Ципрас, запей „Бандера роса“ сега, после ще бъде късно!

Head of Greece's radical left SYRIZA party Tsipras addresses news conference in BerlinВ член 55 на Устава на ООН е записано, че задълженията на държавите трябва да помагат за „повишаване жизненото равнище, пълна заетост на работната сила и условия за икономически и социален прогрес и развитие“.

Днес всеки втори гръцки младеж е безработен, 30% от населението живее под прага на бедността, 40% са преживели зимата без отопление.

Това е Гърция днес.

Сега да видим кой и как натрупа прословутия дълг на южната ни съседка.

Една част от дълга беше натрупана по време на диктатурата на полковниците (1967–1974), когато той скочи четири пъти.

Друга част беше сключена в ущърб на населението (тъй като до голяма степен целеше да се извадят от финансови затруднения френски и германски кредитни институции).

Трета част произтича пряко от корумпирането на политическите ръководители от страна на транснационалните компании, които желаеха да пласират в Гърция продукцията си, понякога дефектна (като германската компания „Сименс“.

А ако отворим дума за безсрамието на банки от рода на „Голдман Сакс“, която помогна на страната да прикрие икономическата си слабост…, ще стане още по-мътна и кървава.

С една дума: гърците разполагат с хиляда и едно основания да се позоват на международното право и да облекчат бремето на дълга си, чийто омразен, нелегитимен и незаконен характер би могъл да се установи чрез одит.

Дали ще се случи това, обаче, зависи от „топките“ на Сириза. (Извинете се „топките“, но така по най-бързия начин мога да бъда разбрана).

„Омразни“ дългове са тези, които са взети от деспотична власт, „нелегитимни“ дългове са тези, които са сключени без зачитане на общия интерес на населението или „под принуда“ – т.е. гърците имат все още вратичка.

Не може да се изисква от едно население да върне дълг, сключен за заробването му.

Да видим сега има ли подобни прецеденти в близката история.

През 1918 г. СССР обявява, че няма да върне дълговете, сключени от император Николай II.

На 3 февруари 1918 година СССР обяви, че анулира всички външни и вътрешни дългове на царска Русия. Тогава особено силно пострада Франция, която бе дала на руснаците 10.5 млрд франка. Дългът на царска Русия към англичаните бе в размер на 600 милиона фунта стерлинги.

Тогава СССР се откъсна от финансовия контрол на Запада. Да, в резултат на това Париж и Лондон решиха, че ще тръгнат срещу комунизма на война на живот и смърт. И го направиха. На 9 март Мурманск осъмва под английски десант. Започва война по всички фронтове срещу болшевиките, при това самите антиболшевики често воюват и помежду си. Такива са хиените просто – „парите или живота“, това е закон номер едно при капитализма. Конкурентите тогава са следните – белогвардейците, японците, американците, французите, англичаните и разни други по-дребни елементи. Апропо, тази конкуренция на антиболшевишките сили помежду им до голяма степен помага за победата на самите болшевики тогава.

Нещо подобно демонстрират и самите Съединени американски щати в началото на XXI век в Ирак.

Няколко месеца след нахлуването в страната министърът на финансите Джон Сноу обяви по „Фокс Нюз“:

„Очевидно иракският народ не трябва да носи тежестта на дълговете, сключени в полза на режима на избягалия диктатор“ (11 април 2003).

За Вашингтон беше неотложно да осигурят платежоспособността на властта, която поставиха в Багдад.

Тогава САЩ принуждиха Франция и Германия (които бяха главните кредитори на Ирак) да бъдат “справедливи и гъвкави”. Двете страни първоначално се опъваха и отказваха да опростят повече от 50 % от дълга, но най-накрая се съгласиха да ликвидират напъните си за вземания с 80 %.

Нима същото не се случи и с Аржентина?

Буенос Айрес бе натрупал 80 милиарда евро дълг, защото по време на диктатурата там (1976-1983) заемите бяха взети от тирани. Дългът ме обявен за “омразен”, но кредиторите искаха той да бъде изплатен и заплашиха достъпа на Аржентина до финансовите пазари.

Но Аржентина не се предаде. И започна дълга и продължителна “игра” с ценните книжа. А ценните книжа се обезценяват, нали така.

А ето какво се случи със самата Германия.

Да ви припомням ли, че дори Гърция подписва през 1953 г. споразумение, което предвижда намаляване с 50 % на парите, които Германия взема на заем между двете световни войни?!

Защото през 1952 г. Германия се тресе от сериозна криза, поради невъзможност за изплащане на дълга.

Нещо повече, кредиторите дори се съгласяват да осигурят са Германия пазари, отказват се да продават собствената си продукция в Германия…

Тези мерки тогава спасяват страната и са в центъра на създаването на “германското икономическо чудо”.

Защо Германия заслужаваше през 1952 година дългът й да бъде облекчен, а Гърция не заслужава?

Ще ви кажа защо: защото тогавашната Федерална република Германия трябваше да бъде запазена като първата крепост в борбата срещу комунизма. Защото западногерманските правителства, които бяха на власт тогава, бяха абсолютни и тотални антикомунисти, а в Сириза е пълно с леви хора. Да, евролеви, т.е. не така решително леви, както автентичните марксисти, но социалдемократи, т.е. по същество розови, но все пак леви.

Сега да видим доколко леви са “левите” в Сириза.

В Програмата на Сириза липсва напълно дядо Маркс. Това е факт, който не може да се оспори.

Сириза е умерена социалдемокрация. По това също не може да се спори, макар в самата Сириза да има и „тъмночервено ляво крило“. Тук е важна цялостната програма и стратегия на партията, а не отделните й съставни части.

Умерената социалдемокрация преди време беше популярна в Западна Европа, обаче, както виждаме, вече и умерената социалдемокрация НЕ Е приемлива за Запада.

На Запада му трябват бесни десни, не го ли разбирате?!

С една дума, Сириза вероятно ще бъде свалена от власт.

Защо?

Защото капиталът е в агонизираща фаза. От тази агония произтича и хищническото му поведение, което концентрира в себе си могъществото на огромния световен финансов капитал, който трябва да превърне земляните във вечни роби.

А когато международният финансов капитал е в агония, той започва да ръфа живо месо, прави войни – регионални, мащабни или каквито се сетите, предизвиква “цветни”, чернобели революции и т.н.

Задава се тих, а после и явен фашизъм, дами и господа.

А когато се появи, ще се сетите за единствените, които могат да го преборят – за комунистите.

Дотогава ще се правите на дръж ми шапката.

Ок, дръжте си шапката, докато не ви вземат и нея.

А когато ви оставят по без джапанки, тогава вероятно ще запеете мощно “Аванти популо…бандера роса”, а?!

Ципрас, бъди мъж! Запей “Бандера роса” сега! Все пак си бивш комунист. Все още имаш време!

После ще бъде късно!

Петя Паликрушева

Advertisements

3 responses to “Ципрас, запей „Бандера роса“ сега, после ще бъде късно!

  1. „Дотогава ще се правите на дръж ми шапката.
    Ок, дръжте си шапката, докато не ви вземат и нея.“

    Никой няма да вземе шапките, иначе кой ще работи. Напротив, ще подсигуряват смартфони, маркови дрехи и какви ли не евтини измишльотини, само и само хората да работят като роби. И ще работят. Никой няма да пее “Бандера роса” – ще стане смешен.

  2. Как да разбирам „Защото капиталът е в агонизираща фаза. От тази агония произтича и хищническото му поведение, което концентрира в себе си могъществото на огромния световен финансов капитал, който трябва да превърне земляните във вечни роби.“ Дали употребявайки думата „земляни“ имате в предвид, че не управляват извънземни. Мисля, че сте права. Действително ни управляват извънземни, но ако наблюдавате в последно време марионетките им и техните хаотични действия и тъп инат за постигане на целите им, явно са изоставени и се мятат насам натам като муха без глава. Това е видно от поведението на световния хегемон САЩ които в момента вършат всичко друго но и не нещо което има логика. Естествено това се отразява на действията на техните марионетки в лицето на страните от тяхното обкръжение, които все повече и повече правят неща които нямат нищо общо с реалността.

    • Не, не ни управляват извънземни. Управляват ни могъщи капиталистически транснационални капитали. Действията им само на пръв поглед изглеждат хаотични. В повечето случаи са напълно планирани. Подчиняват се на един единствен закон на капитализма – жаждата за по-голяма и по-голяма печалба. Без значение на жертвите и цената, която трябва да плащат народите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s