ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА НА БРП (К) И ПРАВИТЕЛСТВАТА НА ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ (1944-1948 Г.)

Стоян Паликрушев VI Велико Народно събрание, Васил Коларов 1946 гИдеологията и система от възгледи, идеи и теории (политически, правни, философски, морални, религиозни, естетически и др.) за социалната действителност като цяло, респективно за отделни нейни страни, процеси и проблеми, в които класовите интереси в дадено време намират концентриран израз и от които се извеждат съответно становища, решения, оценки, както и правила, и норми на социално поведение. Тя е част от общественото съзнание и влиза в надстройката на обществото. Обуславя се от икономическата база, но има и относителен характер. В определен тип социално-икономическо общество доминира идеологията на господстващата класа. Паралелно с нея съществуват идеологии и на подчинените класи. В условията на даден обществен строй възниква и се развива нова идеология, която отразява интересите на исторически прогресивните класи.. Идеологическата борба е една от основните форми на класовата борба. Идеологията обяснява как е изградено и как се управлява дадено човешко общество, как да се унищожи неговата остаряла организация и да се замени с нова.

Марксизмът-ленинизмът е идеология на комунистическите партии. Той им служи като оръжие в борбата за преобразяване на обществото на комунистически начала. В началото БКП печелеше с идеологията си привърженици, защото действително като опозиционен фактор изразяваше жизнените интереси както на работниците, така и на части от другите социални слоеве.

Комунистическата идеология високо манифестира колективистичната идея, колективистичния дух. Тя отрича частната собственост върху средствата за производство и провъзгласява необходимостта от нейната експроприация и преобразуването й в обществена.

Исторически и програмно, според идеологическите постулати на БРП (к), икономиката трябваше коренно да се проустрои. Как? Чрез експроприация и социализация на средствата за производство и размяна. Още в Програмната декларация, приета на първия конгрес на БКП през май 1919 г., се казва, че първата задача на победоносния наемен труд е да отнеме средствата за производство и размяна от капиталистическата класа и ги предаде в обществена собственост. По този начин ще се пресуши източника на силата на капитализма и ще се положат основите на новото социалистическо общество.

След национализацията на едрите индустриални и търговски предприятия, вниманието се насочва към дребното производство, където вместо експроприация се премахва наемния труд и се кооперира труда на занаятчиите, внедряват се машини в производството. Така и този сектор се превръща в обществена (кооперативна) собственост. Същото се проектира и в областта на селското стопанство. Там “нито една сериозна стъпка не може да се направи по пътя на социализация без едновременно премахване на частната собственост върху земята”.

Тези императиви са по принцип. Тяхното изпълнение зависи от конюнктурата. До 9 юни 1923 г., в условията на демократична обстановка и подем на революционното движение, БКП високо развява аленото знаме и усилията й се свеждат в една посока – комунизирането на България. По време на авторитарните политически режими тя отстъпва тактически и стратегически. Открито не поставя проблема за необходимостта от извършването на социалистическа революция в България. За нея борбата за социализъм се слива с борбата за демокрация и социален напредък. Така е до 9 септември 1944 г. Това най-ясно е манифестирано в програмата на Отечествения фронт от 17 юли 1942 г. Тъкмо поради това левите демократични сили обединяват усилията си за съвместна борба против немския фашизъм и българската реакция в годините на Втората световна война.

България най-характерното в началото на прехода от капитализъм към социализъм е оформянето на система от сложни икономически решения, свързани с различни производствени сектори: социалистически, капиталистически и дребностоков. Предвид на политическата обстановка наблюдаваме един продължителен период на обобществяване на основните средства за производство и постепенност в стопанското обвързване на дребните стокопроизводители от града и селото с новата икономическа организация на обществото. У нас този период обхваща времето от 9 септември 1944 г. до края на 1948 г., когато все още вътрешното и външното положение на България не е уредено (наличието на политическа опозиция и неподписан мирен договор с държавите от антихитлеристката коалиция). От тази гледна точка главния управляващ фактор в страната – БРП (к) няма как да форсира развитието на България и да я насочи към продстъпите на социализма. Ето защо партията извежда на преден план в икономическата си политика, пък дори и в другите сфери на живота, задачи преди всичко от демократично естество. В същото време в политическата област тя прави всичко възможно да се осигури абсолютно господство. С това се цели да се създадат условия за бъдещо социалистическо развитие.

Непосредствено около 9 септември 1944 г. всичко се случва под знамето на “дефашисизацията” и демократизацията на страната. Основана и единствената политическа сила е Отечествения фронт, който разполага с органите на държавната власт. БРП (к) е основна и главна политическа сила в ОФ. Останалите, в лицето на БЗНС, БРСДП, НС “Звено” са нейни подгласници.

При тези специфични обстоятелства, естествено е, че и икономическите аспекти в идеологията на БРП (к) претърпяват модификация и са повлияни от конюнктурата. Текущата политика налага временен отказ от стремежа за реализация на крайната цел. Необходимо е да се осъществи предмостие, плацдарм за рязък политически курс. Привържениците на капиталистическата система следва да се изолират политически, психологически и стопански от обществения живот на страната, да се ограничи влиянието им сред населението. Всичко това е осъществено с привлекателната в социално отношение демокрация, която комунистите тогава наричат “народна”.

В програмата на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., стопанската политика, която следва да се провежда, е обрисувана с ярки краски. В нея се пледира за ликвидиране на частните стопански монополи и привилегии и за обединяване, за одържавяване на тези от тях, които не могат да се премахнат, за ликвидиране на стопанското и социално вредното посредничество, за обществено организиран внос и износ, за организиране на индустрията върху основата на най-ниските цени и разноски в производството, премахване на паразитната индустрия и създаване на нова индустрия, свързана с масовата консумация, за облекчаване на земеделието и насърчаване на кооперативното дело, за кооперативно обработване на земята, за прогресивно подоходно облагане, трудово законодателство и т.н.

През първите години след победата на 9 септември 1944 г. БРП (к) и правителствата на ОФ придават преимуществено значение на възстановяването на народното стопанство – преодоляване на стопанската разруха, задоволяване на непосредствените икономически потребности, бърз преход от военновременна към нормална икономика. След изборите за XXVI обикновено народно събрание през 1945 г. по парламентарен път трябва да се ограничава капиталистическата собственост и постепенно да се преобразува дребната частна собственост.

Предвид сложната вътрешнополитическа обстановка и положението на България във все още незавършената световна война, БРП (к) смята, че изграждането на нова, демократична България не е възможно по силите само на една партия, че отечественофронтовният период за развитие ще трябва да бъде продължен, чо той не може да се прескочи. Осмият разширен пленум на партията от февруари-март 1945 г. формулира така генералната линия за текущия момент: укрепване на ОФ, на бойния съюз между демократичните и патриотичните сили, активна политика под знамето на ОФ за решителна борба докрай срещу фашизма, за излизане на страната от международната изолация, за преодоляване на стопанската разруха и за възраждане на нова, демократична България. Заедно с това партията не се отказва от крайните си цели и програмата си. Тя смята, че “да се работи конкретно за социализма при днешните условия значи да се работи за осъществяване задачите на ОФ”.

В същия дух е издържана и Декларацията на ЦК на БРП (к) по стопанската политика от 28 септември 1945 г. В нея се казва, че партията счита за главна и основна задача на правителството на ОФ да облекчи и ускори всестранното стопанско развитие на България, за да се превърне тя в модерна индустриална и земеделски цветуща страна. Чрез създаването на модерна индустрия и модернизиране на земеделието, съобразно условията на страната и способността на народа, България ще избегне зависимостта си от икономически развитите държави. В името на това се разчита на собствените ресурси и на правилното използване на труда на нацията. За частния почин съществува широко поле за изява. Патриотичните търговци и индустриалци намират пълно насърчение и подкрепа от правителството за укрепване на своите предприятия и за създаването на нови. В същото време открито се изтъква, че при съвременните условия индустриализирането и процъфтяването на страната не може да бъде осигурено и постигнато във възможно най-кратък срок без намесата, ръководството и контрола на държавата. Държавата трябва да участва непосредствено в стопанството самостоятелно, като привлече частните банки, индустриалните дружества и кооперативните сдружения и създаде смесени дружества или като влезе в стопанско сътрудничество с напредналите приятелски за България страни, стига да не се накърнява нашата независимост и държавен суверенитет. Като намерение документът е перфектен и целесъобразен. Декларацията е издържана в демократичен дух. Без съмнение, и в декларацията личи стремеж за дирижирана и планова икономика.

 

В тази декларация са фиксирани и други проблеми, с които новата власт е заангажирана пряко. От съществено значение са държавният контрол в индустрията, търговията и кредита в името на обществения интерес и социалната справедливост, без да се спъва частния почин и личната предприемчивост, необходимостта от модернизирането на земеделието чрез обединение на едноличните стопанства при запазване на тяхната частна собственост върху земята в могъщи кооперативни земеделски стопанства, всестранна защита на кооперативното дело и подпомагане общополезната роля на всички видове кооперации. В името на всичко това са уточнени и съответни мероприятия във всички области на народното стопанство.

 

След подписването на мирния договор на 10 февруари 1947 г. и разгрома на опозицията, с приемането на новата конституция на 4 декември и с проведените национализация на частната индустрия на 23 декември и на банките на 27 декември 1947 г., новата икономическа политика се променя.

 

Първия етап от преходния период завършва. Въпросът “кой-кого” почти е разрешен в полза на социализма.

Капитализмът като обществено-политическа и социално-икономическа система е ликвидиран.

Настъпва времето на властта на наемния труд.

 

На 9 септември 1944 г. България осъмва в море от дребни собственици, с една шепа градско население. В тази шепа се побират 500 000 работници. От българския капитализъм и българската буржоазия е наследен държавен капитализъм – собственост в мините, железниците, транспорта, параходството. В ръцете на народа се оказват няколко хиляди индустриални предприятия. В народно притежание се оказват половин милион рала, хиляди плугове, жетварки, роначки…3 350 трактори и 4 144 вършачки. До 1939 г. селото произвежда 3 613 686 тона хлебно и фуражно зърно. За народа работят 613 822 души, които се трудят в хиляди потребителни и производствени кооперации: селски, занаятчийски, работнически, търговски и пр. Плод на кооперацията са 35 % от селското стопанство и повече от 50 % от промишленото.

 

Предвоенната икономика на България се развива с бавни темпове. Пред Втората световна война страната е превърната в аграрен придатък на Германия.

 

От 1942 г. в народното стопанство настъпва упадък. В областта на индустрията, перспективите от 30-те години – малък ръст на производството, съкращаване на изоставането спрямо напредналите капиталистически страни – са помрачени. Военните потреби, препятствия и ограничения не позволяват по-нататъшен чувствителен напредък. Производството в този отрасъл свива обема си. Подобна е картината и по отношение на селското стопанство, където необходимата от народостопанска гледна точка механизация и модернизация, влиза в противоречие с аграрната пренаселеност и свързаната с това раздробеност на земята. Тази изостаналост не позволява качествен и количествен ръст на продукцията от този жизнено важен отрасъл. Инфлацията на лева и финансовото изоставане усложняват социалната действителност пред 1944 г. Ръстът на цените спомага за спадането на работната заплата. Икономическият потенциал спада значително и чувствително. Българският народ преди 9 септември 1944 г. живее трудно в обстановка на стопанска разруха.

 

През първите години след 9 септември 1944 г. главната задача, на която с основание се придава преимуществено значение, е възстановяване на народното стопанство.

 

Преодоляването на стопанската разруха и произтичащите от нея скъпотия, черна борса, задоволяването на непосредствените икономически потребности на хората, бързият преход от военновременната икономическа конюнктура към нормален стопански живот, постепенното нормализиране и разширяване на международните икономически връзки на България имат решаващо значение за по-нататъшното развитие на страната. Ето защо, покрай политическите причини, ограничаването и ликвидирането на капиталистическата собственост, а така също и икономическото преобразувание на дребната частна собственост, се осъществява бавно, постепенно, по пътя на реформите – непарламентарно (с наредби-закони, укази и др.) и парламентарно (от края на 1945 г. и по-нататък).

 

Когато проследяваме стопанската политика на БРП (к) и правителствата на ОФ, следва да се има предвид кардиналния въпрос с основополагащо значение. Фактически партията нито за момент не се отказва от принципите на революционната си теория, от стратегическата си цел и задачи в програмно отношение.

 

В случая тя се ръководи от постановките на марксизма-ленинизма, че новата епоха в развитието на България – епохата на социализма и комунизма – започва с т.н. преходен период от капитализма към социализма, който се явява като обективна необходимост.

 

Този междинен период се обуславя от факта, че в рамките на капитализма няма как да се зародят социалистически производствени отношения, че в отлика от другите социални революции, социалистическата революция започва едва със завладяването на политическата власт и установяването на пролетарска диктатура. Именно този нов вид политическа власт има предназначението да унищожи капитализма и да осигури изграждането на социализма.

 

Тогава се смята, че този междинен период в България трябва да продължи около 15 години и да завърши с пълната победа на социалистическите производствени отношения. В рамките на този исторически отрязък от време следва да се разреши основното противоречие на социалната действителност – противоречието на победилата и господстваща в политическо отношение работническа класа и победената политически, но все още съхранила икономическите си позиции буржоазия.

 

В името не необходимостта от налагането на социалистически начин на производство от жизнено значение е постоянното укрепване на “народнодемократичната” власт като форма на диктатура на пролетариата. Само така може да се ликвидира капиталистическата частна собственост върху средствата за производство и да се преустрои върху социалистически основи дребната частна собственост на милионите селски стопани и занаятчии, представляващи почти изцяло народа.

 

Но всичко това не е възможно да стане изведнъж. Ето защо политиката на партията по отношение на едрата буржоазия се свежда към ограничаване, изтласкване и пълно ликвидиране, а по отношение на дребната трудова собственост – политика на привличане и спечелване за делото на социализма чрез колективизация въз основа на принципите на доброволност, постепенност, материална заинтересованост и помощ от страна на държавата.

 

 

Според партийните оценки през годините 1944-1948 г. се решава главно въпросът “кой-кого”, “капитализмът или социализмът” в политическата област, т.е. проблемът за налагането на “народнодемократичната” власт като форма на диктатура на наемния труд.

 

Заедно с това са осъществени и редица инициативи в решаването на основната задача – изграждането на социализма като държавен строй, за обобществяването на средствата за производство, за създаването на социалистическия начин на производство.

 

През този етап и най-вече през първите две години от него усилията са насочени за решаването на значителен обем от демократически задачи, решавани попътно от развиващата се социалистическа революция, подчинени на основната задача и подготвящи благоприятна обстановка за преход към планово изграждане на социализма.

 

Разбира се, съотношението между социалистическите и общодемократичните задачи, както и конкретните форми и темпове за тяхното изпълнение зависят от разположението на класовите и политически сили в национален и международен план след Втората световна война.

 

Не малка роля в това отношение играе и политиката на СССР спрямо България.

 

Отечественофронтовската власт официално манифестира, че използва възможностите на частния капитал за икономическото възстановяване на България. Георги Димитров титулува представителите му с епитетите “патриотични” и индустриалци. В същото време, за да се осуетят възможностите им да съботират новите инициативи, е въведен държавен и обществен (работнически) контрол в тяхната дейност. Капиталистите получават суровините и материалите от държавата по определени цени, а произведената продукция по съответни държавни норми и цени продават на държавата. Фактически те престават да бъдат абсолютни собственици на предприятията си.

 

Чрез работническия контрол се контролира технологическия процес, ограничават се експлоататорските възможности на частния капитал, усилията се насочват в посока подчиняване дейността му в името на възстановяването на народното стопанство, трупа се собствен управленски и технологичен опит.

 

Отличителна черта в стопанската политика на партията и правителството на ОФ още в началото е линията за ликвидиране на капиталистическата собственост и създаването на обществена (държавна) собственост. Това се осъществява по различни начини: преобръщането на държавните предприятия от капиталистически до 9 септември 1944 г. в социалистически, конфискация на имуществото на осъдените от Народния съд престъпници и по Закона за изземване на незаконно придобитите по време на войната богатства, конфискуване на германските имущества у нас, прилагане формите на държавния капитализъм (смесени предприятия с постепенно намаляване и впоследствие ликвидиране участието на частния капитал), въвеждането на държавен монопол в отделни клонове на стопанството, национализация и т.н.

 

В резултат на тези мероприятия от общ характер, които са действително справедливи, държавата става собственик на крупни промишлени предприятия – мините (в Перник, Бобов дол и Николаево), ж.п. транспорта и свързаните с него предприятия за ремонт и производство, трите военни фабрики в София, Ловеч и Казанлък, електропроизводството, акционерните дружества “Гранатоид” и “Лъв”, химическите заводи “Никола Чилов”.

 

По силата на въведения държавен монопол са одържавени тютюневата промишленост, производството на спирт и др.

 

Чрез Закона за конфискуване на незаконно придобитите богатства са превърнати в държавна собственост 693 индустриални предприятия, сред които някои от най-едрите фабрики. В областта на застрахователното дело е прекратено съществуването на големите акционерни дружества “България” и “Балкан”, на 15 по-малки и 12 филиала на чуждестранни акционерни дружества. На тяхно място е създаден Държавният застрахователен институт. Изкупени са принудително акциите на Фронко-българската банка, “Съединените тютюневи банки”, мините “Бъдеще”, “Кардиф” и др., фабриката за производство на олово. Одържавена е циментовата индустрия.

 

Подобни мероприятия са осъществени и в областта на селското стопанство. За аграрната реформа, поради нейното съществено значение, ще стане дума по-късно, при конкретното проследяване стопанската политика на партията в народостопанските отрасли.

 

По силата на Закона за собствеността и стопанисването на частните гори (1947 г.) е национализирана едрата частна горска собственост – гори, пасища, стопански сгради и др. В ръцете на държавата преминават горските участъци по-големи от 200 дка (в планинските райони) и 150 дка (в полските райони). Засегнати са 1500 едри собственици на гори, от които са иззети около 150 000 дка гори.

 

Споменатите посегателства спрямо крупната капиталистическа собственост засягат чувствително българската буржоазия, но те не могат да предизвикат дълбоки и решаващи промени в наследената социално-икономическа система и структура.

 

Решителното революционно настъпление срещу едрата и средната частна собственост, срещу капиталистическите форми и методи на стопанисване и организация на производството става едва в края на разглеждания период, когато условията за подобен щурм са налице.

 

С приемането на новата конституция на 4 декември 1947 г. настъпва и формалният повод за това. Тока на 23 декември 1947 г. Великото народно събрание приема Закона за национализация на всички частни индустриални и минни предприятия, а на 27 декември Закона за банките, по силата на които са одържавени 31 акционерни банки. Остават да функционират само БНБ и БИБ. В началото на 1948 г. принудително е изкупен необобщеният едър стопански инвентар, а с нов Закон за стопанисване и ползуване на горите са национализирани всички гори, горски пасища, сгради и съоръжения. Със Закона за отчуждаване на едрата градска собственост са взети в ръцете на народа къщи, вили, складове, магазини, хотели и др. Също така са национализирани плавателните съдове, моторните превозни средства и т.н. Така веригата се заключава и от капиталистическия сектор в народното стопанство не остава нищо. Основната част от средствата за производство стават обществена собственост.

 

НАРОДОСТОПАНСКИТЕ ОТРАСЛИ ПРЕЗ ПЪРВИЯ ЕТАП НА ПРЕХОДНИЯ ПЕРИОД

 

Всичките отрасли на българската икономика се развиват под знаменателя на социалистическото им преустройство, държавно-партийната регулация и постепенното въвеждане на плановото начало.

 

В областта на промишлеността, както преустройството, така и ускореното развитие на отделните индустриални клонове са забавени от наследената голяма стопанска разруха. Основните производствени фондове са физически и морално износени. Съществуващата суровинна криза дава сериозен отпечатък върху ръста и размера на продукцията. Трудно може да се разчита на вносен суровинен приток. Възпроизводственият процес страда и от енергийната криза, в която попада държавата. По-нататъшното развитие на индустрията е задържано и от ниската степен в развитието на производствените сили.

 

Една от характерните черти на буржоазната индустриализация е предимственото развитие на леката промишленост и чувствителното изоставане на тежката. Подотраслите на промишлеността, които произвеждат средствата за производство (група А), осигуряват продукция за 3.91 млрд лв., което се равнява приблизителна на една четвърт от промишлената продукция, а производството от група Б е равно на 13.45 млрд лв., което се равнява на три четвърти от промишлената продукция.

 

До края на 1947 г. частната капиталистическа собственост е временно запазена, но самовластното разпореждане с нея е стеснено и ограничено.

 

В резултат на осъществените мероприятия от новата власт през първите три години индустриалното производство на България достига и надминава довоенното си равнище.

 

Едновременно с това обаче частичната експроприация на буржоазията в областта на индустрията и сформиралият се държавен сектор залагат основите на много по-трудни за решаване икономически казуси.

 

Характерен момент в развитието на българската индустрия е уедряването на обобщените предприятия, за да се създадат условия за по-рационална организация на труда и използване капацитета на наличните машини и съоръжения. От общо 6971 предприятия в края на 1947 г. остават 4 100. Създадена е нова система за управление на преустроената промишленост. Налице са нововъведения, усъвършенствания и трансформации, произтичащи от марксистко-ленинската идеология, класовия подход и необходимостта да се преодолее експлоататорската същност на стария обществен строй, да се създаде нова социална действителност без частна собственост. Редом с обобществяването на индустрията е ускорено кооперирането на занаятчиите в трудово-занаятчийски кооперации.

 

През разглеждания период главното в непосредствената политика на БРП (к) и правителствата на ОФ е по-нататъшната индустриализация на България.

 

В името на тази цел еднакво са използвани както социалистическия, така и частнокапиталистическия сектор. Източниците и средствата за ново промишлено строителство и за реконструкция на старите предприятия имат местен произход.

 

Засилено е данъчното облагане. Средствата от Заема за свободата (1945 г.) в първоначален размер на 15 и фактически събраните от него 24 млрд лева по тогавашен курс, спомагат за укрепването на народното стопанство. Разчита се и на помощ отвън – търговската спогодба със СССР от 14 февруари 1945 г., създаването на смесени българо-съветски дружества като “Горубсо”, “Корбсо”, “Табсо”, “Совболстрой”. Общо през периода 1946-1948 г. от СССР са внесени машини и съоръжения за близо 40 млн валутни лева.

 

През 1945 г. промишленото производство спомага за постигането на известна стабилизация на стопанския живот. Този курс с тенденция и към разширяване на производството продължава и през 1946 г. Преходът към мирновременно стопанство позволява да се включат във възстановяването и развитието на народното стопанство всички възможни вътрешни ресурси.

 

Създаденият през 1945 г. Върховен стопански съвет разработва първия едногодишен план – програма за рагулиране на промишленото производство. Великото народно събрание приема план за 1946 г., който предвижда изграждането на мощности на тежката промишленост – азотноторовия завод, завода за сярна киселина, син камък, глауберова сол и обогатяване на медни руди, инсталации за калцирана сода и сода каустик, инсталация за кокс и каменовъглени деривати, инсталация за олово, цинк, сребро и др.

 

За по-голямо производство на електроенергия е уточнен народен двегодишен план. Електрификацията става начинание от първостепенно значение. Планът предвижда производството на електроенергия през 1946 г. да достигне 430 млн квч. В името на това продължава изграждането на язовир “Ташбоаз” (В. Коларов), и “Тополница”, на язовир “Росица” (Ал. Стамболийски), чието начало е поставено още през земеделско време.

 

В редица отрасли на промишлеността през 1946 г. се получава застой и намаление на производството – в камено-добивната промишленост, производството на стоки за потребление, хранително-вкусовата промишленост. В това отношение отрицателна роля изиграва сушата, която ограничава притока на селскостопански суровини. Ето защо някои отрасли работят предимно с вносни суровини – черни и цветни метали, памук, вълна, лен. Стопанството ни получава химически продукти, автомобилни гуми, бои, лакове, хартия, целулоза, петрол и т.н. Тези суровини и материали са осигурени с двете търговски спогодби със СССР от 1945 и 1946 г.

 

Двегодишният възстановителен период 1945-1946 г. стимулира промишленото развитие на България. Производството бавно, но неотклонно бележи възход. Всичко това представлява солидна предпоставка за неговия по-нататъшен подем. В това отношение съществена роля изиграва приетият през април 1947 г. Двегодишен план за развитие на народното стопанство (1947-1948 г.), който заедно с възстановителните си задачи цели и ускорено развитие на отраслите на тежката промишленост. Това се налага от състоянието на българската икономика.

 

По-бързото индустриализиране на България според плана следва да стане “чрез изграждането на нови фабрики и заводи, като азотно-торовия, химическия комбинат за сярна киселина, сода каустик, калцирана сода и други, както и чрез разширяване и рационализиране на съществуващата промишленост.

 

Общо се предвижда построяването на 53 индустриални предприятия в различни отрасли на народното стопанство, в т.ч. на 17 големи предприятия на тежката промишленост. С това трябва да се положат основите на редица нейни производства. Предвижда се и изграждането на 26 по-големи предприятия за разширяване производството на предмети за потребление. Друга важна задача в областта на индустрията е “преодоляване по-бързо кризата в енергоснабдяването и изостаналостта в каменовъгленото производство чрез строителство на нови електростанции, язовири, разработването на нови рудници и подновяване на износените минни съоръжения”.

 

Двегодишният народостопански план предвижда високи темпове на развитие на промишленото производство. През 1947 г. то трябва да се увеличи с 34 %, а през 1948 г. – 67 % в сравнение с 1939 г. Производството на металната промишленост следва да се увеличи с 67 % в сравнение с 1939 г., на промишлеността на строителни материали – с 85 %, на текстилната промишленост – с 66 %, на хранителната промишленост – с 49 %, на каучуковата промишленост – със 145 %, на химическата промишленост – със 141 %, на други индустрии – с 52 %.

 

 

Производството на ред други промишлени отрасли, което вече е надминало довоенното равнище, през 1948 г. трябва да се увеличи в сравнение с 1946 г. както следва: електроенергия – с 35 %, каменни въглища – с 40 %, руди – 55 %, нерудни минерали – със 76 %.

 

За изпълнението на двегодишния народостопански план са заделени три и половина повече средства в сравнение с 1946 г. Почти възстановената ни икономика е в състояние да отделя значителни средства за развитие на стопанството. Експроприацията на промишлеността в края на 1947 г. е от съществено значение в това отношение.

 

В резултат на изпълнението на двегодишния народостопански план промишленото производство в България е не само възстановено в довоенното си състояние, но и получава сериозен тласък за своето по-нататъшно развитие. Обемът на промишлената продукция надвишава този от 1939 г. два пъти.

 

Средствата за производство се увеличават 3.3 пъти.

 

Създадени са нови промишлени отрасли.

 

Изградеи са 12 термични и 16 водоелектически централи.

 

Строят се язовирите “Г. Димитров”, “В. Коларов”, “Ал. Стамболийски”, “Студена” и др.

 

Изградени са химическият комбинат в Димимтровград, циментовият завод “Вулкан”, заводът за калцирана сода в Девня и др..

 

 

Така се разширява материално-техническата база на българската промишленост. Освен това са създадени нови производствени мощности, които по стойност са почти равни на половината от стойността на всички основни фондове, създадени през времето на капитализма. Настъпват и прогресивни изменения в структурата на основните фондове на промишлеността. Преимуществено развитие получават средствата за производство. Социалистическата индустриализация придава нов облик на българската промишленост.

 

Стремително се развива цветната металургия. Успешни са и първите стъпки на машиностроенето.

Преодоляна е диспропорцията между производството и потреблението на електроенергия. Положени са основите на химическата промишленост. Едновременно с това силен тласък получава производството на предмети за потребление от леката и хранително-вкусовата промишленост. Увеличава се броят на работещите в промишлеността. Постигнатите успехи в областта на индустрията се отразяват благотворно върху останалите области на стопанството и обществения живот. Така са създадени условията и предпоставките за по-нататъшното развитие на българската индустрия, за нейния социалистически възход.

 

В областта на селското стопанство усилията на БРП (к) и на правителството на ОФ са насочени към преустройството му на социалистически основи. В това отношение е предпочетена кооперативната идея като средство за модернизиране и обобществяване на земеделието.

 

До 9 септември 1944 г. в България са създадени 28 земеделски кооперации, които обединяват 1677 земеделски стопанства с обща площ 40 319 дка.

 

Аграрна България има дребно разпокъсано селско стопанство с примитивна материално-техническа база. Всичко това се отразява върху резултатите от селскостопанския труд. През 1944 г. продукцията на земеделието възлиза едва на 70 %т от довоенното равнище. С много усилия изоставането е преодоляна чак през 1948 г. Животинската продукция обаче продължава да изостава. В името на възстановяването на селското стопанство новата власт полага много усилия за подобряване обработката на земята и увеличаване обема на селскостопанската продукция. Проведени са някои съществени преобразувания, които създават необходимите икономически условия както за количествен ръст на земеделските изделия, така и за поставяне началото на социализма в българското село.

 

Сред тях на първо място следва да откроим Наредбата-закон за ТКЗС от 15 април 1945 г. и Закона за трудовата поземлена собственост (аграрната реформа) от 9 април 1946 г. С тях се цели преди всичко налагането на социалистическите форми в земеделието.

 

Още преди приемането на Наредбата-закон за ТКЗС се пристъпва към създаване на кооперативни земеделски стопанства. В края на 1944 г. в България съществуват 110 ТКЗС. Те се изграждат като самостоятелни стопански единици или като клонове на кредитните и всестранните кооперации. С Наредбата-закон е регламентирано движението за кооперативно обработване и стопанисване на земята. За това спомагат и някои допълнителни документи, като Правилника на Трудовия земеделски отдел от 1945 г. и Примерния устав на ТКЗС от 1947 г.

 

Социалистическото преустройство на селското стопанство се осъществява по съветски образец, колхозният опит е прилаган масово. Създадени са машинно-тракторните станции (МТС) с монополно право за стопанисване на селскостопанската техника. Условията за изграждането на ТКЗС са: доброволно влизане в стопанството, бързо узаконяване на кооператива, снабдяването му със стопански двор, приемане на добитъка и инвентара на кооператора, привеждане в известност а техниката.

 

Пионерите на ТКЗС са бедните селяни, без земя, добитък, инвентар.

 

За да се преодолеят проблемите е проведена аграрната реформа, с която се цели да се ликвидира едрото, по същество капиталистическо земеделие и по този начин да се улесни създаването и утвърждаването на ТКЗС.

 

В резултат на прилагането на Закона за трудовата поземлена собственост, съгласно който максималният размер на притежаваната частна земя е сведен до 200 дка (за Добруджа до 300 дка), към държавния поземлен фонд са причислени близо 3 млн дка земя (около 6 % от обработваемата земя в България). От този фонд 1204 хил. дка са раздадени на 128 825 безимотни и малоимотни без откуп, голяма част от които влизат в ТКЗС, а останалата площ служи за основа за изграждащите се държавни земеделски стопанства (ДЗС). Успоредно с аграрната реформа е извършено и принудително изкупуване на едрия земеделски инвентар от заможните собственици и е съсредоточен в новосъздадените МТС.

 

Главното в стопанската политика на село е създаването на социалистическа система на селското стопанство. Ето защо към останалите извън кооперативите селски стопани правителствената политика е политика на ограничаване и изтласкване на кулачеството – забрана за даване на земя под аренда, диференцирано данъчно облагане, система на държавни доставки, монопол на външната търговия, контрол на вътрешната търговия и т.н.

 

През разглеждания период селското стопанство се развива по три линии – държавни стопанства, кооперативни и частни (еднолични). Държавата е заинтересована от развитието и укрепването и на трите сектора. Относителният дял на държавните стопанства е скромен. На едноличните селски стопанства все още се пада централната тежест по изхранване на населението. На тях се гледа като на бъдещи кооператори. Въпреки това между кооперативните и частните стопанства възникват конфликти и недоразумения. Официалната политика стимулира предимно ТКЗС.

 

Проведената в началото на февруари 1947 г. Първа национална конференция на ТКЗС манифестира, че кооперативните стопанства следва да станат главният път за развитието на селското стопанство и за подобряване положението на селяните. В името на тази цел се набляга отново на принципа на доброволността в кооперирането и възпитанието в дух на предано отношение към ТКЗС, на солидарност и честен труд.

 

В резултат на положените усилия кооперативното движение набира начална скорост. Количествените резултати стават по-чувствителни. Броят на създаваните ТКЗС постоянно расте. От 110 през 1944 г. през 1945 г. те възлизат на 382, през 1946 г. – 480, през1947 г. – 579, а през 1948 г. – 1110.

 

Това е все още началото на кооперирането на селското стопанство. Площта на земята (2 924 000 дка), включена в ТКЗС, съставлява 6.2 % от общата обработваема земя в България, а броят на кооператорите достига едва 11.2 % от общия брой на селските стопани. В по-голяма част от ТКЗС са въведени трудови норми за работа, създадени са бригади и звена с прикрепена към тях земя, инвентар и работен добитък. Трудовата дейност се осъществява въз основа на конкретни планове. Броят на МТС от 2 през 1945 г. се увеличава на 71 през 1948 г. Увеличен е и машинният парк. Тракторите възлизат на 5 230.

 

Първите стъпки на кооперативното обработване на земята са съпроводени с редица положителни резултати. През лятото на 1946 г. от единица площ на зърнени култури в ТКЗС са получени 25 % по-високи добиви от тези на едноличните стопанства.

 

През 1948 г. средните добиви от пшеница, царевица и ечемик в ТКЗС са по-големи от средните добиви на страната. Това е последица от машинното обработване на земята и подобрената агротехника и култура. По такъв начин е създадено едно от главните условия за преминаване към масово коопериране на селското стопанство в България.

 

Равносметката от развитието на селското стопанство през годините 1944-1948 г. позволява да се отбележат някои особености, положителни. На първо място следва да се отчете безспорният факт, че като цяло селското стопанство е възстановено и продукцията му достига и надминава довоенното си състояние.

 

През разглеждания период в областта на транспорта и съобщенията в България настъпват съществени количествени и качествени изменения. Тяхната материално-техническа база е неразвита и остаряла. Основният вид транспорт – железопътният, е с износен подвижен състав и с релсов път на ниско експлоатационно равнище. Автомобилният транспорт разполага с около 1800 камиони и автобуси, а шосейната мрежа е в окаяно състояние. Водният транспорт в по-голямата си част е ликвидиран, а въздушният, може да се каже, че не съществува. В областта на съобщенията материално-техническата база не задоволява елементарните погребности.

 

Прелом в развитието и преустройството на транспорта настъпва в резултат на изпълнението на двегодишния нородостопански план (1947-1948). Ремонтирани са хиляди вагони и локомотиви. Построени са 140 клм нови железопътни линии. През 1948 г. са пуснати в експлоатация железопътните отсечки Перник-Волуяк, Ловеч-Троян, Карлово-Клисура, Самуил-Исперих и Сомовит-Черквица. Започва преустройството и модернизацията на материално-техническата база на съществуващите железопътни линии, с което се създават условия за увеличаване скоростите на движението, за повишаване на сигурността, а с това и за много по-голяма ефективност от експлоатацията на този основен вид транспорт.

 

През 1947 г. в страната са създадени държавните автомобилни предприятия (ДАП), в резултат на което започва бързо да нараства относителният дял на превозите, извършвани от този вид транспорт за общо ползване – пътнически и товарни.

 

През 1945 г. бившето Българско морско параходно дружество (основано през 1882 г.) възстановява дейността си под името Български морски флот. По р. Дунав възобновява производствената си дейност и Българското речно плаване. През 1947 г. е създадена Дирекция на въздушните съобщения, прераснала след това в смесено българо-съветско акционерно дружество ТАБСО.

 

Пощенските, телеграфите и телефонните съобщения също отбелязват напредък в развитието си. Съобщителните услуги задоволяват много по-добре потребностите на обществения живот.

 

Външната и вътрешната търговия, за да отговарят на новите икономически реалности, също претърпяват съществени изменения. Те се усъвършенстват и развиват.

 

За да излезе от силно затрудненото си положение след войната и за да отговори на нуждите на икономиката от внос и износ на жизнено важни стоки, външната търговия трябва да разреши задачи от ново качество, естествено, такива са: учредяване на държавен монопол върху износа на тютюн, зърнени храни и други земеделски произведения, както и върху петрола, желязото и химикалите, обществено организиран внос и износ на главните предмети за нуждите на народа, държавата и общините, коригиране на едностранчивата външна търговия на България и създаване на нови пазари. С други думи, още в началото организационното преустройство и развитието на търговската дейност се насочват в социалистическото русло. Със специална наредба на правителството е въведен строг контрол върху външната търговия. Дава се предимство на връзките със СССР и другите страни, ориентирани в социалистическа насока.

 

В началото внос-износът на България се осъществява от заварените външнотърговски централи “Българска търговия”, “Българска промишленост”, “Български предачници”, “Вносна петролна централа”, БЗК банка и дирекция “Храноизнос”. Тяхното използване позволява да се ограничи и отстрани влиянието на частните търговци. Близо половината от общия износ на страната за 1945-1946 г. се пада на тютюна. Неговият износ е възложен на БЗК банка. През същия период от време почти 90 % от износа на България е осъществен от държавни и кооперативни централи. С това практически външната търговия е одържавена.

 

За да улесни и стимулира външната търговия, българската държава сключва през 1945 г. търговска спогодба със СССР, Чехословакия и Румъния, а след това с Полша и Швейцария. Така международният стопански обмен на България е легализиран в търговско-договорно отношение.

 

Със специално постановление на Министерски съвет от април 1947 г. е поставено началото на държавния монопол във външната търговия. За целта са създадени външнотърговските организации – “Булгаррозекспорт”, “Металимпорт”, “Химимпорт” и експортния отдел при дирекция “Храноизнос”. Чрез планомерно развитие на външно-търговската дейност се съдейства за ускореното икономическо развитие на страната и за изпълнение на стопанските показатели в двегодишния народостопански план.

 

Създадени са и други предприятия с монополно право за износ – “Яйцецентрала”, “Кожецентрала”, “Месоцентрала”.

 

Така производството и експортът на редица хранително-вкусови изделия, занаятчийски стоки и полезни изкопаеми са предоставени на малък брой външнотърговски и производствени централи..По този начин е осигурен действителен държавен контрол и ръководство върху значими стопански отрасли – селското стопанство и външната търговия. По характера си споменатите външнотърговски централи са чисто държавни и смесени (акционерни дружества с държавен и кооперативен капитал) с тендеция за пълно одържавяване. Опитът на съветския държавен монопол във външната търговия е следван и от България.

 

В стойностно изражение външната търговия през периода 194 -1948 г. проличава ясно от следните данни, изразени в млн валутни лева.

 

През 1945 г – износ – 118.7 млн лв., внос – 55.0 млн лв., стокообмен – 173.7 млн лв

През 1948 г. – износ – 149.4 млн лв, внос – 152.5 млн лв, стокообмен – 301.9 млн лв.

 

През 1945 г. износът значително превишава вноса. Салдото е изцяло положително. Това се дължи на изнесените застояли от предните години тютюневи реколти и на ограничения внос от странство. Обратно, в края на разглеждания период нормализираната външна търговия увеличава стокообмена си близо три пъти. Вносът и износът са почти изравнени с минимално преобладаване на вноса, което довежда и до едва забележимо пасивно салдо.

Това се дължи на увеличения внос на машини и съоръжения, на горива, метали и минерални суровини, на химически продукти и др. жизнено потребни за отраслите на народното стопанство. Всичко това говори за нарасналите възможности на селското стопанство и промишлеността.

 

В сферата на външната търговия, паричното обръщение, кредита също са извършени преобразувания. Целта е да се преустроят на нови основи всички звена на обръщението и на разпределителните отношения. На първо място потребно е да се преодолеят стоковият дефицит, ръстът на цените и спекулата. Взети са мерки за подобряване снабдяването на населението с най-необходимите стоки и се осъществява частичен контрол върху дейността на частните търговци.

 

В това отношение спомагат инициативите на създадените през 1945 г. Министерство на търговията и продоволствието и Върховния стопански съвет.

 

След национализацията в края на 1947 г. и началото на 1948 г. се засилва много повече контролът върху частната търговия. Създадени са предпоставки за ограничаване и изтласкване на частния капитал от сферата на обръщението. През 1948 г. се създават държавните търговски организации на едро, които изместват частните търговци. Малко преди това (1947 г.) започва създаването на редица държавни търговски организации на дребно, които покриват цялата страна.

 

Няма селище в България, в което да не са разкрити заведения и магазини на “Хоремаг”, “Нармаг” и други търговски организации. В резултат на това относителният дял на държавния сектор в търговията нараства от 16 % през 1947 г. на 25 % през 1948 г. За сметка на това е намален делът на частния сектор от 56 % на 31 %. Останалата част от търговската дейност се осъществява от кооперативите. Така са създадени условия и за пълното прекратяване на частната търговска дейност, което става в началото на 50-те години.

 

В областта на паричното обръщение в края на 1945 и 1946 г. се проявяват противоречиви тенденции. Продължава емисията на повече парични знаци, отколкото са потребни на обръщението, тъй като приходите от бюджета не могат да покриват големите държавни разходи. Определена роля за стабилизиране на паричното обръщение изиграват Заемът на свободата от 1945 г. и паричната реформа от март 1947 г. За събраните 24 млрд от този заем вече стана дума в частта за индустрията.

 

С провеждането на паричната реформа са блокирани част от обменените суми (над 2000 лв на човек от семейството) и чрез облагане с висок еднократен данък (от 50 до 70 %) на представените за обмяна налични пари. Така е намалено количеството на пуснатите в обръщение пари от 76 млрд на 25 млрд лева. Изтеглени са и пуснатите в обръщение съкровищни бонове. В началото а 50-те години преустройството на паричното обръщение продължава.

 

До края на 1947 г. кредитната система е разнородна по състав – съществуват държавни банки (БНБ и БЗКБ), две системи кооперативни банки (популярните и селските кредитни кооперации), смесени (акционерни дружества) и към 30 частни банки. Независимо от присъствието на чужд капитал в частните банки, държавният и кооперативният сектор държат в ръцете си 80 % от банковия капитал. С национализирането на банковото дело от декември 1947 г., за което се съобщи на друго място по-горе, 2 млрд лева са обобщени. Премахната е и финансовата борса. На частния капитал е сложен край.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s