„Pretoria News“: СССР плати огромна цена за победата

Зума 28Рони Касрилс, ЮАР

Присъствието на Джейкъб Зума в Москва на тържествата по случай 70-та годишнина от победата над нацистка Германия ни припомнят за историческото значение на това събитие, а също и за доблестното участие в тази война на Южна Африка.

Заедно с нас на празника 9 май бяха ръководителите на бившите съветски републики, а също лидерите на Китай, Куба, Индия, Венецуела, Зимбабве и други страни.

Южна Африка влезе във войната като член на Британската Общност.

Войските на Южна Африка по време на Втората световна война се сражаваха за освобождението на Етиопия от италианските агресори, участваха и във военните кампании на съюзниците в Северна Африка и Италия.

Правителството на Jan Smuts набираше в армията представители на чернокожото население и създаде “отрядите на туземците”. На последните им беше забранено да носят оръжие и те даваха караул с копия и палки, предизвиквайки смях. Много от тях проявиха изключителна храброст като санитари, спасявайки ранени.

Лукас Маджози и Джоб Масеко получиха високи военни награди за изключителната си храброст.

Маджози спаси на фронта огромен брой бели южноафрикански войници, макар самият той да беше няколко пъти ранен. Масеко бе взет в плен и изпратен на работа на пристанището заедно с други военнопленници, където разтоварваха немски кораби. Там той тайно внася на кораба взривно устройство и го потопява.

Избягал и след няколко дена скитане из пустинята се присъединява към подразделението си.

Ако тези мъже не бяха чернокожи, те щяха да получат най-високите военни отличия. Но расовата дискриминация толкова силно бе пуснала корените си в южноафриканската армия, че загиналите черни и бели бяха погребвани отделно. В края на войната такива герои като Маджози и Масеко, а също всички африканци, които доблестно служеха в армията и воюваха за освобождаване на света от фашисткото робство, получиха за награда шинели и велосипеди.

На бойното поле загинаха около 12 хиляди южноафриканци.

Победата над фашизма спаси света от поробване и катастрофа. Победата предизвика разпада и гибелта на колониалната система, доведе до обявяване на независимостта на Африка и до въоръжена борба за освобождение, такава като нашата. Тези борци за свобода получиха пълната подкрепа на СССР и социалистическия лагер.

Зума и представителите на неговото поколение бойци от въоръжените отряди “Умконто ве сизве” (“Колието на нацията”), въоръженото крило на АНК, влизащо в състава на ЮАР), а и младежите от въстанието в Соуето и техните колеги от Зимбабве, Намибия, Ангола, Мозамбик, Палестина, Виетнам и Куба получиха огромна помощ и подкрепа от безграничния интернационализъм на СССР и социалистическите страни.

Именно на този фон трябва да разглеждаме и тълкуваме последствията от Втората световна война.

Какви бяха причините за избухването й и кой победи в нея?

зума tНастоящата годишнина е съпътствана от сериозни разногласия, свързани с това, че западните лидери бойкотираха празника в Москва.

В нашата държава младежкият лидер Мсебо Дламини от Студентския съвет неотдавна изрази възхищението си от Адолф Хитлер. А много коментатори от целия свят се стремят да посеят съмнения за ролята и приноса на СССР в тази война. Затова сме длъжни да кажем истината.

След огромните сражения съветската Червена Армия нанесе съкрушителен разгром над врага и през май 1945 г. завзе Берлин. Използвайки думите на Уинстън Чърчил, тъкмо съветската Червена Армия “измъкна цялата нервна система” на хитлеровските войски.

Каквото и да говорим за дейността на Сталин по време на чистките през 1930-те години, които сериозно отслабили съветските въоръжени сили, неговата роля за сплотяването на народа в годините на войната е била значителна.

За съжаление, от годините на студената война и с появата на настоящите геополитически фактори, западните държави се опитват да пренапишат историята. Днес Русия е противник, а огромното уважение и признателност, което светът някога изпитваше към страната за ролята й по време на Втората световна война, понастоящем грубо се изкривяват.

Тревожните данни от социологическите проучвания в Америка и други държави показват изумителното невежество на хората, които не знаят кой е участвал във войната и с каква цел се е водила тя.

Пропагандата от времената на студената война гласи, че главна роля в разгрома на Германия са изиграли Великобритания и Америка. Най-често се дава за пример “Битката за Британия”, победата на фелдмаршал Бернард Монтгомъри над войските на Ромел в либийската кампания през 1943 г. и англо-американският десант в Нормандия през юни 1944 г., чрез който се открива Втория фронт, докато в същото време немците панически отстъпват под натиска на съветските войски.

Без съмнение, тези и прочие театри на военните действия са били важни, а воюващите там войници са проявили чудеса от храброст и саможертва в името на разгрома на фашизма. Но не може да има и сянка на съмнение това, че главният театър на войната се е намирал на Източния фронт, където Германия е воювала със СССР. Тази война започва на 22 юни 1941 г., когато Хитлер напада СССР с най-крупните си и добре въоръжение войски за цялата история на Германия. Неговата цел е била нито повече, нито по-малко пълното унищожаване на Съветския съюз.

Хитлер е бил толкова сигурен в успеха си, че започнал да се хвали със завземането на Москва и Ленинград още на 6-та седмица от нахлуването си, изпращайки покани за банкета, който смятал да спретне в Ленинград. Но агресорът бил спрян до вратите на Москва и Ленинград, с цената на невероятни усилия и благодарение на огромния героизъм, бил спасен.

Ленинград бил 900 дена под блокада, подложен на безкрайни авиоудари и артилерийски обстрели, а от глад загинали почти един милион жители.

Ситуацията се изменила по време на сраженията за Москва, а в резултат на Сталинградската битка, която се смята за преломен момент във войната, защото там е разгромена нацистката армия. Също там са взети в плен 300 хиляди немци, а също толкова са убити.

Загубите на СССР са три пъти по-големи. Но от този момент агресорите започнали да отстъпват. Последният опит немците да завземат стратегическата инициатива била Курската битка през лятото на 1943 г., по време на която става факт най-голямото танково сражение в историята на човечеството. Нацистите отново са разгромени, благодарение на превъзходството, решителността и силата на оръжието на съветските войски.

Отстъплението се превърнало в единствената възможност за врага и нацистите отчаяно се сражавали, опитвайки се да задържат в свои ръце територията на Германия и столицата на Хитлер.

През 1944 г. вече всичко било предопределено. Тогава западните съюзници открили фронт в Нормандия, провеждайки труден десант на войските по море, по време на който проявили огромна храброст и понесли значителни загуби. Кулминацията на войната била битката за Берлин, по време на която Червената Армия окончателно разгромила нацистите, които капитулирали на 8 май 1945 г. Войната в Далечния Изток завършила през август, когато Америка хвърлила атомни бомби над вече победената по онова време Япония. Общопризнато е, че унищожаването на Хирошима и Нагасаки е било напълно излишно и погрешно действие, но то довело до гибелта на 350 хиляди мирни жители. Това било сигнал за СССР, че неговият минал съюзник вече притежава невъобразима мощ и благодарение на монопола си над атомното оръжие може да направи това, което не съумяла да направи Германия.

зума 1Злобният хитлеровски министър на пропагандата Гьобелс вече бил предсказал, че с победата на СССР над Европа ще се спусне желязна завеса. В последните дни на войната нацистите се надявали, че Америка ще се съгласи на примирие с тях, а в качеството си на съюзници те ще могат да тръгнат срещу СССР и комунизма.

Но германският милитаризъм отишъл твърде далеко. Опитът на Италия под властта на Мусолини и Япония да заменят Британската империя с нов световен фашистки ред бил непростим. Следвоенната геополитика породила нов разлом на международната арена. Чърчил предупредил американците в речта си във Фултън през 1946 г., че те заедно с Британия трябва да сложат край на съюза си със СССР и да открият нов фронт по време на студената война.

Няма приемлива причина, която да подтиква западните лидери към подобно оскърбление – да бойкотират тържествата в чест на съюзниците си от времето на Втората световна война и техните огромни жертви, поднесени на олтара на победата.

Западът ражда лъжи и пропаганда, за да скрие истинския характер на Втората световна война, да скрие огромния дълг, който той има пред руския и бившите съветски народи.

Няма съмнения, че именно тези народи понесоха огромната тежест във войната, което и спаси света от фашизма. Но западните лидери, действайки чрез НАТО, отново се опитват да създадат около Русия обръч от враждебни държави. В Украйна те подкрепят неонацистите, които безнаказано убиват хора по улиците. Те поощряват Киев, който подлага под непрестанни удари Донбас, намиращ се на изток до границата с Русия.

Загубите във Втората световна война са около 60 милиона човека. Около 27 милиона от тях са съветски граждани. Общите загуби на американските и британските войски са 900 хиляди. Тук не влизат огромните разрушения на територията на СССР, където са унищожени хиляди и хиляди села,  градове и цялата инфраструктура. Ако не смятаме Пърл-Харбър, големи удари по американска територия не е имало.

Добре известно е, че нацистите унищожават в газовите камери 6 милиона евреи. В нацистките лагери на смъртта загиват милиони комунисти, цигани, поляци, славяни, антифашисти от Германия и цяла Европа, а също хиляди и хиляди военнопленници.

Невероятната кървава разправа над бойците от антифашистката съпротива, над мирните жители, над жени и деца, била факт в цяла Европа. Имперската армия на Япония нанася огромна вреда и извършва многобройни военни престъпления в Азия. Само в Китай тя унищожава 7 милиона мирни жители и три милиона военнослужещи.

Тежки загуби понася Корея и много други страни.

9 май е празник за всички, които имат принос във войната против фашизма.

Когато по геополитически съображения се скрива истината, младежите по света са лишени от възможността да усвоят уроците от историята. В много държави на Европа отново надига глава фашизмът. Тази зараза може да се разпространи и затова тя трябва да бъде спряна, проявявайки такава решителност и единство, които светът видя в годините на Втората световна война.

Рони Касрилс, бивш член на кабинета на министрите и командир на въоръжените сили на АНК.

Материалът е публикуван на 14 май 2015 г.

Петя Паликрушева

Advertisements

6 responses to “„Pretoria News“: СССР плати огромна цена за победата

  1. „– Руските танкове в началото на войната са били технологично и морално остарели до безобразие. Били са направо смешни по сравнение с по-късните Т-34 или с немските – по калибър, по дебелина на бронята, изобщо какво да говорим… „Танкове“ като Т-27, МС-1, БТ-2 до БТ-7, и тям подобни?!…“
    Г-н Митев, а КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ТОВА БЕЗОБРАЗИЕ – последните над 7000 танка, произведени непосредствено преди войната да са „технологично и морално остарели до безобразие“??? Ще повторя цитата от самия Жуков в „Спомени и размисли“ (по това време началник на генералния щаб): „От януари 1939 до 22 юни 1941 Червената армия получи ПОВЕЧЕ ОТ 7000 нови танка“ (срещу общо 3350 немски и 60 румънски). Имало е и по-стари – общо танковете на съветската армия към 22 юни са били над 24000, в това число 1363 Т-34 и 677 КВ. При съотношение 1:3 излиза, че би трябвало да са достатъчни (3350+60) : 3 = 1137 съветски танка при КОМПЕТЕНТНА отбрана. Сталин, Жуков и сие са имали 2040 най-модерни танка, които до края на войната ПРЕВЪЗХОЖДАТ немските качествено и технологично. „Може би ръководството на Съюза даже не е считало за нужно да строи отбранителни редути… Да, това е грешка. Може би. Впрочем, в началото на войната са били направени много тежки грешки.“ КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ТОВА?
    Нека бъдем наясно с друго: Руският народ е велик народ с огромен потенциал. Победата се дължи на руският народ, въпреки некомпетентното и безотговорно комунистическо ръководство. Задавате ли си въпроса какво би било, ако бяха разкарани „нашите (мамини) синчета“?
    Нека бъдем наясно и с трето: Аз получавам доходите си като инженер по електроника в частна фирма. Справям се някак си и без допълнителни доходи. И ако някой от тук пишещите двама е „платен уеб-трол с подли методи на манипулация“, то това не съм аз. Моят език е езика на числата и логиката. Предполагам, че няма да споделите откъде са ВАШИТЕ доходи.
    😉

  2. “ Това води до огромно качествено и количествено превъзходство в техниката и в материалното осигуряване (гориво, храни, боезапаси…). А също и в личния състав – защото съюзните страни на Германия като Румъния, например, са дали и войници за Източния фронт. Колко прилича тази ситуация на днешния ЕС и на днешното НАТО…“
    Фактите са други, г-н Митев. Вижте статистиката. В началото на войната Съветската армия е имала от 3 до над 10-кратно превъзхоство: в танкове, артилерия, авиация, личен състав. Защото са се готвели за нападение на 6 юли 1941г. Цитат от Жуков: „От януари 1939 до 22 юни 1941 Червената армия получи ПОВЕЧЕ ОТ 7000 танка“ (срещу 3800 немски). 😉
    “ …спечелвали са го чрез самоотвержена, героична борба на бойното поле – като хора, зад гърбовете на които стоят техните жени и деца, майки и бащи.“ – зад тях са стояли заградителните отряди на НКВД. 😉
    „Изобщо няма нужда да споменавам за внезапността на нападението и за тактическото предимство, което винаги дава инициативата. Ето, НА ТОВА се дължат сравнително по-големите жертви на съветската армия в първите години на войната, когато немската армия успешно настъпва.“.
    Колко време трае изненадата, г-н Митев? седмица, две, три? Според официалната статистика и през втората, и през третата военна година ,загубите на съветската армия са били 8:1. Вместо 1:3, тъй като са били в отбрана. (тоест воювали са 24 пъти по-некадърно). Ще си послужа с Ваш цитат:
    „Всеки военен знае, че нападащите понасят винаги по-големи загуби. Такава е военната наука, такава е практиката и теорията. Иска се най-малкото трикратно превъзходство, за да се проведе успешна атака, а при тежко укрепени линии се иска даже до десетократно превъзходство.“
    😉

    • – Руските танкове в началото на войната са били технологично и морално остарели до безобразие. Били са направо смешни по сравнение с по-късните Т-34 или с немските – по калибър, по дебелина на бронята, изобщо какво да говорим… „Танкове“ като Т-27, МС-1, БТ-2 до БТ-7, и тям подобни?!… Или двуплощните самолети И-15 и „мулетата“ И-16? Нима те са можели да се сравняват с Месершмитите 109?!… Идиотско е да се сравняват по количество неща, които стоят на съвсем различно качество.
      Данните за някакво уж готвено нападение от страна на Червената армия са дезинформация. Става въпрос за един хипотетичен сценарий, даже не подписан, който по-късно е раздухан от щатската пропаганда и е представен като реален план на Червената армия. Освен това, ясно наблегнах на стратегическото предимство, което дава инициативата. Който нападне първи винаги грабва инициативата и получава предимство. Това винаги води до по-големи жертви сред отбраняващия се. Понякога – до пълния му разгром. Такава е военната логика. Всичко друго са спекулации.

      – Който твърди, че съветските войски уж са били съставени от безотговорни и неморални пияндета – от сган, която е имала един единствен мотив да атакува – „заградителните отряди на НКВД“, е долен пропаганден лъжец. Този мит няма нищо общо с истината. Такива приказки са плювня в лицето на хората, които са молели да бъдат приети в армията като доброволци, за да защитят своята Родина. Никак няма да се успокоят господарите ти, защото никога няма да свикнат с идеята, че в Русия е имало, има и ще има подобни достойни хора. А не подлеци, егоисти, авантюристи, мухльовци и нищожества, от каквито е съставена собствената им „армия“.
      Единствените заградителни отряди в Червената армия са били тези зад наказателните батальони, в които хора, подлежащи за предателството си на разстрел, са получавали шанс да получат реабилитация. И мнозина са я получавали. Става въпрос за отделни случаи. Едва ли е имало повече от десетина наказателни батальона през цялата война, а заградителните отряди са били просто техен най-естествен атрибут.

      – Изненадата дава инициатива, инициативата дава решаващо предимство. А предимството, веднъж реализирано, често става необратимо. И впрочем, след началото на войната Съветският съюз не е имал време да строи отбранителни редути и укрепления. Ето защо отбранителната тактика не му е давала никакви предимства. Напротив – когато врагът „ти седи на врата“ и не ти дава да си поемеш дъх и даже да се огледаш – даже и да имаш някакви предимства в техника или в личен състав, губиш ги всичките.
      Може би ръководството на Съюза даже не е считало за нужно да строи отбранителни редути и да се готви за нападение. Да, това е грешка. Може би. Впрочем, в началото на войната са били направени много тежки грешки. Но тези грешки НЕ СЕ ДЪЛЖАТ НА ТОВА, че Съюзът е бил Социалистически. Или че ръководството е било в ръцете на Комунистическата партия. Всяко друго ръководство би могло да допусне същите грешки – те не са политически и даже не са системни. Дължат се на човешки фактор, който съществува при всяка система и във всяка страна. Очевидно е какви подли методи на манипулация използвате вие, уеб-троловете. Демек, платените щатски пропагандисти. Както винаги – едни и същи, изтъркани, все така тъпи и все така елементарни. Защо да си правят труда в Държ.департамент да изготвят нови методически указания, когато и старите опорни точки, от времето на Студената война, „вършат работа“?…

      Ето, хората вече са се погрижили да отговорят на вашите лъжи.

      ruxpert.ru/%D0%9C%D0%B8%D1%84%D1%8B_%D0%BE_%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%B9_%D0%9E%D1%82%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%B9_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B5

  3. „Загубите във Втората световна война са около 60 милиона човека. Около 27 милиона от тях са съветски граждани. Общите загуби на американските и британските войски са 900 хиляди.“
    Загубите на Германия са около 7 милиона общо на всички фронтове..
    Огромните жертви на руският народ не се отричат от никого. Но те се дължат основно на УЖАСЯВАЩАТА НЕКОМПЕТЕНТНОСТ на преобладаващата част от комунистическото ръководство. Практиката да се назначават на висши длъжности „наши момчета“, верни, но не много компетентни, която не престава и в наши дни, дава своите плодове.
    От управляващите (с каквато и да е политическа ориентация) се иска преди всичко така нареченият „коефициент на полезно действие“ – с минимум ресурси (включително човешки жертви) да постигат максимален резултат. В противен случай те са ПРЕДАТЕЛИ на управляваните от тях.
    Бедата на комунистическата система от съветски тип е, че липсва „обратна връзка“ – все повече некакърници я задръстват, а няма как да бъдат махнати, защото са хора на някой… Шуробаджанащина от най-лош вид.
    😉
    .

    • Дрислив уеб-трол, тази пропагандна лъжа вече си я пускал тук. Помниш ли какво ти отговорих тогава? Да ти го копирам ли пак? Или няма нужда – сам ще се разкараш с подвита опашка, на дребни подскоци?…

    • Накратко, да обобщя:
      Втората св. война се дели главно на две части, от гледна точка на Съветската армия: периодите на Отстъпление и на Настъпление.

      В първите години на войната техническото превъзходство на немската армия е било безспорно. То се е дължало на огромното, безумно щедро финансиране, което е получила нацистка Германия отвъд океана. Целта е била именно тази – Германия да бъде хвърлена във война със Съветския съюз. Кой именно е финансирал хитлеристите, мисля, няма нужда да уточнявам – умните хора прекрасно знаят.

      След като Германия „глътва“ промишлени страни като Чехия, икономическата й мощ нараства неимоверно. Пред СССР е изправен един цял Райх (империя) – почти в размера на днешния ЕС! Това води до огромно качествено и количествено превъзходство в техниката и в материалното осигуряване (гориво, храни, боезапаси…). А също и в личния състав – защото съюзните страни на Германия като Румъния, например, са дали и войници за Източния фронт. Колко прилича тази ситуация на днешния ЕС и на днешното НАТО…

      Естествено е при това положение жертвите от съветска страна да бъдат повече. Изобщо няма нужда да споменавам за внезапността на нападението и за тактическото предимство, което винаги дава инициативата. Ето, НА ТОВА се дължат сравнително по-големите жертви на съветската армия в първите години на войната, когато немската армия успешно настъпва. Но за чест на съветските бойци – това, което те не са можели да спечелят чрез качество и количество на техниката, спечелвали са го чрез самоотвержена, героична борба на бойното поле – като хора, зад гърбовете на които стоят техните жени и деца, майки и бащи. А не като немците, които просто са изпълнявали заповеди и не са били много сигурни в своето превъзходство на „висша раса“. И дали наистина си струва заради него да умират в една чужда, студена страна. Мотивацията е била несравнима. Не случайно руснаците пеят „И нам нужна одна Победа – одна на всех, мы ЗА ЦЕНОЙ НЕ ПОСТОИМ! (за цената няма да се пазарим)“ – чест и слава на героите, защитници на Родината, които някои прощатски педерунгели днес се опитват да унижат и да оплюят.

      След 1943 година, когато съветската армия вече настъпва, германците изграждат внушителни отбранителни линии. Всеки военен знае, че нападащите понасят винаги по-големи загуби. Такава е военната наука, такава е практиката и теорията. Иска се най-малкото трикратно превъзходство, за да се проведе успешна атака, а при тежко укрепени линии се иска даже до десетократно превъзходство. Съветската армия никога не го е имала в такава степен. Но въпреки това успешно е настъпвала и е побеждавала – правете си изводите за нейната „ефективност“! Да, жертвите сред съветската войска отново са били повече, отколкото при немците. Но и тук това е съвсем естествено. Военната наука не е счетоводство. Във „формулата“ влиза и героизма, и саможертвената мотивация, и морала – неща, типични главно за съветския (руския) войник. Именно с цената на тези „неоправдано високи“ и „неефективни“ жертви е извоювана Победата! За да могат някои тъпи, неграмотни и неблагодарни двукраки курешки, днес да говорят на родния си език, вместо на немски. Или вместо да бъдат роби или био-тор, пръснат по нивите на „висшата раса“.

      Военната наука не може да бъде „капиталистическа“ или „социалистическа“, тя си е една за всички. И правилата във военното дело са едни и същи. Що се отнася до организационната ефективност – лъжа е, че съветската армия е била ръководена от офицери – идиоти, които са хвърляли войниците в месомелачката ей така, като някакви пълни некадърници. Напротив, съветският команден състав е бил – ако не идеален, то поне много добре подготвен! Интриги, вътрешни противоречия и организационна неефективност може и да е имало, но в напълно приемливи граници. Това впрочем е типично не само за Съветската армия. Немските генерали също са проявявали неведнъж своенравие или глупост, да не говорим за безумните заповеди на фюрера. При тях също е имало неефективност и глупост колкото искаш, иначе нямаше да се стигне, например, до Сталинградския разгром.

      Така, че тезата за „неефективността на червената армия“, която уж се дължала на „разложеното и некомпетентно съветско командване“ е стара щатска пропагандна лъжа. Измислена е по времето на Студената война във Фашингтон и вероятно и досега се препоръчва в методическите указания за елементарни уеб-тролове. Само да има глупаци, които да вярват на пропагандните им лъжи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s