Социализъм, либерализъм или ислям?

Капитализъм 28В навечерието на срещата в Давос международната благотворителна организация Oxfam представи данни от поредното си изследване върху социалното разслоение в света. Според изводите, през 2009 г. 1 % от човечеството притежава 44 % от световното богатство, през 2014 г. – вече 48 %. Според прогнозите на организацията, в следващата година този 1 % ще контролира повече от половината от глобалното богатство. В момента 80 % от жителите на планетата притежават само 5.5 % от световната материална печалба.

Да се върнем малко назад и да видим какво се случи при бедните и богатите през изминалия XX век.

Случи се следното: социалното разслоение в света растеше през цялата втора половина на XX век.

Колкото повече се уголемяваше пропастта между бедни и богати, толкова растеше и социално напрежение.

Какво следва от този факт?

Следва, че в най-близко време човечеството ще се сблъска с различни видове катастрофи: войни, революции – неизбежен изход от настоящата политика на световната олигархия.

Но под какви лозунги ще се бори човечеството за по-справедливо общество?

През първата половина на XX век огромен брой хора по целия свят споделят комунистическата идеология. Но след края на СССР и социалистическата система, властващата олигархия направи нужното и днес думата “комунизъм” вече носи значителен негативизъм. Не поради негативните си послания, идеология или приложението на теорията на практика. А поради огромните финансови ресурси към всички световни медии, към всички групи за влияние и прочие пропагандни лостове за управление на масите, които вкараха в думата така желаното отрицателно съдържание.

Факт е, че комунизмът на този етап никъде не е бил реализиран.

Човечеството стигна само до социализъм.

И това е напълно логично и на база на диалектиката.

Нещо повече, социалистическите идеи намериха широк отклик по време на съществуването на социалистическата система и във всички капиталистически страни. Социализмът е причина за огромните привилегии, които тогава, а дори и сега, ползват работниците в цяла Европа, а и в северните страни.

Някои наши съвременници дори наричат съществуващата обществено-икономическа система в Норвегия и Швеция социализъм, предвид огромните социални завоевания на наемния труд там, без значение, че двете държави са напълно капиталистически.

Не може да избяга от погледа ни и стремително развиващия се Китай. Там ръководна сила е комунистическата партия. Тя тласка държавата Китай по планово-пазарен път, който съвсем не може да се нарече комунизъм, но който е необходимият преходен етап към него, за да може държавата да се превърне в най-мощния гарант за живота и сигурността на трудещите се граждани там.

Дали т.нар. политически ислям може да предложи на света така мечтаната справедливост?

Т.нар. политически ислям набира скорост в Иран и Саудитска Арабия.

Движението не използва марксизма като база за преустройството на света, но иска социална справедливост..

Политическият ислям говори за необходимостта от глобално преразпределение на глобалните богатства на нови принципи, отчитайки интересите на милионите бедни хора.

НО: не е тайна, че именно под знамената на това радикално движение в Близкия Изток и в Северен Кавказ вербуват привърженици на идеята за изграждане на “справедливо общество, наречено “световен халифат”, което да съществува в съответствие със законите на Всевишния, т.е. на Аллах.

Но, спокойно. Едва ли някой от Югоизточна Азия или Латинска Америка, в това число бедните в Европа и Северна Америка ще поискат да живеят под властта на талибаните или ИДИЛ.

Има и “трети път”- същите тези свръхбогаташи от единия процент изведнъж да се сепнат и да решат да раздадат натрупаното богатство с всички останали.

Това, разбира се, витае в главите само на…идиотите.

Кой вариант е най-вероятен?

През 1990 и началото на 2000 г. в страните от Западна Европа се развихри феномена “средна класа”. Да, феномен, защото управляващите тогава успяха да внушат на широките маси, че цялото общество има еднакви цели – повишаване на всеобщото благосъстояние. И, видите ли, от последния кръгъл бедняк до милиардера Сорос, всички били еднакво заинтересовани по темата.

Но понастоящем средната класа отлита в небитието, както всички виждаме.

Т.е. базата на тази мантра за наивници, превърната в България почти в идеология, също започва да се руши.

А от това следва, че светът отново се връща към КЛАСОВАТА БОРБА, но на нов етап.

А може ли класовата борба да върви под религиозни лозунги?

Да погледнем трезво върху историята.

Когато на световната сцена се появява Просвещението, френският социализъм и после марксизма, който интегрира в себе си всички леви течения, НЯМА религиозни одежди. Тогава знамената се веят под каузата за справедливо разпределение на печалбата в държавата.

Не може да се каже, че идеята за справедливо разпределение на печалбата, която се реализираше в социалистическите страни банкрутира, защото краят на СССР и социалистическите страни стана факт на база на геополитически реалности на друга плоскост, на база на геополитическо противопоставяне, а не след фалит на справедливостта в социалистическата система.

Ако продължаваме да се питаме може ли класовата борба (т.е. битката на наемния труд срещу богатите експлоататори) да се води под религиозни знамена, трябва да добавим следното:

Не може и не бива в 21 век да се връщаме в епохата на Средновековието и Античността, когато се води класова битка под религиозни знамена.

Да, християнството в зараждането си беше религия на справедливостта и на бедните. Да, ислямът в същността си декларира борба срещу системата. В Корана е казано, че всички властници, овластени от Всевишния, са престъпници тогава, когато те злоупотребяват с властта си.

Но ние сме в 21 век, по дяволите.

До кога ще водим Кръстоносни походи?

Пък и всички знаем какви в същността си бяха Кръстоносните походи – в името на Христос или в името на имперското забогатяване и колониално ограбване!

Що се отнася до либерализма, там няма какво ново да се добави, освен, че той капитулира – безславно, зловещо, тромаво, но без право на последващо съществуване. На либерализма трябва да бъде поставен точка. Докато свят светува!

Тогава остават марксизма или политическия ислям…

 Да видим що за стока е марксизмът.

Той залага на научния метод за устройството на света.

Марксизмът поставя пред себе си глобалната задача да ликвидира световната система, в която малцина контролират планетата в името на паразитното натрупване на богатства на гърба на трудещия се народ.

Другият път е религиозен, забулен с популистки фрази – политическият ислям.

Той иска справедливост за обществото, но под знамето на Пророка Мохамед.

Е, айде сега – под знамето на Пророка Мохамед…

А тези, които са против Пророка Мохамед?

А не виждате ли, че отново се опитват да ни бухнат в някаква религиозна разпра?

А не осъзнавате ли, че властващата олигархия цели точно това – ние, обикновените хора, да сме постоянно в някакви разни и разнообразни разпри?

Истината е, че Западът престана на бъде християнски, ако трябва да продължим мислите си около религията. Дори когато говорим за консервативно-аристократичните върхове. Тогава се питаме: можем ли вече да отпишем като движеща сила западното християнство? Може ли то все още да контролира милионите хора от низините?

Да, политическият ислям се противопоставя на либерализма.

Политическият ислям, пак да повторя, се самоназовава като радикална доктрина на справедливостта.

Но на справедливостта само за изповядващите исляма.

Марксизмът иска справедливост за всички – без значение религиозната им или етническа, или каквато и да е друга принадлежност.

Да, има мюсюлмани и в Китай, а в Индия те са над 300 милиона, т.е. повече от цялото население на САЩ. Има мюсюлмани във Франция, във Великобритания, в Германия. В момента срещу всички тези хора стои либерализмът, който с демагогията си прикрива грабежа и контрола на същия този 1 процент над 80 % от световното богатство.

Т.е. от една страна има нерелигиозен и циничен либерализъм, а от другата страна има политическия ислям.

Ако приемем, че марксизмът липсва, това са двата центъра.

Ако приемем, че марксизмът съществува отново като нов път за човечеството, пред света има три пътя.

Какво ще се случи, ако победи политическият ислям?

Ислямът говори не за победа на наемния труд и за построяването на безкласово общество (т.е. общество без бедни и богати), последното е в същността на марксизма.

Ислямът е религиозна доктрина, която се базира на идеята, че до идването на Месията и Страшния съд продължава борбата между двете световни управления: управлението на Господ и управлението на алтернативата му, която се противопоставя на Господ. Затова световната история, според исляма, трябва да се осъществи като драма от рода на световна гражданска война, а не като път, който ще доведе до победата на една от воюващите страни.

В същото време марксизмът пропагандира неизбежната победа на трудещите се народни маси над паразитиращите експлоататори.

Марксизмът твърди, че предстои грандиозен сблъсък между бедността и богатството в целия свят.

Защо?

Защото за богатите всички тези 6 милиарда човека не са нищо друго, освен обикновен баласт. Целта на глобалистите е да изхвърлят от сметките на Земята тези 6 милиарда човека, които работят всеки ден за жълти стотинки, които чрез труда си трупат печалба за единия процент богати, защото тези “нищожни твари” им пречат да контролират ситуацията около натрупването, т.е. пречат им да контролират развитието на човешката история.

 

Марксизмът не изключва тези 6 милиарда работещи човеци от историята, той се бори точно за тях.

 

А какво ще се случи, ако светът продължи да се развива отново по пътя на социализма, но по новия такъв, защото старият вече умря?

Той изигра ролята си и отплува към небитието. Остави много, сгреши също много, но постигна онова, което капитализмът за цялото си съществуване не успя САМ да стори – създаде модел за подражание, който и до днес още подпалва със силата на идеите, логиката и диалектическата си правота за реализация.

 

Истината е, че социалистическите идеи и днес спокойно се реализират в много държави. Те доминират в Китай. А малко от нас знаят, че те присъстват и в Конституцията на Индия.

 

Има и друг прочит на случващото се в света днес: ситуацията в света е доста по-трагична от така представените данни от изследването, което цитирахме по-горе. Разривът между бедни и богати в света расте с всеки изминал ден. В резултат на капиталистическата криза в света бедните станаха още по-бедни, а богатите още по-богати. Бедните бяха и са принудени да плащат, заради безумната политика на управляващите богати. Всички тези разходи, които се насочват като средство за борба със световната капиталистическа криза, се насочват за ПОДКРЕПА НА БОГАТИТЕ.

Така капиталистическата система, която е създадена, за да подкрепя богатите, чрез самата си същност и функциониране създава социално разслоение. А щом има социално разслоение, без съмнение това един ден ще доведе до социален взрив. Всеки социален взрив от своя страна води до промяна на съществуващата обществено-политическата система.

Точно затова марксизмът твърди, че краят на капитализма е неминуем. И две мнения по този въпрос няма. Ако има, значи е мнение на откровен дебил.

Ако някой не забелязва, че марксизмът отново се възражда от пепелта, значи е абсолютен слепец.

Марксизмът преодоля кризата, свързана с времето на Брежнев и с разпада на СССР. Той отново доминира в Китай, Виетнам, т.е. там, където се развива реалният сектор в икономиката. При това марксизмът се възражда в различни форми.

Нима някой е в състояние да пренебрегне мощта на озлобените и озъбени от мизерия бедняци?

Предстои битката на бедните – за правото им да живеят достойно.

Изходът от битката е непредсказуем.

Но тя едва ли ще бъде безболезнена за управляващата класа на богатите.

Що се отнася до исляма, нека да не изпадаме в крайности, а да се опитаме да гледаме трезво на съществуващото.

Ислямът е различен.

Има напълно чудовищни негови проявления, към които трябва да се отнасяме така, както към фашизма. Но има и доста приемливи форми на политически ислям. В Иран, например, има т.нар. ляво крило на исляма.

С една дума – борбата за социална справедливост под религиозните лозунги понякога не върви ръка за ръка с религиозни догми.

Същото можем да кажем и за левия католицизъм, който е на страната на движението на бедните в Мексико и Боливия?

В Гърция, пък, на страната на справедливостта застава православието.

В Италия и Испания – католиците.

Т.е. ислямът не може да се обрисува с една боя. Както и християнството, той е многолик.

По отношение на Ал-Кайда, няма защо да говорим, защото това е движение на богатите. То е създадено от богати и обслужва интересите им, без значение за какво се представя.

А възможно ли е без революция, по еволюционен път, човечеството да постигне хармония?

Истината е брутална – няма как класата на богатите да не използват войната като средство за борба срещу класата на бедните. Богатите смятат, че масата обикновени хора трябва да бъде изпратена на фронта. Така беше по време на двете световни войни. Напълно възможно е най-ненормалната част от управляващата света олигархия да рискува да започне глобална война, в която да загинат милиони хора.

Съществува ли вероятност от глобален социален компромис?

Така се случи през втората половина на 19 век в Англия, а и през 60-те години в цяла Европа.

Тук въпросът е не дали социалният компромис е възможен, а дали той е необходим.

Ако в света социалните държави престанаха да съществуват, това може да се разглежда като отражение на две тенденции.

Първата е липсата на СССР и социалистическия лагер като модел, на който Западът трябваше да отговори подобаващо.

Втората тенденция е, че на глобално ниво липсват реални профсъюзи. А ако липсват реални профсъюзи, това означава, че някой пречи те да се превърнат в застрашаваща експлоататорите сила. Както сами се досещаме, създаването на беззъби профсъюзи е дело единствено на управляващата олигархия – чрез корумпиране на лидерите на вече съществуващото профсъюзно движение или чрез неговото разбиване чрез други изпитани от вековете методи.

Както отново марксистите твърдят, ако някъде липсва профсъюзно движение, или ако то е инфантилно, то природата си знае работата и много скоро от историческа гледна точка, то ще се роди отново. Вижте 20-милионния марш на европейците в Брюксел, които шестваха под лозунга “Няма да платим за вашата криза!” – това е реалността.

Т.е. марксистката диалектика бавно и полека, по законите на природата, си побива път.

 

Илюзия е, че Европейската централна банка може да изпълнява волята на масите! Илюзия, която отново граничи с идиотизъм.

 

Но не е илюзия, че засилването на неравенството в света е естествен процес, който се осъществява на база на законите, открити от Карл Маркс.

Управляващите капиталистически кръгове не желаят да осъзнаят последствията от собствените си действия и продължават да живеят в илюзиите си.

Настоящата световна подредба не може да съществува дълго.

Тя е обречена на гибел.

Защо?

Защото така повелява природата.

Не може да съществува нещо в природата, което само по себе си вреди на самата природа.

Ако нещо или някой нанася огромни щети на природата, то природата се намесва чрез фактори, явления, идеи, движения или прочие…и вредителят се отстранява.

За да продължи живота!

Така и с либерализма, една от формите на капитализма.

Той без всякакво съмнение ще бъде ликвидиран от самата природа, защото по същността си е вреден на живота.

Неоспорим факт е, че световната реакция прибягва до най-различни методи и средства, за да се противопостави на революционните настроения на човечеството.

В това число прибягва и до политизиране на религията.

Видяхме как германският фашизъм заработи успешно в услуга на католицизма.

В момента виждаме политизиране на исляма, което от своя страна доведе буквално до разцвет на международния тероризъм.

Много от терористите на Земята се прикриват под наименованието ислямисти, макар с тях ислямът да няма нищо общо.

Работата не опира до религията, драги ми смехурковци.

Защото религиозните войни са ИЗГОДНИ на управляващата света олигархия.

 

Ако разчитаме на победа на социалната справедливост, на подобряване на съдбата си на бедни под каквито и да са религиозни лозунги, значи сме абсолютни немислещи човеци.

Изходът от кризата, обхванала цялата човешка цивилизация, е възможен само на базата на научния подход. А от всички съществуващи религиозни, философски, политически, икономически и прочие учения само МАТЕРИАЛИСТИЧЕСКАТА ДИАЛЕКТИКА способства за разбиране на причините за кризата. А когато разбираме причините, вече знаем как да се справим с тях.

А когато се справим с причините, значи сме намерили правилния път за победа на справедливостта.

Повече от ясно е, че значителна част от човечеството не желае революционен, т.е. кървав път, за да заживее добре. Но още по-ясно е, че друг път няма.

Светът се приближава до социалистически революции в много страни.

Управляващата олигархия, разбира се, съвсем не е заспала. Затова тя ще продължи да търси изход от кризата. А изходът от кризата, който олигархията ни предлага, ще бъде доста болезнен и продължителен.

Управляващата олигархия ще провокира войни – ту на религиозна база, ту на етническа такава.

Затова, моля ви, съсредоточете се върху научния подход на марксизма.

За да не се мятате като мухи без глави ту към величаене на някоя религия, ту към величаене на който и да било етнос.

Защото, пак да повторим – така само съдействате за стабилизиране на олигархията чрез разединяване силите на масите.

Но под какъв лозунг ще трябва да се борят тези стотици хиляди бедни?

Отговорът е само един – под лозунга на ХУМАНИЗМА!

Мечтата на човека да бъде човек, а не стока – нима не е привлекателна кауза?!

Моля, не връщайте човечеството в дебрите на Средновековието с всичките тези светци, на които периодично се кланяме.

Моля, не изпадайте в смехотворните и също толкова средновековни нови Кръстоносни походи, които вече почти започнаха да обявяват тук и там!

Нека победи прогресът!

Нека победи колективният дух на разума!

Петя Паликрушева
 

Advertisements

6 responses to “Социализъм, либерализъм или ислям?

  1. „Хуманизъм“?… Да, и аз съм за хуманизъм. Но какво всъщност прави човека истински човек? Пречи ли вярата в Бога на това, човекът да бъде човечен? Или, напротив – помага му? Християнинът е убеден, че в Христос човекът придобива главна буква – става Човек. Следователно моята религия – Православието възпитава истинските хора. То е фабрика за хуманизъм…

    За съжаление, хуманизмът днес се изкривява и се представя като идеология, противопоставяща се на Бога. Човекът се възприема от „хуманистите“ като антитеза на Бога. За съжаление, това е страшна грешка. Защото без значение иска ли го или не го иска, човек така или иначе е образ Божи. („..създаде Бог човека по Свой образ и подобие…“) Но относно подобието възниква съмнение – доколко този образ е подобен?… И на кого, или на какво е подобен? Дали ще бъде снимка, или карикатура на първообраза? Или гротеска, или разкривен кошмар?

    Човек няма свое собствено духовно подобие. Той винаги го приема отвън. Ето защо Бог не прави човека по-малко човек, напротив – прави го повече човек, прави го истински Човек. Защото му дава Своето (божието) подобие. Докато именно без Бога човекът придобива друго подобие – уподобява се постепенно или на животно, или още по-страшно – на демон. Практиката ни го е доказвала безброй пъти.

    Ето защо – бъдете хуманисти, моля! Но не без Бога, защото страшно ще сбъркате. Само трябва да си изберете правилно Бога – дали да бъде ислямският аллах, или Буда, или Шива, или Тангра, или… Христос?… Дано да не сбъркате! Ако изберете грешно, може да стане по-зле даже от това, да си останете безбожни „хуманисти“. Затова първо много добре вижте на кого искате да се уподобите.

  2. „За да не се мятате като мухи без глави ту към величаене на някоя религия, ту към величаене на който и да било етнос.“
    – когато величаенето на религията се отъждествява с класовата борба, наистина има такова „мотаене“. Но по принцип личната вяра не е абсолютно никаква пречка пред класовата борба. Когато величаенето на някой етнос се превърне в нацизъм и омраза към останалите, това наистина пречи на класовата борба. Но от друга страна, защитата на своя народ, любовта към неговите традиции и ценности не може по никакъв начин да пречи на класовата борба. Тъй като страните и държавите често са организирани на национален признак – с преобладаване на един конкретен етнос, – защитата на този етнос, борбата срещу неговото потисничество често е необходим елемент от класовата борба.

  3. „Повече от ясно е, че значителна част от човечеството не желае революционен, т.е. кървав път, за да заживее добре. Но още по-ясно е, че друг път няма.“
    – не виждам никакви конкретни доводи или доказателства, защо това е „повече от ясно“. За мен не е ясно! Ясно е само, че ни предстои борба. Тя може да ескалира и до кръв и насилие, това е вярно. Но никога, на никой етап, движещата сила, предизвикваща насилието, не трябва да бъде народът, колкото и да е угнетен. Насилието винаги е зло! Плодът му винаги е горчив. В дългосрочен план никога чрез зло не се е постигало добро. И никога това няма да се случи.

    Няма по-силно оръжие от Истината. Истината е тази, която може да промени съзнанието на масите и така автоматично да промени света. Кой ще посмее да се опъне на народните маси? Но ако в отговор на Истината малцинството експлоататори решат да стрелят… То тогава ще получим правото да се защитим, в т.ч. с оръжие. А дали ще посмеят? Може би – да, може би – не… Но ние никога не бива да сме тези, които първи ще започнат изтреблението. Истината се налага със слово, а не с оръжие. На това ни учи Христос – и виждаме, колко е бил прав. Мохамед ни учи на друго… Изберете си кой метод според вас е по-правилен!

  4. Крайно време е да преодолеем някои митове. Като този, че средновековието е било време на глупост, невежество, мракобесие, насилие, безчовечност, страдания, глад и болести, тормоз и експлоатация, някакъв едва ли не ад на земята – кал, смрад и кръв. И нищо друго освен това не може да се каже за средновековието. И основна вина за това имала, естествено, идиотската и мракобесна християнска религия… А виж, преди средновековието – в античността, е било време на чистота, наука, философски изследвания, здраве, морал, благородство, ред, мир и щастие. Защото тя и религията е била тогава „демократична“: я колко божества имало при езичеството! И те, най-важното, нищо особено не са искали от хората… Освен от време на време, по някоя жертва (кога агънце, кога теленце, кога човек)…

    Не е така! Май си нямате представа всъщност какво са представлявали античността и средновековието. Не е зле да почетете малко книжки. Средновековието на запад е било време много по-възвишено, по-морално и по-благородно от античното. Не защото е било по-модерно във времето. А именно поради новия му християнски морал, принципно новите му ценности. Устройството на обществото също е било по-съвършено от античното. Въпреки, че днес ни се струва ужасно несправедливо. Но всъщност и днес не всичко е розово, както и тогава не всичко е било черно.

    Средновековието на изток обратно, е било по-примитивно и по-мракобесно от античността, поради масовото настъпление на исляма, който се е борил с науката и е донесъл само още по-голямо насилие, невежество и всеобщ тормоз.

    Не се поддавайте на манипулации от сорта: когато на запад е имало кал и болести, всички са били християни. А днес на запад имат тротоари, здравеопазване, автомобили и самолети, и са сите безбожници. Значи, вината за „ужасите на средновековието“ лежи върху идиотската му вяра – християнството. Глупости! Икономическите възможности се градят на технологии. От тях най-вече зависи благосъстоянието на обществото. (А те пък зависят от общото ниво на науката.) А технологиите още не са били изобретени – единствено това е причината за „калта и болестите“ през средновековието. Но нито технологиите, нито науката са били спирани и тормозени от християнството. Това е дебела, нагла лъжа на пропагандаторите на атеизма. Всъщност, на запад именно църковният клир е покровителствал научните изследвания. Именно монаси са преписвали античните книги, за да стигнат те до нас. Защото Църквата е била убедена, че науката не пречи, а помага на хората да стигнат до Бога. (И впрочем, са били прави. Науката прави това и до днес, стига да не бъде спъвана от предразсъдъците на фанатизираната материалистична идеология.)

    За съжаление, днес имаме науката и технологиите, стремежът към които ни е предаден от Църквата. Но до голяма степен сме загубили благородството, честта, достойнството, смирението, търпението, благочестието, смелостта и героичността, и много други духовни достойнства, типични за средновековното общество. Ако днес ни отнемат знанията и технологиите и бъдем принудени да живеем с материалната база на средновековието, бихме се самоизтребили и загинали за няколко месеца. Защото бихме представлявали грозна сбирщина от егоисти, индивидуалисти и горделивци. Какво би ни обединило, какви ценности, какъв смисъл на живота бихме намерили, за да се борим с трудностите и да бъдем хора, а не животни?

    Помислете за това и не бързайте да оплювате средновековието! Не е важно КОГА се е случило нещо. Важно е дали е било ДОБРО и ПРАВИЛНО. Няма никаква гаранция, че всичко, което става днес е по-добро от всичко, което е ставало преди. Че старото задължително е по-лошо и по-примитивно, а новото задължително е по-висше и по-добро. В някои отношения това е така, но в други наблюдаваме точно обратното. Историята е процес, в който тук-там се появяват различни съкровища. Трябва да ги забелязваме, да ги откриваме при появата им и после да ги вземаме и да ги пазим. А не, при появата на нови – с презрение да изхвърляме старите. Защото някои ценности не остаряват, особено духовните. Те са вечни, не са като евтини китайски обувки-боклуци, направени да се късат, за да се сменят често и винаги да бъдат „модни“. Много съкровища сме наследили от средновековието. И това, че са духовни, а не технологични, не ги прави нищожни.

    Да се води класова борба под религиозни знамена е лошо – но не защото уж било остаряла концепция, а защото просто е неправилно. Важно е какво е лошо и какво е добро само по себе си, какво е грешно и какво е правилно в момента, а не кое е съвременно и кое е остаряло. Това, че нещо е от средновековието не е основание автоматично да бъде презирано и отхвърляно. Средновековието е разнолико, то е родило цял куп явления, някои от които са лоши, но други са прекрасни.

  5. „Може ли класовата борба (т.е. битката на наемния труд срещу богатите експлоататори) да се води под религиозни знамена“?…
    А може ли дървената пейка да бъде зелена?… Или щом е дървена, значи трябва да бъде жълта?…
    Трябва ли да обвързваме една към друга две различни класификации, с различни критерии, от два различни свята?

    Естествено, класовата борба може да се води и от религиозни хора. (И често именно това я прави по-успешна.) Религиозният човек, който се опитва да живее по своите идеали, може да се занимава и с класова борба. А пък от друга страна, може и да не се занимава. Класовата борба също може да се води и от материалисти-атеисти. Тези двете сфери могат да се съчетават в различни комбинации. Резултатът зависи от това, 1. за коя конкретно религия става въпрос, и 2. за каква конкретно форма на класова борба става въпрос?

    А да се води класова борба „под религиозни знамена“ явно означава, че борбата всъщност е за налагането именно на религиозни ценности, част от които може да са и класови. Тоест, религиозната борба включва в себе си класовата, като един вид неин частен случай. При това тук явно се подразбира не мека борба с убеждаване и просвещаване, а борба политическа или въоръжена.

    Но нека тогава да наричаме нещата със собствените им имена! Този вариант е абсолютно несъвместим с християнството. Никога Христос не е учил, че християните трябва да налагат истината с оръжие, с насилие, със заплахи и шантаж, или по метода „болшинството така гласува“ (т.е. „демократично“). Това са типични методи на исляма. За него и говорете – конкретно, без увъртания и намеци!
    ……………………….

    Нека да не правим примитивни обобщения! Не бива да приравняваме религиите и да ги мятаме в един общ кюп. Защото тогава вярващите могат от своя страна да метнат в него и атеизма. (Той също почива на абсолютно недоказуемата вяра, че Творецът не съществува.)

    Няма нужда да слагаме ограда пред християнството там, където то изобщо няма и намерение да напира. Ограда трябва да се слага пред агресивните (религиозни) общности, като исляма например. Класова борба „под знамето на Христос“ за християнина е някаква смешка. Христос е казвал: „Кой Ме е поставил съдия над вас?“ „Моята правда не е вашата правда“, „Който иска да бъде пръв, да бъде последен“, „Те (християните) не са от света“. Изводът е очевиден. Налице е разграничаване от света, издигане НАД него. Християнството не е идеология, то е принципно несъвместимо с политическото боричкане.

    Ако сме с Христа, всичко „ще ни се придаде“, – освен Небесното царство, ще получим и света такъв, какъвто би трябвало да бъде по Божията воля (съвършен и справедлив). Ако пък само се борим да оправим света – нито ще оправим света, нито ще намерим място в Небесното царство. В християнството борбата започва от отделната личност. Едва след това се отива към промяна на обществото. Но за това вече няма никакви догми и правила – там всичко зависи от разума и съвестта на хората. Т.е. в света християнството върви от частното (личността) към общото (обществото). А в чисто религиозен смисъл, борбата му върви от общото (Истината) към частното (справедливият обществен строй).

    Също така, примитивно е да се смесват в един кюп всички християнски разклонения. Кръстоносните походи са били извращение и злоупотреба с християнските символи и с християнската вяра. Били са организирани от бандити и благословени от измамници в раса. Това е бил лицемерен заговор от страна на хора, много отдалечени от Христа. Била е възможен единствено в безблагодатна църква като католическата, която е била неспособна да възпита населението в праведен, благочестив християнски дух. Такива неща като кръстоносни походи, изтезания и изгаряне на еретици и пр. са просто немислими в Православието. Но когато чрез кръстоносните походи се хули християнството, страда и Православието. Такъв „исторически анализ на християнството“ просто не е честен.

  6. ТЕНДЕНЦИЯТА: Богатите да стават все по- богати, значи и по- умни! За тях работят всички институти и създават НАУКА ЗА ВЛАДЕЕНЕ НА МАСИТЕ! 48 % ОТ БОГАТСТВОТО ОЗНАЧАВА ТОЧНО ТОЛКОВА И СИЛА, спрямо другата част
    поколение ГМО модифицирано единствено за хляб и зрелища, неорганизирано от завист, ненавист и тотално противоборство към всякакви ЧОВЕШКИ ЦЕННОСТИ!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s