The Time: Любимецът на Сталин

f0_352114822Статията е публикувана на 14 декември 1942 година

По замръзналите равнини около Москва, по Дон, във волжския “коридор” около Сталинград, по снега и калта в Кавказ – руснаците настъпват по целия фронт. Но съдбата на немците не се решава само от това.

Срещу тях работи времето. Срещу тях работят предишните победи и предишните загуби: упоритата отбрана, отстъпленията и контраатаките на Червената Армия, загубите, понесени от вермахта около Сомелнск и Москва, напразно хвърлените хора и техника, скъпоценните седмици, изгубени при щурма за Севастопол, гигантското пространство на Украйна, кубанските степи и Северен Кавказ, завзети, но на висока цена, и, най-накрая, сталинградската месомелачка. Всяка една от тези велики битки, обсади и атаки поотделно не би могла да изтощи немската военна машина. Но взети заедно, те спасиха Русия, спасиха и Червената Армия.

Ако не се отчита всичко това взето заедно, информациите и заглавията в пресата неизбежно създават впечатлението, че по време на първото зимно настъпление през 1942 г. за руснаците буквално всичко е поставено на карта. Но не така мисли генералът от армията Георгий Константинович Жуков – суров, рязък селянин, комунист и войник. Той командва войските и пряко участва в планирането на всички решаващи настъпления.

1298186626_095_144548Мостът

Както всеки войник от която и да е армия, червеноармейците от малкото инженерно военно подразделение на Сосновкин викаха и се ругаеха. Те знаеха, че заповедта е дадена от генерал Мухин – командващият този участък на фронта около Ржов. Те знаеха, че самият генерал Мухин също е получил заповед – от човека, когото те никога или почти никога не са виждали очи в очи, чието име почти никога не се е срещало по страниците на “Червена звезда” и “Правда”, но всички в Червената Армия смятаха за свой любимец. Но тъкмо Сосновкин, слабоватият невзрачен човек в сив шинел, трябваше да съобщи на войниците какво точно иска от тях техният “любимец” – генерал Жуков.

4f952f80c3e4815cee9e4b0f12eТой искаше те да построят мост през реката около Ржов. Но немците, които се бяха окопали на другия бряг, бяха нащрек. Затова мостът трябваше да бъде изграден така, че немците да не забележат нито строежа, нито готовата конструкция. Войниците слушаха с недоумение инженер Сосновкин и всеки от тях вероятно се замисли – как да изпълни искането на “любимеца” си. А после веднага запретнаха ръкави.

Офицер Сосновкин реши: мостът трябва да се построи постепенно, на секции, при това под водата, на 18 дюйма под повърхността. Нощ след нощ на своя бряг на реката, там, където немците не можеха да ги видят, хората се учеха да строят мост под водата. Стриктно поставяха дървените подпори и основите от камъни, а после завинтваха към тях странични греди, с щедро намазани с масло болтове и гайки. Учеха се да правят това в тъмното, в ледената вода, опипвайки.

Ски-батальон на Червената армия

Ски-батальон на Червената армия

Брегът при руснаците беше полегат и плосък – той се виждаше от немците лесно, защото те бяха заели отсрещния стръмен и висок бряг. Затова Сосновкин реши да започнат строителството на моста точно срещу позицията на немците, под прикритието на стръмния склон. Веднъж през нощта, когато луната се скри зад облаците, а над реката падна пелена от мъгла, най-добрите плувци пресякоха реката с камъни за основите – пренасяха ги в платна и в шинелите си. Другите плуваха, държейки се за трупи. Посинели от студ, молейки се ледът да не се разцепи и да ги издаде, те в пълна тишина направиха първите секции на моста. Войниците работеха до брега с вода до гърдите: плуващите ледове ги разрязваха до кръв и често ги поваляха във водата с тежестта си. В един момент немците почувстваха, че нещо става и започнаха стрелба – хаотична, по черната повърхност на водата, раниха няколко руски сапьори. Но войниците на Сосновкин се върнаха на брега още в следващата нощ, по-следващата – също. Немците така и не разбраха, че руснаците вече са построили моста.

Сутринта на онзи ден, който бе посочен от “любимеца”, инженер Сосновкин заби върху тънкия лед указателни знаци за мястото на пресичане.

Maxim3Инженерът-офицер стоеше до реката, размятайки сивия шинел, и чакаше. Внезапно се разнесе грохот: руснаците започнаха артилерийска стрелба. Сосновкин видя избухващите снаряди, които се сгромолясваха над немските позиции. После от гората зад гърба на инженера изведнъж изпълзяха руските танкове в бяла камуфлажна “униформа”, напипвайки пътя. Ледът беше счупен, танковете стъпиха на подводния мост. Рота след рота танковете преминаваха реката пред очите на втрещените немци. Така започна настъплението към Ржов.

“Таралежите”

Градовете Ржов и Вязма са разположени по фланга на Москва – на около 125 мили на север и юго-запад. Те са свързани със Смоленск, Витебск и др. чрез ж.п. линии и пътища – артериите за снабдяване на четириъгълния район. Миналата седмица руснаците започнаха настъпление по източната страна на този правоъгълник, между Ржов и Вязма, едновременно по северната страна на запад от Ржов, а също от двете страни около Великие Луки. Целта беше да се обкръжат двата града, да се прережат ж.п и шосейните пътища, по които се снабдяваха тези пунктове и цялата немска отбрана около Москва, а после с концентрирани удари да се смачка обръча на обкръжението и да се завземе целият район.

9eb404b3a441868b8c532fbb3576dddbРуснаците успаха да прережат ж.п. връзката между Ржов и Вязма, както и линиите на север и юг от Великие Луки. Те завзеха вражеските позиции между Великие Луки и възловия немски пункт – Торопец. За две денонощия танковете и пехотата, в това число ски части, с подкрепата на артилерията, разкъсаха на много места външната линия на отбраната, заобиколиха мощната крепост, в която немците бяха превърнали Ржов, и почти отрязаха от света скупчените там 75 000 вражески войници. От плацдарма, създаден от червеноармейците през септември, те атакуваха околностите на самия Ржов.

“Червена звезда” съобщи, че руснаците са хванали немски документ, в който се цитира директива на Хитлер до командващия този район: “Стъпването на съветските войски на ж.п. линията Ржов-Вязма създава сериозна заплаха за Ржов и нанася вреда, сравнима със загубата на половин Берлин”. Руснаците цитират молбата за помощ от командира на немската част: “Изпратете помощ днес – утре ще бъде късно”.

7512Ржов е ключ към германския укрепен район, превърнат в гъста мрежа от противотанкови ровове, минни полета, телени заграждения, артилерийски позиции и картечни бункери. Едва ли не всяка сграда е истинска крепост. Но непробитата линия на отбраната между Ржов и другите градове и селца, влизащи в укрепителния немски район, вече не съществува. Става дума за няколко полоси, състоящи се от силно укрепени “таралежи”, всеки от които може да се отбранява самостоятелно, дори в условията на обкръжение, и да послужи за контраатака с танкове и пехота – всичко това имаше за цел да смели настъпващата войска в мелниците между многобройни опорни пунктове.

Задачата

Когато си имаш работа с такава отбранителна система, пробивът не ти дава практически нищо. Прерязвайки 28640комуникациите, също не получавате голям плюс. Миналата зима и Ржов, и Великие Луки вече се оказаха в обкръжение. После Ржов беше частично обкръжен по време на августовско-септемврийското настъпление на Червената Армия, което настъпление тогава бе сметнато за неуспешно, но в действителност, вероятно, беше само репетиция на грандиозния зимен “спектакъл”. Немските укрепителни пунктове са снабдени и специално приспособени с всичко необходимо, за да издържат на дълга обсада.

Руснаците не криеха намеренията си. Дадоха да се разбере, че чрез боевете около Великие Луки войската има за задача да “стесни обръча” на обкръжение. Решаващата битка с превърна в серия от продължителни, жестоки, скъпоструващи битки за превземане на “таралежите”.

Winter battle for Sredniy PeninsulaПо мащаб и интензивност настоящото настъпление превъзхожда операцията на централния фронт миналата зима. В Лондон стана известно, че Сталин лично е бил на полевия пункт на своя “любимец”. Немците, които седмица след седмица наблюдаваха подготовката на руснаците, съобщиха за нея и подготвяха контрамерки. Съобщи се, че има боеве по цялата линия от Калинин на север от Москва до езерото Илмен, южно от Ленинград. Никой, освен командването на Червената Армия, не знае точно на какво се надяват Сталин и генерал Жуков. Замисленото от тях настъпление най-малко е отвличащ удар, който подкрепя действията са съветските войски на юг. Но в случай на максимален успех, може да се завземе Ржов и да се ликвидира немската опасност за Москва, да се разкъса цялата немска отбранителна линия, да се облекчи отчаяното положение на Ленинград и дори да се съдейства за стъпването на руснаците в Литва, до вратите на главната хитлеровска “крепост”.

Тези перспективи, грандиозни сами по себе си, изглеждат още по-мащабни в сравнение със заявените днес цели на руснаците. Ако настъплението се извършва бавно и трудно, то вероятно точно така е трябвало да се осъществи.

3212Вълната

Ако настъплението в централния фронт се увенчае с грандиозна победа, то Червената Армия ще победи в битката за Сталинград, както по всичко личи.

Вече е втората седмица след главния удар, а десета от началото на опитите на маршал Семьон Темошенко да пробие при завоя на Дон и да деблокира Сталинград, излизайки в тила на немците. Руснаците вече завзеха позиции, на които ще стъпят, за да завършат победно настъплението си. Те изчистиха от немци огромния и слабо защитен участък при завоя на Дон на дълбочина от 50 до 100 мили, на запад от коридора между Дон и Волга. Това принуди немците да заемат отбранителни позиции на източния бряг на Дон, да се обърнат с лице към руснаците на западния бряг и така да обърнат гръб на Сталинград. После руснаците с блестяща атака пробиха отбраната в новия немски “тил”.

552Според руснаците, те вече контролират всички основни ж.п пътища към Сталинград. Съдейки по всичко, Червената Армия е завзела или контролира болшинството шосета, използвани от немците.

Според съобщенията, 300-хилядната немско-румънска армия вече е почти “запушена” в Сталинград и степите около града. Обкръжаването, капитулацията или унищожаването на немската армия тук, а също загубата на този най-важен опорен пункт в южна Русия, би се превърнало в катастрофа за Хитлер.

Но миналата седмица германското Върховно командване прояви странно спокойствие. В официалното комюнике и радиопредаванията от страните от “Оста” липсваше истерията, която съпровождаше предишните неуспехи на немците в Русия.

world-war-ii-kristallnachtНагледна проява на спокойствието беше немското съобщение, напомнящо по тона си безгрижната прогноза за настъплението около Ржов. В съобщението се казваше, че Червената Армия съсредоточава силите си около Воронеж, където миналото лято е успяла да завземе плацдарма на Дон, на 300 мили северозападно от Сталинград, готвейки се за настъпление на юг, в посока Ростов.

Ако това настъпление се увенчае с успех, всички армии от страните от “Оста” в района между Волга и Дон ще се окажат в пълен капан – на немците ще им бъде отрязан пътя за отстъпление по линията, която те заемаха през лятото (Таганрог-Харков-Курск- Орел). Германското настъпление в Кавказ ще бъде напълно обречено, а вероятно, ще бъдат прерязани и последните маршрути за снабдяване на действащите там армии и всички пътища за отстъпление към Крим.

2852414Жуков

Йосиф Сталин държи съветниците близо до себе си. Генерал Жуков (на 45 години), носител на ордена Герой на Съветския Съюз и Орден Ленин, победител на японците в Монголия, заема поста първи заместник Народен комисар на отбраната, т.е. в съветското военно ръководство стои само на една стъпка под Народния комисар по отбраната Сталин.

Георгий Жуков е участвал в Червената революция, служил е под командването на знаменития ръководител на съветските военни Михаил Фрунзе. До 1941 година този кавалерист и страстен ловец преподава във военните училища, заема командни длъжности в щабовете и частите на Червената Армия. Дори самите руснаците не знаят много за него, защото генерал Жуков се старае да се вържи далеко от вниманието на обществеността и вестниците.

Малкото чужденци, които са се срещали с него, са запомнили преди всичко неговото “лъвско лице” и масивната, тежка челюст. Както и всички командири, направили успешна кариера в Червената Армия, той е член на комунистическата партия, и (за разлика от някои) наистина е предан на делото. След финската война той каза: “Не бихме били болшевики, ако допуснем славата на победата да скрие недостатъците в подготовката на нашите бойци. Тези недостатъци са резултат от закостенялостта и рутината.

450511Дълго преди армията на САЩ да усвои този урок, генерал Жуков вече започна да го претворява на дело. Заедно с Тимошенко и Шапошников той повиши нивото на подготовка на червеноармейците, доближи го, колкото е възможно, до условията на съвременната война. След нападението на немците, когато войната стана реалност, Сталин възложи на Жуков отбраната на Москва и ръководството на зимното настъпление, което отблъсна немците от позициите им около Ржов. Миналото лято, когато немците започнаха настъпателна кампания през 1942 г., Жуков остана в централния фронт и отговаряше за отбраната на най-важния плацдарм около Воронеж.

През август Сталин назначи Жуков за първи заместник Народен комисар по отбраната, но запази длъжността му Командващ централния фронт. По причини, известни само на Кремъл, той го остави със звание генерал от армията, с ранг по-нисък от маршалите Шапошников, Тимошенко, Ворошилов и други. Шапошников боледува в последните месеци и в хода на подготовката за зимното настъпление Сталин все повече и повече разчита на своя любимец.

450470Както и болшинството руснаци, генерал Жуков смята, че немската армия още не е победена, а нейният разгром ще изисква колосални усилия. Освен това той знае: за да спечели сраженията тази зима, Червената Армия е длъжна да демонстрира по-висок настъпателен потенциал от когато и да било преди.

Червената Армия е въоръжена и снабдена добре – дори великолепно, отчитайки нямането, което се възцари в Русия във връзка с войната. Командването на Червената Армия, в това число и генерал Жуков, прояви мъдрост, съхранявайки гигантските запаси от въоръжение и снаряжение в периода, когато немците бяха завзели най-богатите територии и градове в Русия. Именно тези резерви, техният истински обем е известен само на съветското командване – са един от факторите, които определят хода и резултата от боевете тази зима. Но дори в най-лошия случай – ако зимното настъпление завърши с неуспех – Йосиф Сталин, Георги Жуков и другите командващи Червената Армия ще съхранят достатъчно такива резерви за ново настъпление.

Публикувано на 14.12. 1942 г.

Петя Паликрушева

zhenshyny-vo-vtoroj-mirovoj-14-1

4430381367868503_521372488123_war01Russland, Kesselschlacht Stalingrad1355409249121000214173Battle_of_Kamenka_1941_2diaramasnguyensoaiZukovsnowsoldierstcentralnij+front+1942-1943+vostochnij+front+vtoraya+mirovaya+vojna+92599996178vostochnoevropejskij-front-19-32

Advertisements

One response to “The Time: Любимецът на Сталин

  1. Глупости. Жуков е бил тъп фатмак-изпълнител без никаква интелигентност. Знаел е само да крещи, да всява страх и да разстрелва, без да се церемони.
    На него се дължат загубите от над 8:1 на руснаците в първите три години на войната. След това са усетили колко е тъп и не са го допускали до планиране, а само до изпълнение на планираното, което той е правил с извънредна жестокост.
    😉

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s