Залезът на дружбата между титаните

Потсдам 092Преди 70 години ръководителите на “Голямата тройка” се срещат за последен път на конференцията в Потсдам

Това била първа среща на съюзниците след войната с Германия и последната, в която по време на преговорите имало доброжелателна атмосфера. Разбира се, не минало без спорове, но се правели и компромиси.

“Руснаците винаги са можели да воюват, но никога не са умеели да сключват мир”,

– казвал Сталин. На преговорите в Потсдам той трябвало да докаже обратното. СССР, платил за победата страшно високата цена, бил длъжен да получи достойна компенсация.

Преди срещата възникнали дебати за мястото на конференцията, но, в края на краищата, въпросът бил решен. В писмо до министър-председателя на Великобритания Уинстън Чърчил Сталин написал:

“Мисля, че срещата е необходима и че е по-удобно да я направим в околностите на Берлин. Това би било и политически целесъобразно”.

Потсдам _oЧърчил и президентът на САЩ Хари Труман се съгласили с предложението на съветския лидер и на 17 юли 1945 година в Потсдам в двореца Цецилиенхоф започнала конференцията на ръководителите на трите държави.

Сталин пристигнал в специален влак, състоящ се от няколко бронирани вагони. Във влака имало вагон за охрана, щабен вагон-гараж с бронираните “Паккарди”, вагон-ресторант и вагон за храната. Сталин бил съпровождан от 80 офицери охрана. Към влака били прикрепени две платформи със зенитни установки.

Железният път, по който вървяла съветската делегация, бил охраняван от 17 хиляди бойци от НКВД и 500 човека оперативен състав. На всеки километър дежурили от 6 до 15 войника. В “неблагонадеждните” райони на Полша и Германия местното население временно било изселено от зоната на пряка видимост към ж.п. линията. На други места оперативни работници следили всички прозорци на къщите да бъдат затворени.

За втори и последен път (първият бил за конференцията в Техеран) за посещението на Сталин зад граница била построена специална ж.п. линия. Европейските ж.п. линии се различавали от съветските по ширината си. Трябвало в Брест да се поставят съветските вагони на европейски колела. Но това не било направено. Направили цял нов ж.п. път от границата на СССР до Потсдам – 828 километра, по съветски стандарт. Това било и доста символично, защото конференцията трябвало да мине по съветски сценарий.

Потсдам 50От срещата на съюзниците в Ялта минали няколко месеца, но в света вече се били случили сериозни промени. Германия капитулирала, участта на Япония била предрешена. Но без участието на СССР било крайно трудно да се постави долекоизточният колос на колене. В Потсдам Сталин, верен на съюзническия дълг, дал обещание да влезе във война с Япония. Съветският съюз имал интерес – Курилите и Южен Сахалин.

Но съставът на “голямата тройка” бил променен – вместо починалия пред април Рузвелт, в Потсдам пристигнал Труман, който се можел да се сравни с предшественика си. Рузвелт бил умерен, готов към компромиси политик, а от Труман повявал хлад. Именно при него отношенията между СССР и САЩ “се вледенили”.

В края на април 1945 година министърът на външните работи на СССР Вячеслав Молотов, който пристигнал в Сан-Франциско за участие в учредителната сесия на ООН, се срещнал с новия президент на САЩ. В разговор между двамата Труман  произнесъл символичната фраза:

“Америка повече няма да се движи по улица с еднопосочно движение”.

Потсдам b7Това означавало, че той решително променя политическия курс на Рузвелт, насочен към сближаване със Съветския съюз.

По-късно посланикът на САЩ в СССР Аверел Хариман нарекъл думите на Труман начало на “студената война”. В Сан-Франциско той заявил, че СССР строи своя империя в Източна Европа, а САЩ са длъжни да спрат “ефекта на доминото”.

Чърчил пристигнал на преговорите, но още не знаел, че след няколко дена ще трябва да ги напусне. Премиерът се надявал, че по време на предстоящите парламентарни избори, той, победителят от Втората световна война, отново ще бъде подкрепен. Но англичаните решили обратното: Чърчил бил свършил работата и вече можело да си ходи. Тук, в Потсдам, се случила замяната: мястото на изхвърления от политическата игра Чърчил било заето от лидера на победителите – Клемент Етли.

Сталин бил единственият от съюзниците, който провел трите срещи на високо ниво. Както написал по-късно Чърчил,

“неговият лек приятелски маниер на поведение беше във висша степен приятен”.

Потсдам 361Още по време на конференцията в Ялта Сталин прекарал инфаркт, но в Потсдам изглеждал бодър и уверен в себе си. Но това било привидно спокойствие. Когато Сталин се върнал от Германия, го настигнал втори инфаркт.

Обстановката на срещата в Потсдам вече не била така топла, както в Техеран и Ялта. Тогава все още вървяла войната, голямата тройка имали ясна и точна цел – победа. Сега трябвало да се подели победата, а никой не искал да отстъпва.

Труман се готвел да зашемети Сталин. В Потсдам президентът на САЩ получил шифровано съобщение:

“The baby is born” – “Бебето се роди”

– това означавало, че изпитанията на атомната бомба са завършили успешно. Президентът незабавно съобщил на Сталин, че от този момент Америка вече разполага с оръжие с “изключителна сила”. Но Сталин не изразил никакво безпокойство. Много хора решили, че той просто не е разбрал американския “намек”.

Потсдам battle_potsdam18Но това съвсем не било така. Връщайки се от срещата, Сталин разказал на Молотов за разговора с Труман. Молотов направил кратък коментар на думите на американския президент: “Вдига си цената”. Сталин се разсмял и казал:

“Да я вдига. Днес трябва да се говори с Курчатов, за да се ускори нашата работа”.

Сталин разбирал, че предстои ужасяваща гонка във въоръжаването. На този човек му било съдено да няма миг покой. “В противен случай ще ни смачкат”, казвал той.

Чърчил и Труман имали за цел да поставят “чичо Джо” “на място”. Но не успели – в Потсдам съветският лидер демонстрирал твърдост, непоколебимост и само в краен случай отстъпвал с малки крачки. Началникът на британския генерален щаб генерал Алан Брук, който имал критично отношение към Сталин, признавал, че човекът от СССР

“винаги бързо и абсолютно безгрешно улавя всички аспекти на която и да е ситуация…”.

Потсдам battle_potsdam23В Потсдам Хариман попитал Сталин:

“След като немците през 1941 година бяха на 18 километра от Москва, вероятно, сега ви е приятно да делите победеният Берлин?”

На това Сталин отговорил с красноречива шега:

“Цар Александър е стигнал до Париж”.

В резултат на преговорите Съветският съюз получил Кьонигсберг и прилежащия му район, постигнал признаване правителствата на България, Румъния, Унгария, Финландия. Сталин твърдо отстоявал своето по въпроса за репарациите на Германия. Подчертавал, че СССР няма намерение да разорява победената държава, лежаща в руини.

“Когато прочиташ записките от беседата, чувстваш превъзходството на Сталин в изказванията му, в точните формулировки, в лекотата, спокойствието и разумността, – пише в мемоарите си Анастас Микоян. – Където трябва, той настоява, успява да намери нови аргументи в подкрепа на своята теза, не отстъпва. А в други случаи прави отстъпки, които не противоречат на нашите интереси, които прави приятно впечатление на събеседниците…”.

Имало любопитен диалог между Сталин и Чърчил. Британецът смятал, че германският флот трябва да бъде потопен.

“Флотът трябва да бъде разделен, – незабавно парирал Сталин. Ако господин Чърчил предпочита да потопи флота, той може да направи това. Аз не смятам да правя подобно нещо”. В резултат СССР получил една трета от германския флот.

Потсдам stalin_potsdamЧърчил в мемоарите си пише, че ако той се върнел на масата на преговорите в Потсдам, то би действал по друг начин и не би допуснал отстъпки пред Съветския съюз…

Още по време на войната САЩ и Великобритаия разработили план за поделянето на Германия на няколко държави. Така Вашингтон и Лондон искали веднъж завинаги да приключат с опасния конкурент и да разположат удобно цялото величие на влиянието си в Европа. Но Сталин не допуснал това. Той казал думат си по този повод още в Деня на Победата, на 9 май 1945 година, заявявайки, че СССР

“няма намерение нито да разчленява, нито да унищожава Германия”.

Съюзниците се правели, че са доволни един от друг, но след победата над Германия пътищата им се разделили. В Потсдам те като че ли се прощавали с приятелството, закалено в боевете срещу общия враг. Когато вървяла конференцията, Сталин получил известие, че в Берлин е намерен трупът на Хитлер…

В официалното комюнике след срещата се казвало, че срещата е “заздравила връзката между трите правителства и е разширила рамките на тяхното сътрудничество и взаиморазбиране”. Било заявено, че правителствата и народите на СССР, САЩ и Великобритания

“заедно с другите обединени нации ще гарантират създаването на справедлив и стабилен мир”.

Потстдам Closer_view_of_round_conference_table_from_above,_taken_at_the_Potsdam_Conference_during_newly_elected_British_Prime..._-_NARA_-_198703При закриването на конференцията съюзниците демонстрирали желание скоро да се срещнат отново. Но било ясно, че това са само думи на вежливост. Добрите отношения между трите велики държави отивали в миналото, макар и никой все още да не мислел, че приятелството им ще изгори толкова бързо в пламъците на последвалите разногласия.

От времето на Потсдамската конференция изминаха 70 години, но от тогава бившите съюзници така и не намериха общ език. Тъкмо започне да се топи ледът на противоречията им, отново настъпва ледников период. Така е и днес.

Новият Потсдам в наши дни си остава само и единствено илюзия.

Петя Паликрушева

Advertisements

One response to “Залезът на дружбата между титаните

  1. Храни куче,да те лае!Много ги е нахранил Сталин!А Горбачов ги НАГУШИ!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s