Герои на Българската народна армия

Граничари 19_oВергил Борисов Ваклинов е български граничар, загинал при изпълнение на служебните си задължения по охрана и отбрана на държавната граница на Народна република България през 1953 г.

Вергил Ваклинов е роден в пернишкото село Планиница. След като завършва средното си образование, известно време работи като миньор в мина „Куциян“. През есента на 1950 г. е призован да отслужи редовната си военна служба в редовете на Гранични войски. По свое желание е изпратен в Школата за инструктори на служебни кучета в Берковица, която завършва с присвоено звание младши сержант, и е разпределен да служи на застава край гръцката граница в близост до село Бръщен.

На 1 юли 1953 г. младши сержант Вергил Ваклинов, редник Трайко Стаменов и служебното куче Вихър изпълняват бойна заповед по охрана и отбрана на държавната граница в местността „Ливадите“, край с. Бръщен. Около 21:30 ч. чуват изстрели откъм района на Римския мост на Доспат дере. Вергил Ваклинов и Вихър, следвани от Трайко Стаменов, се отправят към района на престрелката.

Минути преди това въоръжена група от 4 американски и гръцки диверсанти, завръщаща се нелегално в Гърция, след като е изпълнила задачата си в България, се е натъкнала на наряд от съседната гранична застава в състав ефрейтор Александър Александров и редник Дончо Ганев. В завързалата се помежду им престрелка е убит Дончо Ганев, тежко ранени са Александър Александров и единият от нарушителите.

Вергил Ваклинов пресича пътя на нарушителите, преследва ги по посока на държавната граница, като успява да залови жив един от тях. В местността Чуката (сега Ваклинова чука), намираща се на 700 м. югоизточно от с. Бръщен, той е тежко ранен при престрелка с другите трима нарушители. Един нарушител е убит от служебното куче Вихър, което също загива в схватката с него. Останалите двама от групата успяват да преминат на гръцка територия.

След приключване на сражението тежко раненият Вергил Ваклинов през нощта в продължение на часове е носен на ръце от другарите си до съседното село Марулево, където местните селяни окосяват голяма поляна, за да може рано сутринта на 2 юли да кацне изпратен от София санитарен самолет, който да го транспортира до болница. Въпреки положените усилия от другарите му, от местното население и от властите, Ваклинов умира по време на полета.

С министерска заповед младши сержант Вергил Ваклинов е повишен посмъртно в звание младши лейтенант и получава отличието „Герой на Граничните войски“. В негова чест през 1960 г. село Марулево е преименувано на Ваклиново. В центъра на селото е издигнат паметник на граничаря Вергил Ваклинов и кучето му Вихър.

Паметници и паметни плочи на Вергил Ваклинов има още и до Римския мост на Доспат дере, в родното му село Планиница (Пернишко), в Школата за инструктори на служебни кучета в Берковица, в двора на бившия граничен отряд в гр. Гоце Делчев, в двора на ГПУ в Доспат (бившата комендатура), както и в заставата, в която е служил и която по-късно е била наименувана застава „Вергил Ваклинов“.

На 3 юли 2010 г. паметната плоча на Вергил Ваклинов до Римския мост на Доспат дере, която липсваше по неизвестни причини, е възстановена по инициатива на членове на Интернет форум „Граничарите на България“. Плочата е открита от Героя на Гранични войски и участник в престрелката на Римския мост – Александър Александров. Мероприятието е осъществено със съдействието на РДГП Смолян, ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат. Присъстват членове на форум „Граничарите на България“, племенници на Ваклинов, бивши и настоящи граничари от Доспат, Гоце Делчев, Смолян и цялата страна, Заместник директора на РДГП Смолян, Началника на ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат, Директора на НУ „Вергил Ваклинов“ – Доспат заедно група деца от училището. На 2 юли 2011 г. на Ваклинова чука, където е лобното място на Вергил Ваклинов и кучето му Вихър е открита нова паметна плоча с образите им. Плочата е изработена по инициатива на членове на Интернет форум „Граничарите на България“. Присъстват членове на форум „Граничарите на България“, племенници на Ваклинов, бивши и настоящи граничари от Доспат, Гоце Делчев, Смолян и цялата страна, Директора на РДГП Смолян, Началника на ГПУ Доспат, кметовете на Бръщен, Црънча и Доспат, Директора на НУ „Вергил Ваклинов“ – Доспат заедно група деца от училището.

Advertisements

One response to “Герои на Българската народна армия

  1. Вечна памет на героите на България, загинали за защита на отечеството!
    Но, питам, тези( обикновено млади хора ), които искаха да отидат „оттатък“ просто защото искаха да си пробват късмета или ги теглеше различното, което е характерно за младостта, също ли бяха диверсанти, подривни деятели, шпиони и т.н.? Защо се стреляше по тях „на месо“, или при залавяне ги съдеха като „врагове на народа“? При това не можеха да отидат от другата страна на „желязната завеса“ легално. Какво пречеше да пробват и да преценят къде е по-добре за тях? Пък и да донесат тук припечелената валута? Не всички биха останали „оттатък“. Когато човек има възможност да избира, родното много по-често надделява.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s