New York Times: Българите симпатизират на Русия, но в нищо не я подкрепят

Иван Кръстев maxresdefaultНякога американците считаха Източна Европа за най-верния съюзник, но сега в нея виждат “троянския кон на Москва”. В действителност, както пише в статията си българският политолог Иван Кръстев, източноевропейците са прагматици. Така, гражданите на България може на думи да симпатизират на Русия, но реално те винаги ще подкрепят прозападния курс на правителството си.

Само преди десет години Източна Европа беше в представите на американците “нова Европа” – “сбор от свободолюбиви и героични малки народи”, които станаха най-верните съюзници на Америка. Както пише българският политолог Иван Кръстев на страниците на New York Times, днес представите се промениха – много хора се опасяват, че тези държави са се превърнали в “троянски коне на Москва в западния алианс”.

Символично в този смисъл е намерението на чешкия президент Милош Земан да замине за парада на Победата в Москва (по-късно той реши да не присъства на парада, но не отмени пътуването си). В същото време премиерът на Унгария Виктор Оран даде да се разбере, че ще пречи да създаването на Европейския енергиен съюз – ключов елемент от стратегията на Брюксел за намаляване на руското влияние в региона.

Най-накрая, има всички признаци, че редица източноевропейски правителства ще се възползват от настоящата криза в отношенията между Русия и Запада, за да сключат с Москва по-изгодни сделки. Те “критикуват антируските санкции заради по-добрите цени на газта и инвестициите”, уточнява авторът. Ще успее ли настоящият “консенсус около Русия” да се задържи в ЕС в близките години?

Преди всичко си струва да отбележим, че поведението на страните от Източна Европа се предопределя от техния посткомунистически опит и чувството от “наново намерените национални интереси”, а не от спомените на комунистическата епоха. “Географското разположение и икономическите интереси побеждават историческите спомени”, – отбелязва Иван Кръстев. Източноевропейските държави са по-тясно свързани с Русия икономически и санкциите ще им струват скъпо. Не е тайна също, че руските пари са “проникнали” в бизнес- и политическите елити на тези страни.

А обикновените граждани? За целта ученият предлага да сравним обществените мнения в две от страните с рязко различно отношение към Русия – Полша и България. Полша е европейска държава от среден размер, която спечели много от падането на комунизма и чийто глас има тежест в ЕС. Поляците традиционно не подкрепят Русия, а режимът на Путин го смятат за жесток и отвратителен. Кризата в Украйна я възприемат като пряка заплаха за собствената си сигурност.

България, както и Полша е член на ЕС и НАТО, но нейното развитие след края на студената война едва ли може да се сметне за успешно. Заради близостта си с Близкия Изток българите повече, отколкото от руската агресия, се страхуват от хегемонията на Турция и радикалния ислям. Според допитванията, голяма част от населението не смята кризата в Украйна за голяма заплаха, дори действията на Русия в Крим не са разколебали положителния образ на Русия в страната. Нещо повече, за кризата в Украйна българите винят по-скоро САЩ, а не Русия.

Но тук има интересни детайли, пише авторът на статията. Поляците, независимо от опасенията си по отношение на Русия, са против доставката на оръжие за Украйна.Поляците са против украинците да пътуват свободно из ЕС. Българите, ако ги поставим пред избор – Русия или ЕС, – избират ЕС. Повече от 70 % от българите смятат балансираната “брюкселоцентична” външна политика на София за добра. “Защо проруски настроените българи са готови да следват Европа, а антируските поляци не са готови да следват Вашингтон?”, – пита Иван Кръстев в статията си.

Поляците имат съвсем разбираеми съмнения по повод гаранциите за сигурност от страна на НАТО и ЕС, които се базират на историческия им опит и от страха им да се сблъскат с Русия очи в очи. При това те са “опарени” заради подкрепата си към войната на САЩ в Ирак. Българите, макар да симпатизират на руснаците, но тъкмо заради това близко познанство не смятат режима на Путин за образец за подражание.

Българите споделят заедно с Русия възмущението си от Запада. Те не одобряват политиката на санкции: преди 20 години те пострадаха от западните санкции заради отношението си към Югославия. А днешният сблъсък между Русия и Запада, според тях, не само ще увреди икономиката на България, но и ще внесе разкол във вътрешната политика на страната. Но те разбират, че ако Русия успее да разкъса ЕС, то най-много от всички ще загубят от това малките държави от периферията на Европа.

Заради всичко това българският учен прави следните изводи. И поляците, и българите са обединени от общото усещане: “Не бива да се доверяваме на Запада, но и Москва не е алтернатива”. И макар кризата в Украйна едва ли вече някога ще сближи Европа и Америка, опитите на Москва да разкъса ЕС също ще се провалят, пише той в статия за New York Times.

Петя Паликрушева

Advertisements

One response to “New York Times: Българите симпатизират на Русия, но в нищо не я подкрепят

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s