“Newsweek”: Нова студена война с…Китай

Китай 52Това, което преди десет години не се обсъждаше във висшите кръгове, а именно продължителна геополитическа борба между САЩ и Китай, днес е тема номер едно във външната политика на Вашингтон и Пекин. Центристкият Съвет по международни отношения в САЩ призовава Америка да “преосмисли своята “голяма стратегия” по отношение на Китай. В Пекин, Лю Минфу, полковник от Народно-освободителната армия и един от най-влиятелните стратези, написа в последната си книга “Китайската мечта” следното: “В 21 век Китай и САЩ ще се сбият за званието световен шампион”.

Настоящата напрегната ситуация в Южно-Китайско море, където Пекин строи изкуствени острови в района на архипелага Спатли, върху който предявяват претенции шест държави, без всякакво съмнение, изглежда като подготовка за студена война. Министерството на отбраната на САЩ в средата на май съобщи, че разглежда възможността да изпрати самолети за наблюдение и военни кораби в зоната, отдалечени от островите на 12 морски мили.

Между другото, в Средиземно море се проведоха съвместни учения с девет китайски и руски кораби. Месец по-рано, Виетнам, изпитващ дълбоко недоверие към Пекин, прие десет представители на военни заводи на САЩ на среща в Ханой. Те пристигнаха за осем дена там за тържествата по повод 40-та годишнина от поражението на САЩ във Виетнамската война.

Военните игри, доставката на оръжие, словесните баталии по повод оспорвани територии…Всичко това значително напомня стандартната студена война, позната на всеки в Москва или Вашингтон. Но битката между Вашингтон и Пекин в студената война 2, значително ще се отличава от предишната.

Главната и очевидна разлика е, че Пекин в настоящото съперничество притежава такава икономическа мощ, каквато не е и сънувал СССР.

Наистина, най-често срещаната картина за съветските граждани в последните дни на комунизма бяха празните рафтове в магазините. И почти навсякъде, където СССР бе разпрострял икономическото си влияние – от Източна Европа до Латинска Америка – бе съпътствано с икономическо бедствие. Плановата и напълно подчинена на държавата икономика не сработи, а тъкмо това – с каквито и запаси от ядрено оръжие да разполагаше Москва – в края на краищата изигра ролята си.

Да съпоставим тази ситуация с положението в Китай.

Бидейки втора по големина икономика в света, след около десет години Китай може напълно да изпревари САЩ и да заеме мястото на най-голямата икономика в света. Докато държавата контролира всичко в икономиката – банките, телекомуникациите, енергетиката – тя ще се старае да прави това, ориентирайки се по пазара, благодарение и на с нищо ненакърнените интереси на частните предприемачи в различни отрасли на промишлеността (дори в областта на високите технологии), което ще съдейства за невероятния подем на Китай, който светът вижда в последните 30 години. Alibaba Group е само един пример на частна китайска компания с растящо присъствие в света.

Днес Китай разпростира широкомащабно икономическата си мощ извън граница. Той инвестира значителни средства в инфраструктурни проекти в Африка. Използва огромните си валутни резерви за закупуването на суровини – нефт, газ и полезни изкопаеми – от цяла Африка и Латинска Америка. Това често и не съвсем точно наричат проява на “мека сила”. Икономическата власт не е мека сила. Меката сила се определя от многобройни фактори: форма на управление в държавата, прозрачност на властта, отчетността на елита пред гражданите, принципите, които държавата отстоява, както и тези, които не приема. Икономическата власт се изразява в способността на държавата да умее да печели. Пекин прави това достатъчно агресивно, и, отчитайки грамадната печалба на валутните резерви, можем да предположим, че Драконът още дълго ще действа така, дори ако в момента безумният икономически ръст на Китай се забави.

САЩ, според мнението на много аналитици, се намира в друго, по-трудно положение. Според военните си активи – твърдата сила – САЩ пречи на Китай, макар разходите на Пекин за отбрана в последните години да растат бързо. Но вероятността от студена война между двете държави е налице и в значителна степен продължава да е факт, макар някои автори да отхвърлят това. По този повод бившият сътрудник на Съвета за национална сигурност Аарон Фридберг пише: “огромното преимущество на САЩ е резултат от продължителното лидерство в разработката и внедряването на нови технологии, а също в ненадминатата способност на огромната и динамична икономика да поддържа разходите за гарантиране на военното превъзходство”.

САЩ ли е технологичният лидер или Китай?

Без съмнение, САЩ е лидер в областта на иновациите. Да. Но влиянието му постепенно намалява. Пред САЩ стоят редица вътрешни икономически проблеми, които застрашават развитието му: започвайки с дълга и демографските показатели и завършвайки с икономиката, която, както изглежда, върви на минимално критична скорост. Както пише Фридберг: “Това, че САЩ продължават да имат икономическо превъзходство, по отношение на дългосрочното икономическо съперничество с Китай в никакъв случай не е очевидно”.

Друго важно различие между студената война 1 и студената война 2 е в простия факт, че търговията с Китай, според Fortune 500, играе значителна роля в света, за разлика от СССР, който за 99.5 % от най-големите американски компании не съществуваше. Пекин може да използва това като лост в геополитическите спорове, при което ще оказва натиск върху най-високите кръгове на американското управление: в сферата на едрия бизнес. Докато Китай успява да избегне икономическата криза, която коренно промени настоящата икономическа реалност, Вашингтон все по-трудно ще успява да лавира в засилената геополитическа конкуренция.

Във всичко това има и скрита ирония. Та нали в продължение на много десетилетия политиката на САЩ имаше за цел да помогне на Китай в неговото икономическо развитие. Ние бяхме убедени, че чрез търговията и процъфтяването в Пекин ще се случат политически промени (както това стана в Южна Корея и Тайван, бивши авторитарни държави, чийто икономически успех ги превърна в жизнеспособни демокрации). Тази теза вече отдавна е в миналото. Комунистическата партия на Китай и нейното еднопартийно управление, както изглежда, няма никакво намерение да отстъпва. Китай разчита и на друга игра: понастоящем неговите въоръжени сили са обикновени регионални играчи, но към 2049 година, когато партията се надява да отпразнува своята 100 годишнина, той вече може да притежава военна сила от световен мащаб. При всички положения, такова е намерението на по-войнствените елементи в партията и армията там.

Вашингтон беше искрено убеден, че дните на световната битка с мощен съперник е останала в миналото. Това, че Америка днес се събужда и осъзнава другата реалност, е първата крачка към „предсказанието“ на Лю Минфу – главната битка на 21 век.

Оригиналът е публикуван на 20 май 2015 г.

Петя Паликрушева

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s