Великият маршал Жуков

zhukov+96842940403Статия на Time, публикувана на 9 май 1955 година

По време на болшевишката революция от 1917 година Жуков се намирал в родното си село Калуга, бил болен. Младият драгун, който тогава бил на 21 години, бил, подобно на много други руснаци, дълбоко разочарован от начина, по който царското правителство водело войната. За да се потуши съпротивата срещу властта, болшевиките създали армия от партизански отряди, бежанци, спасили се от войната, селяни, работници и професионални активисти. Дори след пораженията и отстъпленията, разказва Троцки, първият болшевишки военен народен комисар, “панически настроената маса се превърна за две-три седмици в боеспособна армия. Какво бе нужно за целта?…Да й се дадат добри командири, няколко десетки опитни бойци, десетки самоотвержени комунисти”. Командирите и опитните бойци били набирани от старата царска армия. При болшевиките служили вече десетки хиляди бивши войници от царската армия. Сред тях бил и Георгий Жуков.

688hgklvf8543u789В Москва младият Жуков станал член на революционния комитет на подразделението си. Скоро то се вляло в кавалерийския полк под командването на бившия унтер-офицер Семьон Тимошенко, който влязъл в Червената армия начело с казака Семьон Будьони. Войната се разпростирала по целия периметър на Централна Русия, в рамките на 3 хиляди мили. Конната армия играела ролята на “ударно съединение” – тя извършила скок от 400 мили, за да атакува поляците на Пилсудски, тя изтикала на юг бялата армия на генерал Деникин, и, най-накрая, разгромила войската на белия генерал Врангел, слагайки последната точка на войната.

Жуков бил широкогърдест младеж от Калужска губерния – воювал рамо до рамо в предната част на конницата. Бил ранен около Сталинград, където червените били командвани от Ворошилов, получил орден Червено знаме и влязъл в комунистическата партия. И никога не съжалил за това.

Много царски офицери преминавали към белите заедно с целите си подразделения. Затова през 1918 година болшевиките командировали във всички части на Червената армия комисари – твърдокаменни комунисти, чиято задача била да заставят командирите и бойците да се подчиняват на “революционния дух и дисциплината”. В противен случай…Както отбелязва реалистът Троцки: “Не може да се гради армия без репресии. Не може да се водят масите на смърт, без да въоръжиш командването със смъртното наказание”.

70540Когато народният комисар Торцки започнал да изгражда от революционната армия мирновременни въоръжение сили, той се сблъскал с истински бунт. Троцки успял да създаде Генерален щаб, управление за бойна подготовка и командните структури на различните родове войски чрез “ядрото” от опитни бивши царски офицери: сред тях бил и бъдещият маршал Михаил Тухачевский.

Когато предложили на Жуков да постъпи във Военната академия “Фрунзе”, той с готовност приел.

Началник Генералния щаб Борис Шапошников го смятал за “малко муден”, но го изпратил да учи в Германия, под ръководството на генерал фон Сект. Младият чернокос руснак изглеждал странно сред пруските офицери, които били с монокли на очите си, но във фехтовката Жуков превъзхождал всички. Фон Сект, главният теоретик на формиращата се нова германска армия, научил Жуков на стратегията и тактиката при “масирано настъпление”.

Връщайки се в Белорусия под командването на Тимошенко, Жуков вече бил образцов строеви офицер. Търпеливо и методично “полирал” “сивите” полкове. Разказват, че веднъж сам изчистил ботушите на един войник, за да покаже на подразделението, което марширувало с мръсни обувки, как трябва да се прави. Когато Червената армия беше била снабдена с танкове, заповядали на 74120089_Kartinka_35_iz_710Жуков да превърне селските момчета в перфектно обучени танкисти. Жуков се отнесъл съвсем прилежно към поставената задача и изискал от подчинените си след ученията да мият бойните машини. Подобни “малки поучителни истории” не могли да не бъдат забелязани от пресата, а пресата тогава била под контрола на болшевиките, т.е. властта вече била решила да лансира Жуков. През 1935 г. името му се появило във вестниците във връзка с рязка критика към Тухачевски заради несполучливо проведени маневри, а година по-късно Жуков получил голяма чест: включили го в комисия, която утвърждавала проекта на сталинската конституция…

През 1939 година Япония нападнала Монголия. Сталин изпратил Жуков. Заповядал му да извърши с танковите части 150-милен марш-скок от ж.п. линията до фронта и веднага вкарал в бой частите, за да подкрепят авиацията. Така, осъществявайки zhukov_SAV_3997безпрецедентна по внезапността си на атака, СССР унищожил напълно японската 6-та армия. Останалите й части били изтласкани обратно в Манджурия. Сталин наградил Жуков със звездата Герой на Съветския съюз.

Истинската решаваща проверка на издръжливостта на Червената армия се проявила след тогава, когато Германия хвърлила върху Русия цялата мощ на силния, арогантен и победоносен Вермахт. Жуков ръководел сражението около Смоленск. Агресорите били изтикани на 20 мили. Това била в онези дни една от малкото успешни операции, които трябвало да задържат придвижването на врага.

Когато казали на Сталин в началото на войната, че войниците му започват масово да се предават в ръцете на фашистите, той върнал в Червената армия политкомисарите. Същите тези комунисти-политкомисари заповядвали да се разстрелват всички дезертьори и предатели.

 

12382-11_1Четири месеца след началото на войната Вермахтът вече стоял пред вратите на Москва и Ленинград.

Тогава Сталин бил принуден да предаде командването на най-квалифицирания си командир: Георгий Жуков. Първото му решение било да се защити Москва.

Хитлер крещял: “На всяка цена трябва да се ликвидира Москва”. Жуков отговорил с вдъхновените от Библията думи на руския герой Александър Невски, живял през XIII век: “Който меч вдига, от меч умира. Зад нас е Русия”. Следвайки примера на генерал Галиени, който защитил Париж от немците през 1914 г., Жуков заповядал да се реквизира целия автомобилен транспорт в столицата, включително автомобилите на кремълските началници, и създал на Можайското шосе заслон от опълченци. Той прехвърлил по Транссибирската магистрала войската от Далечния Изток и създал от нея пет бойни групи около Москва. Свежите сибирски части, които били командвани от опитни офицери, изтласкали колоните на фон Бок, които вече били на разстояние един оръдеен изстрел до Москва. После руската зима, най-суровата за последния половин век, принудила двете стани да спрат активните бойни действия. За половин година снежни бури и пролетни дъждове, Жуков, възползвайки се от методите на Троцки от годините на Гражданската война, формирал новите гигантски армии на СССР.

1070Енергията и професионализма на Жуков били нужни при планирането на операциите и при тяхното осъществяване. Била създадена щабна структура под името “Ставка”, която му давала правото да прави забележки при планирането, за да бъде то преработено. Самият Жуков получил правото да заминава на фронта там, където нещата не вървели и да взема командването в ръцете си. По време на една от първите си визити след битката за Москва Жуков заменил стария “партизанин” Тимошенко, чието пролетно настъпление вървяло към провал. Тогава командният пункт на Жуков бил близо до Калуга, недалеко от родното му село Стрелковка. Немците решили да унищожат селото преди да го напуснат, а роднините на Жуков били затворени в една къща, която запалили. Разказват, че войниците на Жуков се врязали в селото тъкмо навреме, за да спасят семейството на своя командир.

zhukov2Подобни случки били използвани от новата съветска пропагандна. Предишните комунистически лозунги били изтикани назад: войната започнала да се нарича “отечествена”, вече призовавали руснаците да се сражават за “родината” срещу “фашистките зверове”. Новата пропаганда подействала неочаквано ефективно – впрочем, не толкова, за да попречи на генерал Власов, един от най-близките подчинени на Жуков по време на отбраната на Москва, да премине към немците и да организира антикомунистическа армия от пленени червеноармейци. Бойният дух на съветските войски все още не бил на висота.

Повратен момент била трудната, жестока и кървава Сталинградска битка, която започнала от септември 1942 г. и продължила до февруари 1943 г. Жуков планирал настъпателна операция, но не присъствал при капитулацията на обкръжените немски войски – трябвало да излети към обсадения Ленинград.

328_21.jpg_max“Следващата ни стъпка е да попречим на Хитлер да маневрира”, – разказва по-късно Жуков. Той постигнал това чрез серия майсторски проведени операции, ненадминати по размаха и мащаба си. На фронта, който бил разтегнат от Заполярието до субтропиците на Сухуми, той дирижирал 300 дивизии. Всички мъже и жени в СССР, които можели да се движат, били мобилизирани в армията или работели във военни заводи. От конвейерите на уралските заводи излизали танкове и оръдия. Жизнено необходимите боеприпаси, самолети, бензин, камиони – също. Тогава Жуков започнал да измъква духа на Вермахта.

Стратегията и тактиката му били традиционни: нямало нужда да се открива колелото отново. Избирал за удар примерно участък от немската отбрана в рамките на 20 мили, който участък бил атакуван от пехотата на вълни 104404922_large_GKZHukov_1945– във всяка вълна участвали по 20-30 дивизии. Немските картечници и артилеристи си изразходвали всички боеприпаси, за да бъдат спрени съветските войници. След това в гръб тръгвали танковете с пехотата, правели обход и обкръжавали неприятелските части по фланговете. Така Жуков успял да вкара в “котел” десетки немски дивизии. След това той спирал настъплението и срещу обкръжените започвала да действа артилерията. Немският генерал Гудериан пише: “Всеки път, когато германската армия се оказваше в трудно положение, когато отбраната ни беше дезорганизирана и се колебаеше, ние усещахме умелата ръка на….Жуков”. Айзенхауер веднъж попитал маршала, как войската му преодолява минните полета. Отговорът накарал Айзенхауер да се вцепени: “Когато се оказваме пред минно поле, пехотата атакува така, все едно няма минно поле. Смятаме, че загубите от противопехотни мини са равни на загубите, които бихме понесли от артилерийски огън”. Масираната атака била брилянтния метод на Жуков, без значение на големите загуби.

Marshal_Zhukov_decorates_Field_Marshal_MontgomeryНапредвайки през гори, форсирайки реки, пресичайки обширните украински равнини, преминавайки през гигантски блата – и всичко това при непрестанни боеве, при нестихващи боеве, през зимните виелици и унищожителния летен зной, Червената армия за две години освобождава половин милион квадратни мили територия, прогонвайки агресора от Съветска Русия. Редом до Жуков са имената на: Конев, Рокосовски, Ватутин, Толбухин, Малиновски, Чуйков, Говоров, Воронов и други – почти всички нямали още 40 години. Едно име на било споменато никога – това на комисаря от тайната полиция Иван Серов, който следвал с хората си победоносната армия на Жуков. Задачата на Серов била да се ликвидират всички антисъветски елементи. (който се пита защо да се ликвидират, да се запознае с историята около ген. Власов, бел.ред.).

 

_2Последното мощно настъпление към Берлин коствало на Червената армия 1 милион убити и ранени. Жуков пристигнал в завзетата германска столица: лицето му било твърдо и непроницаемо – той отлично разбирал великото дело, което е сторил, но и явно бил радостен, че войната най-накрая свършила. В Берлин Жуков се срещнал с генерал Айзенхауер. В мемоарите си “Червеният поход в Европа” Айзенхауер пише: “Жуков ми направи впечатление на приветлив човек с отлично военно поведение…забелязваше се прекрасно желание за сътрудничество”. Почти всички генерали от съюзниците се отнасяли с Жуков с уважение, но с Айзенхауер го свързвало приятелство. “Това беше истинско лично приятелство”, – пише Айк. Заедно с Жуков той бил на футболен мач на московския стадион “Динамо”, където под виковете на хиляди руснаци сложил ръка на рамото на маршала. Когато обсъждали достойнствата на капитализма и комунизма, Айк не чул нито една дума от Жуков срещу комунистическата система.

370837303По-късно, когато вече бил в Берлин в качеството си на член на Контролния съвет на съюзниците, Жуков си позволил да се отпусне – играл казашки танц пред очите на френския генерал Латр де Тасини, посетил личната зоологическа градина на райхсмаршал Гьоринг… Всяка сутрин яздил, през зимата се пързалял на кънки, гордеел се с физическата си форма. Преди няколко години кореспондентът на New York Herald Tribune Уолтър Кер разказа на читателите си колко трудно се е добрал до каквато и да е информация около личния живот на Жуков. Според думите му, единственият случай, при който той успял поне малко да се приближи до маршала, бил такъв: на една московска улица малко момченце показало на журналиста къща и казало, че в нея живее Жуков с двамата си синове и жена си, “която била по-висока от него”. В Берлин Жуков дръпнал Айзенхауер настрани, запознал го с жена си, застанал редом до нея, показвайки кой е по-висок и казал: “Виждате ли сега какви небивалици публикуват вашите журналисти. Между другото, нямаме синове. Имаме две дъщери”.

Г.К._Жуков_с_женой_Александрой_Диевной._1920-е_годы

 

 

 

 

 

Жуков внуци 1]

83387809_20061201102154.GIF

 

 

 

 

 

Жуков приема капитулацията на Германия_XXLНа официалните мероприятия той с появявал с маршалската си парадна униформа: сини панталони с червени лампази, тъмно-зелена туника и ярко жълт пояс. Под туниката той носел бронзова пластинка, която амортизирала тежестта на многобройните му ордени. Един британски офицер с ужас забелязал, че най-престижния орден маршалът бил закачил на нивото на пъпа. Явно единствените награди, с които Жуков истински се гордеел били трите златни звезди Герой на Съветския Съюз.

В суховатия, честолюбив, но колоритен Жуков все още се забелязвал бившият драгун. Американецът Джеймс Гейвин – самият той тръгнал от редник и стигнал до генерал – отбелязва: “Той имаше сурово лице, което понякога разцъфтяваше в чудесна усмивка. Това е практик, с къси, дебели пръсти и забележителен ум”.

Жуков подписва акта на каиптулацията на Германия Вишински 41На заседанията на Контролния съвет на съюзниците Жуков стоял невъзмутим като Буда, предоставяйки суетата на “генералите в политиката”. Когато капитанът от парашутните войски на САЩ заповядал да се разстрелят четирима дезертьори-червеноармейци, които ограбили немците в американския сектор в Берлин, Жуков реагирал с твърда протестна нота, но после обяснил: “Не можех да не реагирам. Това е чиста формалност. Интересно ми е откъде вземате такива хора, като този капитан?”

На официалните банкети се разпореждал Вишински. Жуков послушно четял речите си. С нищо не издавал каквото и да е недоволство.

През септември 1945 година Айзенхауер поканил Жуков в САЩ, той се съгласил. Жуков казал, че с него ще пристигнат двата телохранители. Той помолил да бъде съпровождан от сина на Айк, Джон Айзенхауер.

4ffafe5a6d42cСлед 1946 г. името на Жуков спряло да се появява в пресата. Той бил изпратен да командва Одески военен окръг.

После започнала войната с Корея. И Жуков, като след размахване на вълшебна пръчица, се появил с Молотов на среща във Варшава, а после, през 1952 г., и на партиен конгрес в Москва. Но той се превърнал в истински фаворит след смъртта на Сталин на 5 март 1953 г. и след ареста на “архикомисаря” Берия. На същия пленум той осъдил Берия и бил избран за член на ЦК на КПСС.

Жуков и колегите му – маршали и генерали – публично обявили лоялността си към новото ръководство. Тази безпрецедентна постъпка показва, че обществото е трябвало да бъде успокоено. Жуков започнал да се появява на официални приеми, отново започнал да общува с американците.

9815523Бил назначен за министър на отбраната. Серов бил назначен за министър на държавна сигурност.

Никой по-добре от Жуков не разбирал, че за да се направи наистина реалистична оценка на Червената армия, трябва да се имат предвид не само нейната материална мощ, но и бойният й дух. Нито една армия в историята не е понасяла такива загуби. Нито една армия не е имала толкова много дезертьори, толкова катастрофални поражения и блестящи победи. Като боен организъм Червената армия била толкова добра, колкото добри били нейните политкомисари. А те, ако съдим по Втората световна война, били способни да постигнат всичко чрез войниците си в името на Родината. Ръководството на Червената армия смятало политкомисарите за “армия в армията” – 7 000 армия, която изнесла на плещите си всички задачи, като охрана на граници, складове и затворнически лагери. В случай на малка война или интервенция тази специална “идеологическа армия” представлявала огромна сила.

Петя Паликрушева

Advertisements

6 responses to “Великият маршал Жуков

  1. Към участниците във форума: Когато се пише за Жуков, трябва да се употребява професионален военен език, а не да се политикантства на кръчмарско равнище. Жуков не е бил политик.

  2. Историята с „атакуването през минно поле“ e най-често обсъждана като „специалитет” на Жуков, с цел да се нарече „генерал кръв“. Истината, обаче е следната: Всичко тръгва от следния цитат от мемоарите на Айзенхауер:

    Marshal Zhukov gave me a matter-of-fact statement of his practice, which was roughtly ‘There are two kinds of mines; one is the personnel mine and the other is the vehicular mine. When we come to a minefield our infantry attacks exactly as if it were not there. The losses we get from personnel mines we consider only equal to those we would have gotten from machine guns and artillery if the Germans had chosen to defend that particular area with strong bodies of troops instead of with minefields. The attacking infantry does not set off the vehicular mines, so after they have penetrated to the far side of the field they form a bridgehead, after which the engineers come up and dig out channels through which our vehicles can go.’ “

    Жуков не отрича казаното от Айзенхауер. Но всеки истински военен разбира, че става въпрос именно за пехотно-танкова атака през непредвидено минно поле, което като правило е комбинирано – има и противопехотни и противотанкови мини (ако са само пехотни, танковете ще ги взривят без опасност за екипажите и следващата ги пехота, а ако са само танкови, пехотата ще мине през тях без да ги взриви). Тези комбинирани минни полета са опасни за танковете и по-малко опасни за пехотата, чийто пряк командир (а не Жуков или някой друг маршал) трябва да реши дали да преустанови атаката (с риск подразделението му да бъде избито напълно от последващ минохвъргачен и противотанков огън на противника), или да продължи само пехотната атака (с по-малкия риск да загуби само част от хората, попаднали на противопехотни мини), с последващо завземане на вражеските позиции и неутрализиране на евентуалния минохвъргачен и противотанков огън. Жуков препоръчва втория вариант (незабавно продължение на атаката през минно поле) като по-безопасен и по-успешен за атакуващите (при това – за всеки един от тях). Между другото, същото препоръчва и американският генерал Патън, който е пряк подчинен на Айзенхауер, но последният предпочита да премълчи мнението на своя прочут генерал. Явно, целта е била да се злепостави Жуков пред некомпетентната публика. Политика!

  3. През първите три години на войната съотношението на съветски към германски загуби е повече от 8:1. Тази безмилостна статистика се дължи на Жуков и на такива като него. Което показва ужасяващата некомпетентност на Жуков и сие.
    😉

    • Това съотношение на загубите изобщо не се дължи на некомпетентност още повече пък на маршал Жуков. Основен принцип на военното изкуство е, атакуващия винаги има предимство. Знаейки това, борейки се за завоюване на инициативата Жуков, често е използвал единствено възможния маньовър – Челен удар, при който загубите и за двете страни са огромни. По-късно след спирането на немците, маршала е провел редица операции, образец на военното изкуство, които по мащаби и резултати от тях многократно надминават, операциите на немците реализирани от немците в Европа и не само, до спирането им от руския народ. Войната е жестоко явление и само постигането на стратегическата цел може до някъде да я оправдае.N

  4. Жуков е бил прост ФАТМАК на Сталин. Умните глави (като Василевски) са планирали операциите и след това Сталин е пращал Жуков да изпълни безжалостно и без никакви промени планираното.
    „Ще ми превземеш ти, гад, Сичовка…“ и бой по мордата.
    Когато е трябвало да вложи мисъл, винаги се е провалял. Вижте например многобройните му провали при Вязма, които и досега са засекретени…(Сталинградската операция е била планирана като спомагателна операция, която да привлече силите на германците, а главният удар е бил при Вязма, където е имало съсредоточени много повече съветски войски. Жуков безславно и напълно безрезултатно ги е похарчил). Искал е слава, без да държи сметка за загубите и за реалното положение.
    Прозвището му е било „Генерал Кръв“.
    😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s