Разликите между комунизъм и фашизъм

Фашизъм 3)Комунизмът се появява като политическо движение в края на 40-те години на XIX век. С появата на “Манифест на комунистическата партия” от Карл Маркс и Фридих Енгелс.

Доктрината на фашизма е написана през 1919 година, много по-късно от комунистическата. Неин автор е италианският философ Джовани Джентиле в статия, подписана от Бенито Мусолини. Поради което много хора смятат, че той е идеолог на фашизма.

 

Разликите между двете форми на управление са следните:

  1. Комунизмът се бори за безкласово общество, в което всички са с равен шанс за развитие. Комунистите водят борба за пацифизъм (за мир), те са интернационалисти. Те застават на страната на всички бедни и онеправдани, без значение на тяхната раса или пол.

При фашистите е точно обратното.

Фашизмът е радикална, авторитарна, милитаристична и националистическа политическа идеология. Фашистите изповядват идеята за еднопартийна държава и вярват, че нациите и расите са в постоянен конфликт, поради което само силните от тях могат да оцелеят, бидейки здрави, витални и чрез отстояване на себе си в борбата срещу слабите.

Фашистите са противници на класовия конфликт.

Фашизмът смята, че корпоративната организация и новото взаимоотношение между труда и капитала ще отстрани „сблъсъка на икономическите интереси“ и следователно ще неутрализира „зародиша на класовата борба“.

Фашизмът и нацизмът са за мир между класите, т.е. за мир между бедните и богатите.

Комунистите разделят обществото на класи – на експлоатирани бедни, наемни работници, и на експлоататори – богати. Комунистите са ЗА класов конфликт между двете непрестанно враждуващи помежду си класи.

Фашизмът е убедена анти-социалистическа форма на държавно планиране и контрол.

Фашисткото движение се стреми да запази класовата система и да я подкрепи, смятайки я за основата на солидна и желана култура.

При фашизма хората живеят, за да служат на държавата.

При комунизма държавата служи и работи за благото на хората.

Фашистката идеология се характеризира с анти-либерализъм, анти-социализъм, анти-комунизъм, анти-демократичност,  а в някои от формите му и с анти-религиозност. Като политическа и икономическа система, той съчетава елементи на корпоративизъм, тоталитаризъм, национализъм и анти-комунизъм, завързани в една държава, замислена да върже всички класи заедно в една капиталистическа система.

Т.е. фашизмът е ЗА капитализъм.

Комунизмът е ПРОТИВ капитализма.

Комунизмът е социално и политическо движение, поставящо си за цел създаването на безкласово общество, основано на общата собственост на средствата за производство, свободен достъп до предметите за потребление и премахване на наемния труд.

Фашизмът отрича доктрината на научния и марксистки социализъм и доктрината на историческия материализъм.

При фашизма има обединение на расизъм, милитаризъм и национализъм. Фашизмът цели обогатяване на една определена етническа група за сметка на всички останали. Стойността на хората се определя в зависимост от етноса им. Това е особено силно застъпено при най-крайната форма на фашизъм – националсоциализма. Най-отгоре в нацистката йерархия стои англо-саксонското население или т.нар. арийска раса. Едно ниво по-ниско са романските народи – французи, италианци, испанци и т.н. На последно място в йерархията стоят славяните, които, според нацистите, са тор за немската нация. На най-ниско стъпало са евреите, но даже и там има разделение. Немските евреи стоят по-високо в йерархията от евреите от славянските държави.

В комунистическата система такива разделения по етнически принцип няма и никога не е имало.

 

  1. Фашизмът не контролира по никакъв начин морала в обществото, дори насърчава разделението по полов признак. При фашизма проституцията е широко разпространена.

При комунистическата идеология се създава т.нар. социалистически морал, който изхожда от презумпцията за равенство между хората. От това следва, че всички жени получават равни права с мъжете във всяко отношение.

 

  1. Икономиката при фашизма е пазарна и има буржоазия, дори наследствена аристокрация. Дори Италия през цялото управление на Мусолини е монархия.

 

Точно обратното – при комунизма икономиката е планова, разпределена първоначално на трилетни, а после на петилетни планове на изпълнение, на поставените от комунистическата партия задачи. Буржоазията при комунизма не съществува, както и монархическата система с наследствена аристокрация, което е широко застъпено при фашизма. Всички държави с комунистическа система на управление са републики. Класово разделение при комунизма не съществува за разлика от фашистката система.

 

  1. Фашизмът се обособява научно чрез теорията на Социалния Дарвинизъм, според която конкуренцията между индивидите и нациите, е двигател на еволюцията в човешкото общество. Медицинската помощ на болните пречи на естествения подбор, а с това и на еволюцията в човешкото общество. Това е своеобразно прилагане на закона на джунглата, където по-силният побеждава по-слабия, а по-големият изяжда по-малкия. При фашизма подборът идва по примера на Спарта, където всички болни или недъгави деца са били убивани още при раждането им. При фашистите се прилага псевдонауката ЕВГЕНИКА, с която се обособява т.нар. расова хигиена. В Германия до май 1945 г. на основание на фашисткия закон “Gesetz zur Verhutung erbkranker Nachwuches” (Закон за премахване на генетично болните) са стерилизирани повече от 400 000 души.

 

При комунизма медицинската помощ е безплатна и достъпна за всички. Няма деление нито на етническа, нито на расова основа. Към болните се прилагат повече грижи за тяхното оздравяване и по възможност възстановяване. Прилага се принципът “От всекиго според способностите, всекиму според потребностите”.

 

  1. Най-голямата разлика между двете политически системи се прояви на 22 юни 1941 година, когато Нацистка Германия нападна единствената по онова време комунистическа държава СССР. Това нападение нацистите мотивират като война против варварството. В предходната 1940 година населението на СССР е 194.1 млн. души. При средногодишен прираст от 1.32 %, какъвто е той през 1940 година, при липса на война в началото на 1946 г. там би трябвало да живеят 213 млн. души. В действителност броят на населението на СССР тогава е останал само 167 млн. души. Това означава, че по същество преките и косвени загуби в страната в резултат на войната с фашизма се равняват на 46 млн. души. Наред с тях не по-малко значение има влиянието на войната върху здравето, равнището и структурата на заболеваемост и инвалидността на останалото население. Няма друг период в историята на човечеството за толкова кратко време да са унищожени толкова много хора.

 

Двете политически системи се взаимоизключват една с друга и правенето на каквито и да са сравнения между тях са грубо непознаване на историята. И петнене паметта на всички милиони хора по света, които дадоха живота си за унищожаването на фашизма.

Милионите антифашисти от целия свят спасиха не само Европа, но и света от най-уродливата политическа система.

Характерни черти на националсоциализма, които категорично липсват при комунизма

– расизъм, особено антисемитизъм, който кулминира в холокоста, както и възвеличаване на „арийската и германската раса“; (срв. расова теория и ариософия), социален дарвинизъм (идеология на неравенството).

  • Евтаназия и евгеника, съответно „расова хигиена“, като вяра във възможността за „положителна селекция“ на една господстваща раса,
  • Родство с фашизма, което се показва и в пропагандата,
  • Идея за народ-общество (еднонародно общество, Volksgemeinschaft), определено чрез кръвното родство, в което не трябва да има класови противоречия; оттам също антимарксизъм, антикомунизъм и антиболшевизъм, също както и антикапитализъм (защото за националсоциализма капиталистическата икономика уврежда връзката с родината и морала на народа),
  • тоталитаризъм – отклоняване от демокрацията; разбиване на политическите партии, профсъюзите и свободната преса,
  • широкообхватни правомощия за тайните служби и шпионите; вж. също Гестапо и доносничество
  • Фюрерство – концентрация на цялата власт и авторитет в едно водещо лице, както и разпростирането на този принцип на останалите йерархически нива,
  • милитаризъм,
  • “политика на жизнено пространство”, „жизнено пространство на изток“, защита на родната „кръв и земя“
  • позоваване на “пруските добродетели”, съответно на философията на немския идеализъм.

Подобно на фашизма в Италия, който неговият инициатор Бенито Мусолини нарича като „сливане на едрия капитал и държавата“, нацистите са подпомагани финансово както от отделни немски, така и от чуждестранни предприемачи като бастион срещу болшевизма.

Понятието за раса е основно в нацисткия светоглед. Постулирано е „Превъзходството на арийската раса“ над другите раси, при което „арийски“ е приравнено на индогермански. Арийската раса трябвало да бъде опазена от вредното въздействие, което нацистите виждали в ‚смешението‘ с другите раси. Запазването на т. нар. „чистота на кръвта“ оправдава приетата с Нюрнбергските закони забрана за брак на германци с „преобладаващо чуждорасови“ партньори. Стерилизацията на умствено изостанали, психично болни и извършители на тежки престъпления трябвало да попречи унаследяването на мнимо болния геном.

Успоредно се провеждало въоръжаване, първоначално тайно, впоследствие открито. Хитлер и другите висши функционери предвиждали започване на нападателни войни, след като Вермахтът (тогавашната армия) стане достатъчно силен. Една след друга страните трябвало да бъдат изолирани и победени. Крайната цел по мнението на историците било поробването на континенталната суша, на Съветския съюз до линията Архангелск – планината Урал – Кавказ, както и населването на тези области от германците. Господството над завладените територии трябвало да бъде засилено чрез унищожаването на нежелани групи от население.

Advertisements

11 responses to “Разликите между комунизъм и фашизъм

  1. От всичко прочетено се разбира, че в момента в Русия, при управлението на Путин и неговите приятели-милиардери, имаме класическа фашистка държава. Интересно, Русия се е борила с фашизма, а днес самата тя е фашистка страна.

    • „Иванчо“, ти си дебил. Бягай да чукаш Марийка и не се меси на възрастните, когато обсъждат сериозни неща!

  2. Жалко, че втората теза е „покрита“, а „Умните хора на нищо не трябва да се учудват“!Латинска поговорка.

  3. Анализът е неточен и непрофесионален. И нищо чудно, тъй като очевидно е чисто пропаганден. Затова просто няма как да претендира за някаква научност или обективност.

    Впрочем, и Гьобелс яростно е настоявал, че има огромни разлики между болшевизма и национал-социализма. (Ако приемем, че „болшевизъм“ е термин, общо взето еднакъв с „комунизъм“ и че „национал-социализъм“ е нещо като „един вид фашизъм“… Въпреки, че от чисто научна, философска и политическа гледна точка, това не е съвсем вярно.)
    ………………
    Впрочем, защо да не дадем думата и на Гьобелс? Не ни е страх, нали? Добре се е потрудил. Ето какво е пише по тази тема той:
    litmir.me/br/?b=105811&p=2
    Нека всеки сам да сравни двете статии! Сигурен съм, че това ще обогати политическия ви кръгозор.
    ………………
    Дадените в горната статия („Разликите между комунизъм и фашизъм“) дефиниции са неточни, непълни и даже на места са частично неверни. Предлагам сами да се потрудите и критично да помислите, къде аджаба са тези неточности – конкретно! Ако пък смятате, че дефинициите са верни, пълни, точни, изчерпателни, а и разликите между двете системи също така са описани правилно и изчерпателно – така си и кажете. „Статията си е ОК“, кажете, – стига си дърдорил, нямаме никакви забележки! Аз тогава обещавам от своя страна да реагирам и да разкажа, какво точно съм имал предвид. Става ли?

    Подсказвам: изобщо не става ясна взаимовръзката между фашизма и национал-социализма, между комунизма и болшевизма. Освен, че се посочват някои принципни разлики, не се посочват някои сходства. А такива има…

    Те разбира се, може би са повърхностни, или са привидни. Но ако не се разгледат, няма да стане ясно в кои именно ТЪНКОСТИ се различават двете системи. А както е известно, дяволът се крие в детайлите… Вместо това изкуствено се напряга материята в отчаян опит да се докаже, че това са две системи толкова коренно различни, че между тях няма абсолютно никакво сходство – в нищо! А това не е вярно. Самото име „национал-социализъм“ вече намеква за нещо. Очевидно, намеква за някакви реформи в класическата система на капитализма. Какви именно?

    Освен това трябва да се има предвид, че има разлика както между чистата доктрина на фашизма и опитите за нейната практическа реализация, така и между чистата доктрина на комунизма и практическите опити, нещо подобно да бъде построено. Анализаторите често оплитат двете неща – теорията и практиката на двете системи.

    Колкото и да е странно, именно в практиката – в опитите да бъдат осъществени на дело, между двете системи се наблюдават поразителни сходства. И това не е случайно. Не е случайно и това, че на Гьобелс му се е наложило с възмущение да опровергава обвиненията, че това, което правят национал-социалистите в Германия, не се различава особено от това, което правят по него време болшевиките в Русия. О, не – няма нищо общо! – възмущавал се е той. (Е да Йозефе, ама ние хубаво ви видяхме вас на практика какви сте „хуманисти“, за разлика от „кръвожадните болшевики“…)

    Хеле пък, много ми хареса това: „Фашистката идеология се характеризира… … с анти-религиозност.“ Това, за анти-религиозността – според вас, това разлика ли е, или май, по-скоро сходство?

    Още по-интересно би било да сравним социализма („етап“, един вид, „първа спирка по пътя към комунизма“) с неговата хипертрофирана държавна машина, и от друга страна, тоталитарната империя на Хитлер.

    На пръв поглед, нещата са подобни. И при двете системи (съветският социализъм и немският Райх) има една супер-държава. Държавата е единствен капиталист и монополист, разполагащ с тотални права, дадени й от еднопартийна система. И при двете системи, поради тоталитаризма им, в обществото привидно няма противоречия, просто защото няма между кого да бъдат те. Всички са потиснати и репресирани от супер-държавата. Държавата и в двете системи смело упражнява репресии при налагане на своята политика – било меки, ако трябва и твърди, ако трябва и жестоки, според нуждата.

    (Днес самите марксисти потвърждават това – отричат „социалистическата“ тоталитарна система и сами я наричат „държавен капитализъм“, който с възмущение отхвърлят и казват, „това не е комунизъм, ние изобщо не сме искали да се борим за това, а за нещо съвсем друго“.)

    При социализма привидно няма класи, но даже днешните марксисти признават, че това реално не е било така – обществено разслоение е имало, но то е било замаскирано под формата на съсловия, уж единомислени в едната единствена партийна линия на едната единствена партия… Но дали?… В какво е разликата между класовото разслоение на обществото при фашизма и партократично-бюрократичното, при социализма? Подсказвам: в степента на експлоатацията? Или в метода на разпределение на материалните блага?

    Всичко това трябва да се разгледа много подробно, „под лупа“. Ако не го направим, ще го направят враговете на социализма. А по-добре да не ги оставяме ТЕ да я свършат тази работа.

    Все пак, системите са съвсем различни. Но няма как да дефинираме разликите ТОЧНО, ако първо не допуснем, че изобщо има и сходства. И едва след това да уточним, къде е разковничето и в какво се крие ключовата разлика. Собствеността върху средствата за производство ли е? Мммм?… ( 🙂 ) Или е нещо друго?

    Май Петя пак е пуснала нещо, скалъпено (от главата за краката) от шефа на СКБ Павел Иванов. Ако не е той, моля за извинение. Но все пак, не би било зле статията да не бъде анонимна.

    • Митев, ами те и твоите доводи са ненаучни и неточни. Например, „Държавата е единствен капиталист и монополист,“ за фашизма това не е вярно. Вярно е за социализма, който пък не беше комунизъм. При комунизма не се очаква да има пари и въпросът с капитала става много критичен. Фашизма оставя капитала на частниците, макар и да го контролира в по-голяма степен.
      А САЩ в момената не са ли супер-държава?
      „Държавата и в двете системи смело упражнява репресии при налагане на своята политика“ – за комунизма това не се предполага. При соца беше така доколкото трябваше да се унищожи класата на частните собственици и тяхното влияние. Така че пак не знаеш какво с какво сравняваш?
      За класовото разслоение въобще не си прав. Изглежда нямаш понятие от дефиниция за класа.
      Общо взето, много слабо си се представил за претенцията с която започва коментарът ти.

      • Добре де, пресилил съм това, че при фашизма „държавата е единствен капиталист и монополист“. В реалния фашизъм не е точно такава. Такава е в идеалния фашизъм. На практика, частници е имало и при реалния фашизъм, най-различни. Но и ти самият не отричаш, че те са били „контролирани в голяма степен“. Имам важно уточнение: и са щели да бъдат все по-жестоко контролирани, до пълното им асимилиране и подчиняване на държавата. Защото именно държавата е супер-капиталистът и единственият монополист при идеалния фашизъм, която не би търпяла никаква конкуренция. Само така се прави идеалната диктатура и идеално тираничният режим.
        Е, в практиката нищо не е идеално. При фашизма уедряването на капитала и сливането му с държавата не може да не доведе в края на краищата (!) до чисто корпоративна държавна власт. Това е постепенен, но неизбежен процес. Не е успял да се случи докрай – ами, да, не е имал толкова време.
        После, аз казах, че от една точка започвам да разглеждам не идеалния комунизъм (дето никой никога и никъде не го е видял и изобщо е въпрос, дали може да има такова животно под слънцето) и не идеалния фашизъм, а техните практически въплъщения.
        После, при социализма видите ли, „не са искали, ама се налагало“ да упражняват репресии. Това е оправданието на всеки тиранин. След като бъдат неутрализирани частните собственици и тяхното влияние изчезне, какво ще правят репресивните служби? Ще си отидат в къщи да садят домати? Не, ами ще търсят „врага с партиен билет“ и ще тормозят обикновения народ, който с нещо там не бил съгласен. Механизмът винаги си намира работа, драги… И той нямаше никакво намерение да изчезва – виждахме, напротив, как все повече се разраства. Сравнявам практическия хитлеризъм с практическия „реален социализъм“. Въпреки, че вторият беше по-дълголетен – и ще кажеш, ама то, в КОЙ ПЕРИОД точно вземаш социализма да го сравняваш?… В който и да го сравнявам – няма да ти вадя dY/dX, ако това искаш…
        И не съм казвал, че при социализма е имало „класово“ разслоение. Казах, че е било ОБЩЕСТВЕНО (партократично-бюрократично). И казах, че е не по-малко вредно – точно то създаде средата, в която обществото при социализма загни! Не виждам защо да не може да се сравняват двата вида разслоение – някакво „светотатство“ ли е такава една идея?…
        И като си толкова подробен, дай ти някакъв, по-добър анализ! Но преди това, отговори на МОИТЕ въпроси, дето аз съм ги поставил…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s