Леката кола при комунизма

За нова лека кола на цена дотирана от държавата, т.е. по-ниска от пазарната цена, при комунизма се чакало години.

На пазарна цена  (на която СССР продавали леки коли „Лада“ на западния пазар) току-що купена лека соц. кола, за която е чакано с години в соц. страните, се продавала на Запад втора употреба по-скъпо от номиналната ѝ цена.

Някой замислял ли се е, че леките соц. коли били значително по-евтини от западните такива?

Лек автомобил „Москвич-2140″ е струвал 6400 лева, лек автомобил „Трабант“ – 5660 лева, лек автомобил „Волга“ – 11860 лева. Бленуваната от всички “Лада” между 1983-1986 год. струва около 5-6 000 лв, а по същото време в Европа струва 10 000 западно-германски марки.

Москвич Лада 7_nНали не си мислите, че тази ниска цена ни е падала ей-така Свише, от вселенското мироздание, като топъл майски дъжд?

Вносът на западни марки леки коли, по време на комунизма бил ограничен, поради високо мито. Това предизвиквало възмущение на Запада, защото пречело да си изхвърля боклука в Източна Европа, както на днешно време.

Откакто СССР започва да продава леки коли и на западния пазар, в България хората започват да говорят (въпреки дефицита на свобода на словото!), че колите, които СССР произвеждали, били 5 различни качества. И СССР продавали на българите само „Лади“ 5-то качество. Тук задължително си спомни баснята на Константин Величков: „Свиня под дъба“.

Ето я и самата басня:

Свиня под дъба

Една свиня под старий дъб
до ситост с жълъд се наяла,
изтегнала се и да спи. Кога станала,
хвърлила окол себе поглед тъп,
в земята зурлата въвряла
и корените да подрива се напнала.
Видял я гарван от дъбът.
– Що правиш там? Не ти ли минва през умът,
че корените кат подравяш тъй с носът,
дървото може да изсъхне?
– Що ме вреди! Бар дрезгавия ти глас
по тез места тогава ще заглъхне.
От него полза нямам аз
и никак да го няма, няма да жалея.
Да има жълъд, туй ми трябва мен,
от него аз тлъстея.
– Неблагодарна! Като идеш всеки ден –
дъбът тогава проговори,
да би могла да вдигнеш зурлата нагоре,
видяла би с очите си, със двете,
че тоя жълъд, хе, на мен расте.

Невежата тъй също в свойто ослепленье
като животното от свинский род
преследва и наука, и ученье,
при всичко че вкусява техний плод.

Москвич moskvichПрез комунизма хората правели вноска за лека кола и след като определен брой години внасяли определена сума пари, получавали накрая нова лека кола. Това много приличало на погасяване на потребителски кредит при демокрацията, който хората теглят, за да плащат на чуждестранните „инвеститори„, сметките за ток, вода и парно.

Единствената разлика, между вноските за лека кола по време на комунизма и погасяването на потребителски кредит при демокрацията, е че при комунизма при завършване на плащането, хората получавали нова лека кола. Докато при демокрацията често още преди завършване на погасяването, на хората им се налага да изтеглят нов потребителски кредит, за да погасяват стария и да им останат пари, с които да посрещат новите, вече поскъпнали сметки за ток, вода и парно.

Чакането с години за нова лека кола, по времето на социализма, прави впечатление, защото всички чакат и накрая всички получават нова лека кола.

Москвич Лада 9_nПри капитализма за нова кола не се чака и това на никой не прави впечатление, защото почти никой в България, в условията на свобода и демокрация, не може да си позволи нова лека кола.

Култът към леката кола важи както за епохата на социализма, така и при демокрацията. Единствената разлика е, че при демокрацията значително по-голяма част от хората са некултурни и прости.

Производството на леки коли в Източна Европа (както и жилищното строителство) е ориентирано на функцията им да превозват от точка „А“ до точка „Б“, както и ниската им цена, за да бъдат достъпни за широките маси.

В същото време Западът произвежда леки коли, на които функцията да превозват от „А“ до „Б“ играе второстепенна роля. Основната функция на колите западно производство, е да бъдат лъскави, да привличат погледите и цената им да е висока, с което да диференцират КЛАСИТЕ в обществото и да играят роля на МЪЖКИ ВТОРИЧНИ ПОЛОВИ БЕЛЕЗИ.

Подготви: Движение “Че Гевара” и Съюз на комунистите в България

Advertisements

13 responses to “Леката кола при комунизма

  1. Хахахаха, значи плащаш 20г предварително и като одъртееш се добираш до скапана Лада… И това е хубаво? Марш в Северна Корея

    • Ти си украински трол – на свинята Порошенко, така ли е? Познах ли?… 😉

  2. Комунизъм никога и никъде не е имало .Единствено в главите на буржоазните издънки Маркс и Енгелс , единят е нямал капацитет та е потърсил съавторство
    По Тошово време приказките за светло бъдеще и комунизъм излезнаха ЛЪЖА ама за капитализма каквото ни говореха всичко излезе истина

    • е като никъде не имало комунизъм , защо олигуфрените след 1944 година се наричаха комуниста та и партията им се казваше Българска Комунистическа Партия .–- а Защо аджъба ???

  3. Заплатата на баща ми е била 185 лв. Направил вноска за кола и след 12г.са се обадили от Мототехника да отиде да си вземе Москвича! В същото време му излиза и реда за жилище , което е чакал 15 г. Естествено закупил апартамент вместо Москвича и продължил да изплаща заема към
    ДСК който са му отпуснали за жилището! И накрая какво се получи : след година и половина почина! Не можа да си поживее като „бял“ човек!

    • Коя година почина баща ти? Много внимавай какво ще кажеш, защото аз имам много добра представа кои години колко беше средната заплата. Всичките тези 12 години ли му е била 185 лева, или в края на периода? Или в началото? От коя до коя година? Я разкажи, да ни обясниш. Че нещо ми понамирисва тази твоята история.

      Да, теоретически, това е възможен случай. Но такива екстремуми рядко се случваха в практиката. Имаше такива гаднички моменти, наистина – излезе ти редът за две неща едновременно, и тогава едното неизбежно отпада… Малко изненадващи бяха нещата и трудно предвидими. Системата не беше идеална, естествено. Ангелов трябва да е подочул това-онова за тях времена.

      Но все пак, ние тук сравняваме онези времена и сегашните. Днес колко човека могат едновременно да си купят и жилище, и кола, па да си поживеят като „бели човеци“? Има ги и такива, сигурно. Но в какво съотношение са спрямо цялото население? Сега не можеш да избираш „кола или жилище“ – най-често нямаш пари нито за едното, нито за другото. „Най-често“, това означава МАСОВИЯТ случай, при средно-статистическия българин. Който не е някакво лигаво софиянче, с бизнес наследен от татко му. В страната повечето хора живеят много, много трудно. Особено възрастните, за тях пък да не говорим.

  4. А бе малоумници,как да си позволиш Лада за 6000лв при тогавашна заплата около 200лв а?Докато има такива малоумни тъпаци като вас,България ще е винаги на дъното.

    • Дрън, дрън, The Clansman, точно със заплатата от 200 лв се правеха вноските за Лада глупако

    • Трол тъпанарски, мислиш че не мога да ти вляза в стила ли бе, говньо? Много се лъжеш. Хем мога като тебе, хем мога и интелигентно. Ти пък, тъпанар смотан, можеш само едно – като всеки долнопробен смрадлив уеб-трол, да си меташ фекалиите, яхус космат. Ай ръц оттук, продажник долен, бей некъде на друго място да се изкарваш левчетата! „Clansman“ ми бил – пубертет нещастен.

      За нормалните читатели: цените даже на най-скъпите неща при соца бяха достъпни, защото хората можеха да спестяват от заплатите си. За храна не им отиваха такива безумни суми, както сега. Нито пък за наем, нито за ток, нито за парно, изобщо за никакви сметки. Тогава хората не знаеха какво е туй нещо „кредит“. Максимум купуваха „на изплащане“, но без лихви, или с някаква смешна лихвица в самата цена. Повечето хора имаха спестовни сметки и те бяха доста прилични. Обикновено им стигаше за кола. Насъбираха ги тези пари за има-няма 5-6 години. (То толкова се и чакаше за кола, средно.) За жилище беше по-трудно да се събере, вярно е. Но тогава имаше много ведомствени и общински жилища на смешен наем. После човек можеше да си ги купи, когато събере достатъчно. Обикновено 15 години труд стигаха. Но не труд на Запад, или по корабите, или по плантациите в Гърция. А труд в България, в своето си предприятие. Също така родителите трупаха пари и после помагаха на децата. Пример: когато дойде „демокрацията“, мнозина се опитаха да правят „бизнес“ като започнат някаква търговия – не с кредит, а със собствените си спестявания! Тогава все още ги имаха доста, а не като сега…

    • Слънчице, аз работех за 150 – 180лв. С 60 – 70лв си поемах месечните потребности(обичайтите), а останалите спестявах.

      • „Слънчице“ било то… Разсмя ме, Миме, много ми хареса. Това е то, женският стил. Отровен и елегантен. Убий гада с ирония…

      • Бадо потребностите сте имала. 50 лв не стигаха дори и на беден с студент

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s