Илюзията Бог

the-crucifixion-cross-crucifixion-jesus-lord-2048x2560Какво е религията? Кога възниква религията? Защо религията, като явление, съществува хилядолетия? Защо независимо от общественото развитие и техническия прогрес, хората продължават да бъдат религиозни? Поглед към религията от гледната точка на дарвинист , дава Ричард Докинз в книгата си “Бог като илюзия”.

Ричард Докинз е популярен британски учен-етолог, лауреат на много литературни и научни награди. Всяка негови книга се превръща в бестселър и предизвиква бурни дискусии.

Императивът на Дарвин

Всеки човек има своя собствена любима теория за появата на религията и защо тя присъства във всички човешки култури. Религията утешава, сплотява членовете на обществото, удовлетворява жаждата за разкриване смисъла на живота.

Осъзнавайки, че всички ние сме продукт на дарвиновата еволюция, да разгледаме как което и да е явление от естествения подбор способства за възникването на религията.

За религиозните обреди се хвърлят голямо количество ресурси, а дарвиновия естествен подбор непрестанно отсява излишните разхищения.

Природата е стриктен счетоводител, който пестеливо преброява стотинките, следи за всичко сторено всяка секунда, безжалостно отсява всичко излишно. Непрестанно, неумолимо, както пише Дарвин, “естественият подбор ежедневно и ежечасно проследява по целя свят и най-малките вариации, отхвърляйки глупавите, съхранявайки и лансирайки добрите, работейки мълчаливо и незабележимо, работейки навсякъде с всичко, което би му дало дори най-малкото основание да усъвършенства което и да е органическо същество”.

Ако дивото животно постоянно изпълнява болезнени действия, естественият подбор предпочита неговия конкурент, който изразходва времето и енергията си за оцеляване и размножаване. Природата не поощрява напразните забавления. В природата винаги побеждава безжалостният утилитаризъм, дори ако на пръв поглед ни се струва, че това не е така. (Утилитаризъм (от латински utilitas – полза, удобство) е направление и категория в етиката, според която моралната стойност на дадено действие или поведение се определя основно от неговата полза, бел.ред.)

Опашката на пауна на пръв поглед ни се струва безспорен пример за “безсмислено забавление”, за ненужен разкош. Но притежателят на това пищно украшение е по-успешен в сравнение с конкурентите си, при разпространяването на гените си. Опашката на пауна му служи за реклама – съществуването на тази пищност е оправдана в очите на природата само като икономия на време и по-висока ефективност при привличането на самките, на женските пауни.

Естественият подбор бракува разхищението на време и енергия. Ето какво казва един от най-големите харвардски генетици Ричард Левонтин: “Мисля, че на нито един еволюционист няма да оспори, че практически е невъзможно по-добре да се приспособиш към околната среда от начините, по които се приспособяват нейните обитатели”. Т.е. ако разкошната опашка на мъжкия паун му причиняваше болка и беше проблем за неговото оцеляване и размножаване, естественият подбор отдавна би предпочел паунът да не притежава този лукс.

За дарвиниста е естествено да предположи същото по отношение на религията.

От гледна точка на еволюционистите, религиозните ритуали са същото като с опашката на мъжкия паун. Религиозното поведение е човешкия еквивалент на разперената разкошна опашка на пауна – тя е толкова причудлива, натруфена, помпозна, колкото някои религиозни ритуали. Но: докато природата е оставила този лукс на мъжкия паун, за да му помогне той да се размножава по-лесно и по-бързо, то религиозните чувства често лишават самите вярващи от живота им, принасят ги в жертва. Хиляди хора са подложени на мъчения, често от ръцете на фанатици, чиито убеждения съвсем малко се различават от вярванията на жертвата.

Ресурсите, които поглъща религията, са колосални. Строителството на средновековна катедрала е поглъщала труда на стотици хора, но в резултат катедралата не е служила за техен дом или за каквато и да е друга утилитарна цел. Не е ли това своеобразна разкошна опашка на паун? Ако да, то какво цели подобна реклама? Голяма част от най-талантливите хора в епоха на Възраждането са създавали религиозни музикални и художествени произведения. Вярващите умирали и убивали за своите богове, бичували се до кръв, обричали се на доживотно безбрачие и отшелничество – и всичко това в името на религията. Но каква е ползата от това?

В дарвинизма под “полза” обикновено се разбират най-добрите шансове за гените на индивида за оцеляване. “Ползата” в дарвинизма може да се проявява не само по отношение на отделния организъм. “Ползата” може да бъде също и към други възможни цели. Една от тях е свързана с теорията за груповия подбор. Втората проява е свързана с теорията, описана в книгата “Разширеният фенотип”, а именно: организмът може да извършва действия не защото нещо е изгодно на самия него, а защото по такъв начин манипулира гени на друг организъм, който може да е и паразит. Във всички човешки общества неизбежно присъства не само религията, но и простудата, но никой не твърди, че простудата носи полза за хората. Съществуват множество примери за манипулация на поведението на животните от паразитите за по-лесно разпространение на паразитите от един стопанин към друг. Поведението на животното да увеличи шансовете за разпространение чрез подобно действие, е независимо от това има ли такива гени в тялото на животното.

Понятието “гени” може да се замени с по-общото понятие “репликатори”. Фактът, че религията е разпространена навсякъде по света означава, че тя действително носи полза, но това съвсем не означава, че ползата трябва да е за нас самите или за нашите гени. Религията, вероятно, носи полза само на самите религиозни идеи, които се държат в дадения случай като репликатори, в някаква степен приличащи на гени.

Да се върнем към по-традиционното за дарвинизма тълкуване на “ползата” като изгода за оцеляване и размножение на индивида.

Животът на ловците-аборигени от Австралия, както е видно, е твърде сходен с живота и на нашите предци в далечното минало. Новозеландският философ Ким Стирелни посочва едно странно противоречие в техния живот. От една страна, аборигените по поразителен начин успяват да оцеляват в условия, които изискват изключителни практически навици и умения. От друга страна, продължава Стирелни, всичко това е довело човешкия им ум до извращения. Хората, притежаващи уникални знания за обкръжаващата среща и изкуството на оцеляване, в същото време са тотално безпомощни по отношение на очевидни нелепици, които няма как да бъдат наречени по друг начин, освен напълно “безполезни”.

Аборигените от Папуа-Нова Гвинея могат да оцеляват в изключително трудни условия, при пълен глад, защото напълно познават и разбират околната среда. Но са обхванати от дремещи, тъмни прадразсъдъци, например по отношение на вещерството и “нечистотата” на жената по време на менструация. Значителна част от хората в това общество са обхванати от страх от вещици и страдат от насилие, породено от тези страхове. Стирелни призовава читателите да се замислят, защо сме едновременно толкова умни и толкова глупави.

Независимо от различията в световните култури, не е известна нито една, за която да се поглъща толкова време и ресурси, която да предизвиква толкова много раздори, както религията. Някои образовани хора впоследствие напускат религията, но всички те са възпитани в лоното на една или друга вяра, от която по-късно съзнателно решават да се откажат. “И все пак, ти протестантски атеист ли си или католически?” – в тази стара северноирланска шега има горчива истина. Религиозното съзнание може да се нарече общочовешко в този смисъл, в който наричаме общочовешко хетеросексуалното поведение.

Да обясним сексуалното поведение, според Дарвин. Независимо от противозачатъчните средства и хомосексуалните прояви, сексът при хората води до появата на потомство. А как да обясним религиозното поведение? Защо хората постят, падат на колене, по очи, изтезават се, безумно кимат с глави към стената, тръгват на Кръстоносни походи или извършват почти унищожаващи ги действия, които поглъщат, а понякога дори прекратяват съществуването им?

Плюсовете на религията

Има основания да се смята, че религиозните вярвания предпазват хората от болести, предизвикани от стрес. Тези факти не са проверени напълно, но няма да е изненада, ако се окажат верни, както и случаите на “изцеляване” на вярващи. Не си струва дори да се споменава, че подобни положителни събития в никакъв случай НЕ доказват истинността на религиозните постулати. Според Джордж Бърнард Шоу, “щастието на вярващия в сравнение със скептика е не по-голямо от щастието на пияницата в сравнение с трезвеника”.

Както всички знаем, част от лекарската помощ е тъкмо в утешението и ободряването, което дава докторът на пациента. Ефектът на внушението е добре изучен и съвсем не е загадъчен. Дори само да чуете ободряващия глас на личния си лекар по телефона, всички въображаеми болежки ви минават почти мигновено, нали? Доказано е, че бутафорните лекарства, в които няма никакви вещества, моментално носят оздравяващ ефект при доста голямо количество хора.

По същата причина възниква илюзията за ефективността на хомеопатичните лекарства. В тях количеството активен ингредиент почти се равнява на количеството активно вещество в бутафорните препарати, а именно – нула молекули.

Може би и религията е бутафорно средство – плацебо, удължаващо живота ни при силен стрес?

Но често религията не сваля стреса, а го създава. Американската комедийна актриса Кейти Ладмън казва: “Която и религия да вземеш, всички твърдят, че ти си виновен, само празниците им са различни”.

При всички положения, обаче, не може само с плацебо-ефекта да се обясни масовото разпространение на религията. Не, религията НЕ е възникнала като успокояващо средства за предците ни. Това е прекалено малка причина, макар да не е изключено, че свалянето на стреса е играело някаква вторична роля.

Някои еволюционни теории твърдят, че “религията удовлетворява любопитството ни към Вселената и ни помага да открием нашето място в нея”. Да, отчасти това е вярно, но това не е дарвиново обяснение. Както казва в книгата си “Как работи ума” Стивън Пинкер, “тук неизбежно възниква въпросът: защо в процеса на еволюцията в мозъка се е закрепила способността ни да откриваме утешение в напълно лъжливи вярвания? На човек, който мръзне, няма да му помогнат твърденията, че му е топло. Ако човек се натъкне на лъв, той няма да се спаси, ако си въобрази, че лъвът е безобидно зайче”. Т.е. ако разглеждаме теорията за утешението, то тя трябва да бъде обяснена от гледна точка на еволюцията, а това съвсем не е така лесно, както ни се струва.

Еволюционистите често разграничават предварителните и окончателни обяснения. Предварителното обяснение е изгарянето на бензина в цилиндъра на двигателя с вътрешно горене, което служи за появата на искри. Изчерпващото обяснение трябва да обясни, защо е необходимо изгаряне на бензин в цилиндъра.

Предварително обяснение при религиозността може да се окаже повишената активност на определен участък от мозъка.

Но тук ще се занимаем само с еволюционните обяснения. Дори невробиолозите да открият в мозъка “божий участък”, ние, еволюционистите, ще се опитваме да разберем, защо той е бил избран от естествения подбор. Защо нашите предци, имащи генетична предразположеност към появата на “божий участък”, са оцелели по-успешно и са имали повече потомци, от тези, при които тази участък е липсвал?

Дарвинистите не са доволни и от политическото обяснение на феномена религия: “Религията е оръдие на управляващата класа за поробване на масите”. Няма съмнение, че обещаването на задгробно блаженство е утешавало чернокожите работници в Америка и е притъпявало възмущението им от условията на живот, помагайки, по такъв начин, на робовладелците. Тезата за целенасоченото измисляне на религията от циничните свещеници или управниците е интересна от историческа гледна точка, но сама по себе си няма отношение към еволюцията. Дарвинистът иска да разбере, защо хората така лесно се поддават на религиозните внушения и се превръщат в жертва на свещениците, политиците и кралете.

Сблъсквайки се с опитите на циничния манипулатор да използва сексуалното влечение като оръдие за политическо въздействие, сме длъжни да обясним от еволюционна гледна точка, защо те успяват в това си начинание. При сексуалното влечение обяснението е лесно: хората получават наслада от секса, защото е нормално в резултат на секса да се появява потомство. Със същата цел политикът може да манипулира хората. Но еволюционистът трябва да разбере, защо манипулациите на политиците постигат целта си, защото хората са готови на всичко, за да избегнат болката. Обяснението е твърде банално. От гледна точка на Дарвин: естественият подбор е създал способността да възприемаме болезнените усещания като сигнал за причинявана вреда на организма. Но: изобретена ли е религията или се е зародила спонтанно, какво е еволюционното обяснение на това страстно влечение към боговете?

Груповият подбор

Груповият подбор е спорна идея, според която естественият подбор върви на ниво видове или други групи. Археологът от Кеймбрдж Колин Ренфрю твърди, че оцеляването на християнството с помощта на единоверци и християнска братска любов е механизъм, аналогичен с груповия подбор, в резултат на който по-религиозните групи са ставали по-силни в сравнение с по-малко религиозни групи хора.

Например, прекланящото се на крайно агресивен “бог на войната” племе, побеждава в схватката тези, които се молят на миролюбивия си бог или такива, които въобще не се молят на нито един бог. Първото племе е сигурно, че смъртта на бойното поле им гарантира пряк път в рая. Това прави войните безстрашни в сраженията, те не се боят от смъртта. Такива племена побеждават в междуособните войни, вземат стадата на съседите си, а жените им превръщат в заложници. Разраствайки се, такива племена започват да се делят на дъщерни, които от своя страна също започват да се делят, но продължават да се молят на същото агресивно божество. Идеята прилича на роенето на пчелите. В знаменитото си изследване на Наполеон Шаньон за южноамериканските идиянци яномамо – “свирепият народ” – авторът отбелязва именно такова „пъпкуване“.

Но Шаньон не е привърженик на теорията за груповия подбор. Той има сериозни възражения по нея.

Скептиците по отношение на груповия подбор признават, че по принцип той има място в еволюцията. Въпросът е в това, е ли той съществена еволюционна сила.

Представете си, например, в нашето хипотетично племе, че сред готовите на смърт и задгробно блаженство герои, има един егоист. Както всички знаем, той ще мисли само за спасяване на собствената си кожа, а с това шансовете на племето намаляват. Героичната жертва на съплеменниците му на бойното поле ще бъде по-изгодна за него, отколкото за тях, защото значителна част от вярващите в рая ще измрат в боя. А той ще оцелее, т.е. ще увеличи шансовете си успешно да се размножи. Т.е. неговите отричащи героичната смърт гени с голяма вероятност ще бъдат наследени от следващото поколение. Т.е. в следващите посоления би трябвало да нямат стремеж към героична смърт.

Този прост пример ни позволява да открием недостатък в идеята за груповия подбор.

Самият Дарвин, независимо от своята твърдост по отношение на подбора на ниво отделни организми, казва следното: “Ако две племена от първобитни хора, живеещи на една и съща територия, започнат състезание помежду си (при еднакви условия), ще победи това племе, в което има по-мъжествени, въодушевени с любов към ближния, верни един на друг членове, винаги готови да предупредят другите за опасности, да им окажат помощ и да се защитят един друг…Себелюбивите и недружелюбните хора не могат да се сплотят, а без сплотеност не може да се постигне нищо. Племе, което има първите качества, ще се умножи и ще завладее други племена, но в течение на времето, съдейки по историята, то на свой ред ще бъде победено от друго племе, още по-надарено от него”.

Идеята на Дарвин не е доказателство за групов подбор. Дарвин говори за увеличаване броя на индивидите в племето, в което е разпространен алтруизмът и сътрудничеството.

Религията като страничен резултат от нещо друго

Все повече се увеличава броят на биолозите, които твърдят, че религията е страничен продукт от някакъв друг феномен. При осмисляне на еволюционната ценност на един или друг признак, биолозите веднага си спомнят за “страничните продукти”. Може би религията е страничен продукт на друг, важен за оцеляването природен феномен.

Какво е страничен продукт?

Всички сме виждали летящи към огъня мушици. Не бива да твърдим, че това поведение е случайно. Те се хвърлят в пламъка, превръщайки телата си във факли. Как естественият подбор е допуснал това “самоизгаряне”?

Изкуствената светлина се появява в нощната тъмнина сравнително скоро. До преди появата на изкуствената светлина, единственият източник на светлина в нощта били луната и звездите. Но те са на огромно разстояние от нас, а пристигащите от тях светлинни лъчи могат да се използват като компас. Известно е, че насекомите използват слънцето и луната като компас, за да летят в дадена посока, точно придържайки се към посоката. Те използват светлинните лъчи и при връщането си в изходната точка. Нервната система на насекомите е приспособена за изработването на временни правила на поведение, например такива: “Трябва да държа този курс така, за да може лъчът светлина да попада в очите под ъгъл от 30 градуса”. Очите при насекомите са сложни, състоят се от светонасочващи тръбички или конуси, които тръгват от центъра на окото, като иглички на таралеж. Затова е напълно възможно “инструкцията” да е още по-проста: да летя така, че светлината през цялото време да попада в определена тръбичка.

Но светлинният компас работи правилно само в случай, че източникът на светлина се намира много далеко. В противен случай лъчите пристигат не паралелно, а тръгват настани от една точка, подобно на спици на колело. Ако нервната система дава инструкции да се лети, за да може светлината да попадне в очите под ъгъл 30 градуса, това неизбежно ще насочи насекомите по спирална траектория до пламъка.

Но защо нервната система на насекомите използва светлинните лъчи за компас?

Това просто е страничен ефект от навигационната система, която при нормални обстоятелства е напълно ефективна. Ние виждаме само една малка част от насекомите – тези, които изгарят в пламъка, но не виждаме огромното количество насекоми, които съвсем успешно се справят на база същата навигационна система, която еволюцията е утвърдила през вековете.

Да погледнем сега под този ъгъл на религиозното поведение.

В света има огромно количество хора, чиито вярвания напълно противоречат на научните факти, както и на представите на другите религии. Тези хора не само страстно вярват, но и губят много време и ресурси за скъпи ритуали, които изискват техните вярвания. За вярата те умират и убиват. Подобно поведение поразява не по-малко от поведението на самозапалващите се на лампата мухички. Защо постъпват така хората? Да, ние сме озадачени. Религиозното поведение може да се окаже злополучен акт, досаден страничен продукт на някаква по-дълбока психологическа особеност, която е била в миналото наистина ценна за оцеляването. И тази особеност, подкрепена от естествения подбор при нашите предци, сама по себе си не е религията. В религията няма никаква ценност за оцеляването.

Ако религията е страничен продукт, то страничен продукт на какво е тя?

Нашето оцеляване зависи от натрупания от предишните поколения опит и предаването му на децата, за да се гарантира тяхната защита и благополучие. Децата и сами могат да открият правилното решение, но по-голям шанс имат тези деца, чийто мозък автоматично, както мухичките, реагира на явленията. В този случай възрастните казват следното: безпрекословно вярвай на това, което ти казват възрастните. Слушай родителите, слушай старейшините, особено когато ти говорят със заплашителен тон. Доверявай се на старейшините без да разсъждаваш. За детето това е правило, стратегията на победата – да слуша, да изпълнява и да се доверява. Но, както и при мухичките, в тази теория има слаби места.

Няма да забравя една проповед, която чух в детството си. Свещеникът ни разказа за един отряд войници, които били на строево обучение близо до ж.п линия. В един момент сержантът, който командвал войниците, се разсеял и забравил да даде команда войниците да спрат. Те без да разсъждават продължавали да маршируват пряко през релсите и били прегазени от влака. 9-годишното дете, което бях тогава, повярва в този разказ, защото го чух от устата на авторитетен възрастен. А свещеникът искаше ние, децата, да се възхищаваме на робското и безразсъдно подчинение на войниците на висшето началство, колкото и нелепо да е то, и да му подражават. И честна дума, струва ми се, че тогава ние наистина се възхищавахме на подчинението на началството. Сега, вече възрастен, трудно мога да повярвам, че детето в нас е разсъждало трезво по въпроса, дали ще имам достатъчно мъжество да изпълня дълга си и да се хвърля под влака. Но вярвате ли не, помня, че тогава не мислех така. Без съмнение, тази проповед повлия върху мен много силно, затова и я запомних и сега ви я разказвам.

Не мисля, че свещеникът е искал да ни внуши религиозно чувство тогава. От гледна точка на военните, би било нелепо да се разрешава на всеки войник да обсъжда целесъобразността на заповедите на висшето командване. Нация, която позволява на редовите си членове подобен разкош, обикновено губи всички войни. За нацията безпрекословното подчинение на войниците, дори независимо от всяка отделна трагедия, е печелившият модел. Войниците маршируват дотогава, докато се превърнат в автомати или компютри, т.е. докато движенията им се автоматизират.

Компютрите изпълняват заповедите на собственика си. Те безпрекословно следват въведените инструкции. Но компютрите не могат да различат полезните команди от вредните. Подобно на войниците те само изпълняват.

Естественият подбор е направил през вековете така, че мозъкът на детето да е предразположен да се доверява на родителите и старейшините на племето. Но обратната страна на подобно доверчиво послушание е безумното лековерие. Неизбежен страничен продукт е уязвимостта към заразяване с вируса на мисленето. В мозъка на детето по понятни причини, които Дарвин успешно обяснява, е заложена програмата да слуша родителите и другите възрастни, които му казват да ги слуша. Автоматически следствие от това е неспособността на детето да разграничи добрия от лошия отговор. Детето не е в състояние да разбере, че “не се къпи в езеро с крокодили” е разумен съвет, а “при пълнолуние трябва да принесем в жертва на бога коза, иначе ще има суша’ – в най-добрия случай означава да се лишим от една коза и сума ти време за церемонията. Същото се отнася и до съжденията за устройството на света, Вселената, за морала и човешката природа. Достигайки зрялост, детето ще преразкаже с не по-малко сериозен тон всичко чуто на младини – мъдрост, смесена с глупост – на собствените си деца.

Изхождайки от този модел, следва да се очаква, че в различни части на света, наред с полезните народни мъдрости, от поколение в поколение не по-малко мощно се предава и вярата във всевъзможни, нямащи никакви основания вярвания. От това следва, че суеверията и други неподкрепени с никакви факти предразсъдъци в течение на времето еволюират в различни вариации. Така сред различни групи хора се нарояват местни варианти на вярвания, които значително се различават от общия първоизточник. Различните хора тръгват по различни географски места, времето минава, от един език ще се образуват нови…Така от поколение на поколение различни произволни вярвания, които нямат никакво фактическо основание, се разпространяват с голяма лекота, както детският ум с лекота се поддава на програмиране.

Религиозните лидери знаят за тази податливост на детското мислене и затова внушават религиозната доктрина още от ранна детска възраст. “Дайте ни детето в първите седем години и ние ще направим от него човек”, – казват йезуитите. Точно и достатъчно зловещо.

Камерунското племе фанг, например, вярва че “…вещиците имат допълнителен вътрешен орган, с който през нощта летят и развалят реколтата или отравят кръвта на хората. Вещиците понякога се събират на огромни пирове, на които изгарят жертвите си и измислят други различни наказания. Много от тях твърдят, че техни познати са виждали през нощта летяща на бананово листо над селото вещица, която хвърляла заклинания над нищо неподозиращите си жертви…”.

 А ето в какво вярва християнството:

– девственица родила без намесата на мъж

– този син, който нямал биологически баща, навестил Лазар, от когото се разнасял мирис на труп и Лазар незабавно оживял.

– същият този човек, който нямал баща се върнал към живота три дни след собствената си смърт и погребение

– след 40 дни този човек се изкачил на върха на планината, а тялото му се възнесло на небето

– ако беззвучно въртиш молитви в собствената си глава, човекът, който няма баща и неговият “баща” (който едновременно е и самият той), ще чуе молитвите ти и ще реагира по някакъв начин. Той е в състояние едновременно да чува мислите на всички хора, които живеят в света.

– когато направите нещо лошо или добре, човекът, който няма баща вижда това, дори никой друг да не го е видял. Вие получавате съответното наказание или поощрение. Вероятно, това ще се случи след вашата смърт.

– девственицата-майка на човека, който няма баща, никога не е умирала, тялото й се е възнесло на небето.

– хлябът и виното, получили благословията на свещеника (който трябва да има мъжки полови органи), “са“ тялото и кръвта на човекът, който няма баща.

 

Психологически предпоставки за разпространението на религията

Идеята за психологическите странични ефекти произлиза от изследвания на еволюционната психология. Според еволюционните психолози, подобно на появилите се в резултат на еволюцията орган за виждане – окото, а за летене – крилете, то мозъкът е съвкупност от участъци за обработка на важна за организма специфична информация. Един от участъците на мозъка се занимава с информация за родството, а друга с отношенията – “аз на тебе, ти не мене”, трети участък отговаря за съучастието и т.н. Религията може да се разглежда като резултат от общата работа на няколко такива участъка, например участъкът за формиране на разума, участъкът за образуване на коалиции и участъкът за предпочитане на общност от съмишленици пред аутсайдерството. Всяка от тези ментални функции може да изпълнява ролята на човешки аналог на нощното ориентиране на мушиците по звездите и точно така може да се обърка, както вече разгледаната доверчивост у децата. Още един привърженик на идеята, че религията е страничен продукт от полезни психологически свойства е психологът Пол Блум. Той забелязва, че децата имат природна склонност към дуализма. Според него, хората, а особено децата са родени дуалисти и религията е страничен резултат от този инстинктивен дуализъм.

Дуалистът вярва, че между материята и съзнанието съществува коренна разлика. Монистът, обратното, смята, че съзнанието, породено от материята, не може да съществува отделно от материята. Дуалистът смята, че съзнанието е някакъв своеобразен дух, обитаващ тялото и теоретично може да го напусне и да се разположи в друго тяло. Дуалистите обясняват душевните болести с “вселяването в тях на нечисти сили”, т.е. в тялото на болния, според тях, се вселяват зли духове, които трябва да се “прогонят”. При всеки удобен случай дуалистите персонифицират неодушевените физически обекти и откриват в тях духове и демони – във водопади, в облаци…

Блум издига хипотезата за предразположението на хората към креационизма. Естественият подбор е трудно да бъде разбран на интуитивно ниво. Децата са склонни да приписват цел на всичко – облаците са необходими, за да има дъжд. Приписването на целесъобразност на всичко се нарича телеология. Да, децата са такива. И могат да останат такива до края на дните си.

В определени условия вроденият дуализъм и вродената телеология склоняват разума към религия така, както безпрекословното подчинение на мухичките към небесния компас ги склонява към “самоубийство” в пламъка. Присъщият ни дуализъм ни помага да вярваме в “душа”, която обитава тялото ни, но не е негова съставна част. Това помага на човека да си обясни съществуването на божествената воля, която не е свойство на сложно организирана материя, а на “чист” нематериален дух. Детската телеология още по-очевидно ни тласка към религията. Ако във всичко има цел, кой я е поставил? Бог, разбира се, така разсъждава всеки вярващ.

Ползата от световния компас е очевидна, но в каква е ползата от тези две психологически особености?

Защо естественият подбор е благоприятствал развитието на дуализма и телеологията в нашите прародители и техните потомци?

До момента отбелязахме само природната склонност на хората към дуализма и телеологията, но не сме изяснили в какво се състои еволюционното преимущество на тези свойства на психиката. За да оцелееш в нашия свят, е много важно да умееш да предсказваш поведението на обкръжаващите те обекти. Може да се предположи, че естественият подбор е усъвършенствал мозъка ни за бързото и ефективно изпълнение на това.

Да видим какво ни казва философът Даниел Денет, който говори за “целево или интенционално ниво”.

Денет отделя три нива или позиции, на базата на които работи нашето мислене, когато ние искаме да разберем, т.е. да предскажем поведението на животните, механизмите или хората около нас: физически, проектен и целеви. Физическото ниво винаги работи безотказно, защото всичко в природата е подчинено на законите на физиката. Но за да предскажем поведението на даден обект на базата на анализа на неговите физически свойства, може да се окаже твърде продължителен процес. За да се проектира една пералня, е по-добре веднага да се премине към проектно ниво. Денет казва следното: “…почти всеки може, хвърляйки бегъл поглед към часовника, да предскаже кога ще звънне той. Не е задължително да знаем как работи пружината в него, батериите и т.н. – ние просто допускаме, че той е конструиран така, че да звънне в точно определения час”.

Живите организми не са проектирани от никого, но благодарение на естествения подбор за тях също могат да се правят прогнози на проектно ниво.

Например, на базата на предположението, че яркия цвят е “проектиран” да привлича пчелите, Карл фон Фриш открива, че пчелите виждат в цветове (преди него се е смятало, че пчелите не различават цветовете).

Целевото ниво ни дава възможност още по-ефективно да изпълняваме задачите си. Предполага се, че обектът е проектиран с определена цел, но и съдържа в себе си някаква активна база, която му дава възможност да постигне поставената цел. При вида на тигър е по-добре да не се замисляш за неговите лапи, нокти и зъби.

Денет говори за интенционалност от трети вид (мъжът смята, че жената знае, че той я харесва), четвърти вид (жената разбра, че мъжът знае, че жената знае, че той я харесва) и дори от пети вид (шаманът позна, че жената е разбрала, че мъжът смята, че жената знае, че той я харесва).

Проектното и целево ниво – това са полезни механизми на съзнанието, които ни позволяват да ускорим предсказването на поведението на важни за оцеляването ни обекти, такива като хищници или потенциални партньори. Но, подобно на други полезни приспособления, и тези механизми могат да сгрешат. Децата и примитивните народи приписват целенасочено поведение на времето, на вълните, на теченията, на падащите камъни… А и всички ние често мислим точно така за машините, особено когато те ни подведат. Почти всеки от нас поне веднъж е искал да хвърли компютъра си пред прозореца, когато той не е работил добре.

Хората супер активно търсят навсякъде някаква целенасоченост и някаква чужда воля там, където я няма, и подозират зла или блага умисъл в равнодушието на природата.

Например, един посетител на музея в Кеймбридж така се замотал в шнура, който е опънат по стълбите, че паднал надолу и разбил три безценни вази от династията Цин. Когато се оборавил след случилото се, стоял в пълен шок, посочвал шнура с пръст, и повтарял едно и също: “Той направи това, той е виновен за всичко”.

 Не може ли ирационалното религиозно чувство да е страничен продукт на ирационални механизми, които естественият подбор е оставил в мозъка ни, за да можем да се влюбваме?

Религиозната вяра, без съмнение, има определено сходство с влюбването. И двете състояния по много признаци са сходни с наркотиците. И двата вида мании активизират различни участъци от мозъка, забелязва се силно сходство:

“Една от многобройните прояви на религията е силната любов, насочена към свръхестествено същество, т.е. към бог, а също преклонение пред свързаните с това същество обекти. Човешкият живот в голяма степен се определя от егоистичното поведение на гените и от механизма за подкрепа. Религията силно използва механизма за положителна подкрепа: поражда чувство на защитеност и любов в така опасния свят, губим страх от смъртта, надяваме се на помощ отгоре в отговор на молитвата и т.н. Точно така романтичната любов към друг човек предизвиква съответните чувства към този индивид и служи за източник на подкрепа. Тези чувства също се пробуждат от свързани с любимия човек обекти: писма, снимки…Влюбването често се съпровожда и с физически прояви – въздишки, способни да загасят дори пожар…”.

Влюбването е способно да задейства мощни механизми в разума. В този смисъл не е странно, че има вируси, които паразитират върху тези механизми. Под вируси разбирай религията. Тя е вирус в съзнанието.

Философът Антъни Кени много трогателно ни описва насладата, която е получил при ръкополагането му за свещеник:

“…бях във възторг в първите месеци след благодатта да чета месата. Сутрин по природа в миналото бях ленив и сънен, но сега рано-рано скачах от леглото, препълнен с бодрост и възторг от мисълта за изключителността на деянието, което съдбата ми дари да правя…

Най-силно очарован съм от докосването на тялото Христово, от близостта на свещеника към Иисус. Тогава аз, като влюбен невеста, го гледах очаровано…Тези първи дни от свещеническата ми работа за мен бяха абсолютно трепетно щастие. Те бяха за мен скъпоценни, но кратки и чупливи – като романтичната любов, която е съдено да умре в бъдещия несполучлив брак“.

Биологът Луис Уолпърт твърди, че силната вяра ни предпазва от нерешителността, която е свойствена на разума: “Ако полезните за оцеляване знания и представи не се охраняваха с твърда ръка, това не би било полезно за еволюцията при човека. Например, по време на лов или при правене на оръдия на труда, постоянните колебания и промяна в решенията биха били крайно вредни”. От аргумента на Уолпърт следва, че в някои ситуации, по-изгодно да продължаваме да се придържаме към ирационални убеждения, дои ако новите данни или обстоятелства дават повод да ги преосмислим.

В книгата си “Социалната еволюция” Робърт Трайвис развива еволюционната теория за самозалъгването.

Самозалъгването е “…скриване на истината от себе си, за да може тя да се скрие по-добре от другите хора. Например, неспокойно въртящите се очи, потните длани…могат да са признак на стрес, когато човек съзнателно говори лъжи. Ако лъжецът успее да скрие лъжата от самия себе си, той може да скрие тези признаци от наблюдателя и да продължи да лъже без да има издаващи го признаци за лъжовността му”.

Антопологът Лионел Тагър говори за защитна блокировка на възприятията: “човешкото съзнание има тенденция да приема желаното за действително. Хората буквално не забелязват неприятните факти, но с готовност виждат всичко позитивно. Например, думите, които предизвикват тревога от личното минало на човека, могат да се чуят само при извънредни ситуации…”

Връзката на вярата с това, което желаем, не трябва да се обяснява, нали…

Теорията, че религията е случаен страничен продукт, досадна проява на нещо полезно, е най-убедителна.

Да поговорим пак за “доверчивото дете”. По силата на определени причини, съзнанието на детето се оказва уязвимо за “мозъчни вируси”. Оказва се, че някои “вируси” са много удачно приспособени за “заразяване” на възприемчивото съзнание? Защо “заразяването” се проявява под формата на религия, а не под друга форма?

Поразително много са ирационалните вярвания. Веднъж вкоренили се в някоя култура, те по-късно се разпространяват, еволюират и пораждат нови вариации чрез процеси, напомнящи биологичната еволюция, казва антропологът Фрейзър. Той дава пример с т.нар. “хомеопатична магия”…Печален пример за това е неоснователното вярване, че рогът от носорог увеличава сексуалната потенция.

Дори в рамките на еволюционната теория естественият подбор не е единствената възможна сила, която извършва промените. На биолозите е известно, че в популацията може да се разпространи не само “полезен”, но и просто “сполучлив” ген. Този процес се нарича драйф на гените. Понастоящем теорията носи името неутрална теория за молекулярната еволюция. Ако в резултат на мутация възниква някакъв нов вариант на гена, функционално неразличим от стария, то различието между тях е неутрално и естественият подбор не може да предпочете единия пред другия. То заради процеса, който в статистиката се нарича грешка, новият ген може с времето да изтласка първия от генофонда на популацията. В резултат ще се случи напълно реална еволюционна промяна на молекулярно ниво. На ниво цялостен организъм тази промяна няма да се прояви. Тази промяна е неутрална, защото не влияе на шансовете за оцеляване на организма.

А кой е еквивалента на генетичния драйф в културната еволюция?

Бавните, протичащи в столетия аналогични на генетичните културни процеси в края на краищата довеждат до появата на различни езици, имащи общ произход…Може би естественият подбор също играе определена роля в еволюцията на езика, но доказателствата за това са нищожни. Напълно възможно е нормалното развитие на езика да е културен еквивалент на случайния драйф на гените. В различни ъгълчета на Европа драйфът на латинския довежда до появата на испански, португалски, италиански, френски и най-различни диалекти на същите тези езици. Но, честно казано, не могат да се забележат в техните еволюционни промени проявите на географски предразположения за “полезни за оцеляването” признаци.

Вероятно еволюцията на религията, както и езиците, се дължи в значителна степен на случайността – отправните точки са произволни и това води впоследствие до изумително,  но и опасно разнообразие. Не е изключено и наличието на естествен подбор, а също общност на психиката, да обуславят присъствието на сходни черти в различните религии. Много религии, например, съдържат обективно невероятни, но субективно желани доктрини за съхраняване на нашата духовна същност след физическата ни смърт. Идеята за безсмъртието живее и до днес благодарение са своята привлекателност.

А привлекателността въздейства благодарение на разпространената тенденция на човешкото съзнание да вярва в това, в което му се иска да вярва.

Много атрибути на религията способстват за нейното оцеляване.

Религиозните лидери са в състояние да измислят хиляди уловки, за да съдействат за оцеляването на религията. Мартин Лутър добре е осъзнавал, че най-големият враг на религията е разумът, непрестанно е размахвал пръст за опасността от него: “В лицето на разума религията има най-страшния си враг. Той никога не ни помага в духовните въпроси, най-често се бори с божественото Слово, обръщайки презрителен поглед на всичко, което тръгва от Създателя. Желаещият да стане истински християнин трябва да извади очите на разума. Всички християни трябва да унищожат в себе си разума”.

Независимо от вероятното участие на дървиновия генетичен подбор при формирането на психологическото предразположение при обособяването на религиозно съзнание като страничен продукт, малко вероятно е генетичният подбор да е играл значителна роля при оформянето на конкретните религиозни детайли.

Внимателно, да не настъпиш моите меми

(Мем(е) е „идея, поведение или стил, който се разпространява от човек на човек в дадена култура“.

Думата мем(е) (на английски: meme (/ˈmiːm/)) е изкована чрез скъсяване на древногръцката μίμημα, означаваща нещо, което се имитира. Въведена е от Ричард Докинс в книгата му „Себичният ген“ (1976) при обсъждане на еволюционното естество на разпространението на идеи и културни явления. Миймовете се разпространяват в меметична среда, като прескачат от мозък в мозък чрез процес, който в най-широкия смисъл може да бъде наречен имитация. Според Ричард Докинс разпространението на миймовете е проява на Дарвиновата теория под друга форма. Меметата следва да се разглеждат като живи структури не само в метафоричен, но и в технически смисъл. Когато се “посади” меме в даден мозък, той буквално опаразитява този мозък, превръщайки го в носител на разпространението на мемето точно по начина, по който вирусът опаразитява генетичния апарат на клетката гостоприемник. През 1988 г. понятието меме влиза в официалния списък на думи, предвиждани за бъдещите издания на Оксфордския речник на английския език, а през 1997 г. е добавено в речника. Типични примери за миймове са хитовите мелодии, идеите, крилатите фрази, начинът на обличане, видовете грънчарство и строежът на арки. Хуан Делиус (специалист в областта на мозъка) публикува подробна картината на това, как би изглеждал невронният хардуер на мемето. Делиус подчертава ясното разграничаване между меметата от техните (“фенотипни”) въздействия. Той придава огромно значението на коадаптираните мемеови комплекси, в които меметата са подбирани заради взаимната им съвместимост, бел.ред.)

Да разгледаме сега меметичната теория за религията. Някои религиозни идеи, подобно на някои гени, са успели да оцелеят благодарение на свои собствени достойнства. Такива меми оцеляват при всякакви обстоятелства, извън околната среда. Някои религиозни идеи оцеляват заради съвместимостта си с други, вече широко разпространени меми, т.е. като част от мемплекс. По-долу публикуваме цяла поредица от религиозни меми, чието оцеляване може да се обясни само чрез личното им “достойнство” или чрез съвместимостта им с вече съществуващия мем-комплекс.

  • Вие надживявате собствената си смърт
  • Приемайки мъченическа смърт, вие попадате в най-добрата част на рая и ще имате лично за себе си 72 девственици
  • Еретиците, богохулниците и богоотстъпниците трябва да бъдат убивани
  • Вярата в бога е най-висшата добродетел. Ако тя се разклати, трябва да се положат всички усилия за нейното възстановяване, като молим бога да изкорени това неверие.
  • Вярата (бездоказателствената вяра в нещо) е добродетел. Колкото е по-твърда вярата ни пред лицето на доказателствата, толкова е по-голяма вашата добродетел. Особено високо се награждават религиозните виртуози, които вярват в напълно нелепи, непотвърдени и всъщност в напълно непотвърждаеми неща, въпреки всички факти и здрав разум.
  • Всеки, дори невярващ човек, трябва автоматично и без да разсъждава да уважава религиозните вярвания повече, отколкото уважава другите убеждения.
  • Съществуват различни неща (троица, боговъплъщение…), които не ни се полага да разбираме. По-добре дори да не се опитваме да ги разберем, защото опитът да ги разберем може да доведе до тяхното разрушаване. Наричайте ги тайнство и се научете да им се наслаждавате.
  • Прекрасната музика, изкуството и Свещеното Писание са израз на религиозните идеи за самотиражиращите ги.

Някои от гореизброените идеи са ценни за собственото ни оцеляване и затова намират почва във всеки мемплекс. Но, по аналогия с гените, някои меми оцеляват само в група с други меми, в резултат на което се образуват алтернативни мемплекси.

Като алтернативни мемплекси могат да се разглеждат две алтернативни религии.

Ислямът, например, може да бъде сравнен с група гени на хищници, будизмът – с група гени на тревопасни.

Идеите на една религия не са “по-добри” от идеите на друга, както гените не хищниците не са “по-добри” от гените на тревопасните. От религиозните меми не се изискват качества за оцеляване. Те просто трябва да работят добре в присъствието на други меми от своята религия, но НЕ с мемите от други религии. Според този модел, да кажем, католицизмът и ислямът могат да се развиват като две алтернативни групи меми, поцъфтяващи в присъствието на други меми от даден мемплекс.

Религиите се организират от хора – от свещеници, епископи, равини, имами и айятоласи. Но това не означава, че религиите са били измислени от хората и са “проектирани”. Дари ако властта на имащите да експлоатират религията и да манипулират за свои лични цели, съществува вероятност голяма част от дейците на всяка религия да са се появили в резултат на несъзнателна еволюция. Причината за това не е генетичния естествен подбор – той е твърде бавен процес и не може да бъде обяснение за стремителната еволюция при разделянето на религиите.

Генетичният естествен подбор играе в случая следната роля – той “гарантира” мозъкът ни да има склонности и да прави грешки. Той служи само като апарат, снабден със системни програмни атрибути на ниско ниво, необходими за протичането на меметическия подбор. Случващият се в дадена среда меметически естествен подбор, според мене, е разумно обяснение за развитието на детайлите при конкретните религии. В ранните стадии от развитието на религията простите меми оцеляват благодарение на тяхната универсална привлекателност за човешката психика. На този етап меметическата теория за религиите и теорията за религиите като страничен продукт, работят паралелно. На по-късен етап, когато се появява формална организация на религиите и специално разработени, специфични за всяка религия особености, можем успешно да използваме теорията на мемплексите – групата от съвместими меми. При това не се изключва допълнителното въздействие от преднамерена манипулация от стана на свещениците и други заинтересовани лица. Не е изключено религиите, подобно на школите в изкуството, частично да са плод на разумен дизайн.

Една напълно целенасочено създадена религия е сциентологията. Но това е изключение от общото правило.

Друга такава е мормонизмът. Нейният създател е Джозеф Смит. Той написва нова свещена книга, “Книгата на мормона”, в която чрез фалшив английски от XIX век излага новата, изсмукана от пръстите фалшива версия на американската история. От появата си през XIX век до днес мормонизмът е еволюирал и днес той вече е в Америка една от най-уважаваните и популярни религии.

Еволюцията е присъща на болшинството религии.

Карго-култовете

Всички култове, от най-ранните до възникналите след края на Втората световна война следват една и съща схема.

Жителите на островите били поразени от чудодейните предмети на белите пришълци.

Островитяните забелязали, че предметите, с които белите правели чудесата, ги сваляли от корабите, а по-късно от самолетите. Свръхестественият произход на този ‘товар” не събуждало никакви съмнения. Дори някои действия на белите можели да се сметнат за религиозни церемонии:”

“…те строят високи мачти, стоят и слушат малки кутийки, от които излизат загадъчни звуци, уговарят местното население да се облича с еднакви дрехи и да крачат напред-назад – по-безсмислено занятие човек не може да си представи. И изведнъж туземците разкриха нашата загадка. Всички тези непонятни действия са ритуали, с помощта на които белите хора убеждават боговете да им изпратят така необходимия “чудодеен” товар. За да получи туземецът такъв товар, той трябва да извършва точно тези действия, които искат белите…”

Петя Паликрушева

Advertisements

8 responses to “Илюзията Бог

  1. Всяка религия си има начало и край, докато атеизмът е на практика ВЕЧЕН – защото винаги ще има хора, които тайно или явно ще се противопоставят на религиозното мракобесие, каквато и форма да възприеме то.

    Религиите ще изчезнат напълно в рамките на няколко века – това е неизбежно. И би трябвало ад ни радва – без религии, светът ще е едно по-мирно и спокойно място.

  2. Авторът е Ричард Доукинс, това е част от книгата му „Делюзията Бог“. Защо никъде не се споменава източника?

  3. Меметисти. Иначе казано, на езика на простоватите – имитатори.

  4. Името и теорията на автора ще бъдат забравени, така както и всички други атеистични теории. А има религиозни учени и теории от хиляди години чийто имена и религиозни теории се помнят и изучават. Винаги ми е било интересно защо се помни и изучава религиозната философия, а атеистичната се забравя.

  5. Идиотска статия! Впрочем, нищо чудно. Радвам се, че е толкова дълга и заплетена. (Няма да хване дикиш, все едно.) Но на тези, които все пак са успели да се преборат с нея – да я прочетат и да я асимилират, ще им кажа все пак няколко думи.

    Борбата с религиозния мироглед е абсолютно невъзможна. Това е кауза пердута – начинание, изначално обречено на неуспех.

    Всеки, опитващ се от позицията на атеист да „анализира“ религиозния мироглед ми прилича на слепец, който упорито бълва разни тиради за несъществуването на светлината и за „илюзиите“, на които виждащите хора били жертва.

    Да, много сериозно би звучал… И вероятно много умно… И много логично… И много смешно – особено за виждащите.

    Такива индивиди само показват собствената си некомпетентност и интелектуална недостатъчност. Защото религиозният мироглед не само е възможен, той не само е практичен и логичен, не само е обоснован теоретически (от философите и теолозите). Той е и доказан. Защото религията не е само теория, тя е и практика. И тя е практически доказана от духовните подвижници. Засвидетелствана и демонстрирана. Друг е въпросът, че тези, които не искат да приемат даден факт, винаги намират „добри“ – „сериозни“ и даже „научни“ поводи да го отхвърлят.

    Така, че съществуването на Бога е факт, колкото и силен душевен дискомфорт да получават от този факт разни нискоинтелигентни и твърде вероятно, душевно нечистоплътни „учени“. Каквито и „аналитични трактати“ да бълват. Всеки, който се заинтересува ИСТИНСКИ от темата, може да намери безкрайно много литература и сам да провери.

    Да, какво да се прави… Трудно е да видиш Матрицата, докато си все още в нея. И далеч не при всеки идва Морфей, за да го събуди и да го изведе навън. Не всеки ще влезе в Царството.

    Но, какво пък… Може би така е по-добре. Щом Бог така е решил?… Вярвам, че въпросът не е в „свободните места“. Просто, явно има нещо много, МНОГО важно, което трябва да бъде преодоляно от човека, за да възприеме истината за света като за отворена система, сътворена от някого. За да допусне ДРУГАТА РЕАЛНОСТ – ВЪНШНАТА. Да допусне неочевидното, невидимото, неосезаемото, непостижимото… А евентуално, и да го приеме като факт.

    Това явно е решаващо. Критично важно. Ключово. Затова вярата е подвиг. Е, какво пък – не всеки ще стане герой. И не всеки ще мине през тясната врата. Съчувствам на отпадналите.

  6. Авторът противоречи сам на себе си:
    „Естественият подбор бракува разхищението на време и енергия. Ето какво казва един от най-големите харвардски генетици Ричард Левонтин: “Мисля, че на нито един еволюционист няма да оспори, че практически е невъзможно по-добре да се приспособиш към околната среда от начините, по които се приспособяват нейните обитатели”. Т.е. ако разкошната опашка на мъжкия паун му причиняваше болка и беше проблем за неговото оцеляване и размножаване, естественият подбор отдавна би предпочел паунът да не притежава този лукс.“

    Религиозни хора съществуват през цялата история на човечеството и не са на изчезване. Следователно естественият подбор и религията им не се изключват взаимно.
    😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s