Голямата приватизация на Европа 3: Депресията

** FILE ** In this 1932 file photo, long line of jobless and homeless men wait outside to get free dinner at New York's municipal lodging house during the Great Depression.  (AP File Photo)

** FILE ** In this 1932 file photo, long line of jobless and homeless men wait outside to get free dinner at New York’s municipal lodging house during the Great Depression. (AP File Photo)

Как американския фондов пазар повлия върху световната икономика

За ухото на всеки американец думите “Великата депресия” звучат като някакъв библейски мит. Един популярен американски икономист сравни краха на фондовата борса през октомври 1929 г. с такива повратни събития от човешката история, като убийството на Юлий Цезар, стъпването на Колумб на американския бряг или битката при Ватерло.

По данни на Лигата на Нациите, световната криза върнала промишлеността на Франция назад към 1911 г., на САЩ – към 1905 г., на Англия – към 1897 г., Германия – към 1896 г. А като цяло светът бил върнат към 1908-1909 г. Резултат от Великата депресия е краят на ерата на металните пари, които човечеството ползвало дотогава стотици години. Светът се променял.

Непоправимо се променял.

Ако не беше Великата депресия, нямаше да има Втората световна война.

Но точно тези пет години, които предшествали финансовия крах, били пълни с най-искрящи надежди и илюзии.

Светът и сигурността

След приемането на “Плана Дауес”, Германия излиза на свободна писта: през 1925 г. Германия подписва договора в Локарно, който утвърждава установените във Версай западни граници. Следващата година страната ще бъде вкарана в Лигата на Нациите.

В тези златни години на могъществото си англо-американците, вече избавили се от конкурентите си, въвеждат модата на пацифизма:

“Плана Дауес изведе Европа от хаоса по пътя към мирното му съграждане!” , “Ние сме на прага на възраждаща се Европа!”

– така гърми англоезичната преса. И наистина, защо ти е оръжие, ако можеш да постигнеш целите си с други средства?

Хитлер и Шахт

Хитлер и Шахт

Кампанията за пацифизъм” беше призвана, най-вече, за да въздейства върху френския милитаризъм, лижещ раните си, но и не изгубил амбициите си.

Младите националистически движения набирали сили по цяла Европа.

Главният враг на националиститите бил, разбира се, Коминтернът, който не позволявал нито един опит да се разпали пожара на “световната революция” в Европа.

Но националистите били проблем и за английския либерализъма, а и за международния капитал.

Ето какво казва английския историк Джон Фулер:

“Когато Хитлер идва на власт, британският народ е толкова хипнотизиран от пропагандата, че ако ако някои от британско правителство беше предложил превъоръжаване, биха то свалила моментално от власт”.

Покрай розовите песни за света и неговата сигурност, между Англия и Америка в същото време бушувала истинска търговска и финансова война.

През 1925 г. Англия и САЩ се връщат към златния стандарт. По това време начело на Английската Банка е една твърде интересна личност – Монтегю Норман, приятел, колега и съратник на Алмар Шахт.

Не е възможно в тази кратка статия да се вникне дори в най-основните перипетии на тогавашната “борба на свободните сили” за световно господство. Ще кажем само, че Германия, лишена от почти всички следи от суверенитет, има все пак възможности да маневрира. Една от тези възможности е Ялмар Шахт и неговите чуждестранни връзки.

 

Вавилон

pitzПетте години розови мечти за свят под тромпетите на пацифизма в историята на Германия останали под името “златните 20-те”, петилетка на “процъфтяване” на Ваймарската република (1924-1919). Процъфтели, разбира се, но главно американски бизнесмени и банкери.

Новите стопани на страната имали лични разбирания за това кое предприятие е изгодно, а това били само силно печелившите предприятия. А това означавало следното – стоки трябвало да се произвеждат и да се продават някъде на Изток, защото англичаните и французите отказвали да пускат немски стоки при себе си. А получената печалба да се давала като репарации.

Всичко, което можело да донесе до някакъв малък и стабилен доход (стоманолеярната промишленост, машиностроенето и транспорта) било оставено на свободно плаване, всяко малко и средно производство било подложено на безжалостна оптимизация. В първите месеци след приемането на “Плана Дауес” броят на банкрутиралите предприятия нараснал до 450 процента. Една четвърт от държавните служители се оказали без работи. В 1926 година вече имало 2 милиона безработни.

Германия била вкарана в безумието на стабилна и безнадеждна нищета.

Но след безумието на “деветия вал” на хиперинфлацията това била все пак някаква стабилност. Хората били захвърлени на самите себе си, но надежда да намерят каквато и да е работа все пак имало.

В същото време, около централните улици на големите градове на Германия започнали да издигат снага фешън хотели и ресторанти. Новите стопани превърнали палубата на Кораба Германия в скъп хотел за богати туристи. На главната палуба царяла атмосферата на влажна и топла нега, на свободните нрави. В същото време обикновените хора в Германия се хранели с това, с което днес се хранят в Тайланд. Зад фешън хотелите и ресторантите в Берлин тълпи от нищи немски деца работели като проститутки. За да не умрат от глад.

7c4Берлин през 20-те години бил най-развратният град в света. Хиляди кабарета. Мимолетни запознанства. Безбройни хотели натрупали милиони, давайки стая за час на нерегистрирани гости.

“Берлин се превърна в същински Вавилон. Барове, увеселителни заведения и бирарии растяха като гъби… – спомня си Стефан Цвайг. – Дори Рим не е познавал такива оргии, като берлинските балове на “травеститите”, където стотици мъже в дамски рокли, а жени в мъжки дрехи танцуваха под зорките погледи на полицията. Тази лудост, резултат от срутването на всички ценности, обхвана и буржоазните кръгове, които до момента показваха някаква стабилност. Младите момичета се хвалеха със своята извратеност: на 16 години да бъдеш заподозряна в невинност започна да се смята за позор във всяко берлинско училище. Всеки искаше да сподели за похожденията си, а колкото по-необичайни – толкова по-добре.

Най-отвратителното в еротоманията беше ужасяващата неестественост. В основата си германската вахканалия, разразила се с инфлацията, е само сляпото подражание. Беше повече от ясно, че тези млади момичета от добри буржоазни семейства биха имали къде-къде по-приличен и привлекателен женски вид, но те носеха прилизани мъжки прически и охотно гълтаха алкохол…

Народът бе в непоносимо положение. Ежедневието беше следното – да оцелееш, ходейки по ръба на инфлацията. Нацията беше изморена и тъгуваше за реда и покоя, за каквато и да било сигурност и граждански права. В душата си тя отхвърляше републиката не защото републиката обуздаваше свободата, а точно заради обратното – защото републиката твърде много отпускаше поводите” (Стефан Цвайг, Вчерашният свят).

Разпадът на нравите започнал от поражението във войната и основаването на Ваймарската република и расте в 5-те следвоенни години. Но ако развратът започнал в началото на 20-те бил отчаян и дори екзистенциален, то сега, в здравите американски ръце, той придобил качествата деловитост, прецизност.

Така Германия се превърнала в център на порноиндустрията.

_2Докато по витрините на немските магазини, в театрите и мюзикхоловете нахлува порното, то в германските учреждения нахлули американските брокери. Облигациите, купени на немския пазар, вървели в Америка като апетитни хот-догове.

Американският пазар бил поразен от новата “златна треска”. Вдъхновени от американската мечта, гражданите с невиждана алчност се хвърлили към широко отворената врата на разпродажбата на изкупуваната “за долар” държава, наречена Германия. Финансовата спекула обхванала Америка от петите до върха на косите. Борсовата спекула се превърнала в масов спорт. Играели банкери и бизнесмени, пролетарии и домакини. Всяка стая, в която имало място за черна дъска, по която с тебешир можели да се правят графики за курса на акциите, се превръщала в обменно бюро. За целта най-много прилягали класните стаи в училищата, разбира се.

“Трансатлантическият кръговрат на парите” се въртял весело, разплисквайки вълните на финансовата стабилност. Доларовата вълна поддържала “Парахода Германия” и той все още стоял върху, а не под вълните. Америка продължавала да кредитира Германия, а тя изплащала репарации на съюзниците. Те на свой ред – давали кредити на американските банки, а банкерите – отново спонсорирали Германия.

Но кой получил печалба от цялата тази въртележка?

Чия национална икономика укрепвала?

Да, това е интересен въпрос.

Та нали пред очите на немците, французите, англичаните и дори пред самата американска държава златните долари се появявали само за миг, за да отплуват някъде далееече веднага след този миг…

03u_1Но къде отплували?

Печалба от спекулативните игри получи единствено американските банкери. Те държали системата в ръцете си, те били собственици на цялото това откачено казино.

За всички останали участници в маратона (и най-вече за Германия), това изплувало от пяната на инфлацията колело бавно и полека се превръщало в чук, който все по-дълбоко и по-дълбоко натиквал страната в дълговата яма.

През 1929 г. практически цялата германска промишленост принадлежала на различни американски финансово-промишлени кръгове. А дългът на Германия към чуждестранните банки достигнал уникалния за времето си размер – 16 милиарда райхсмарки.

В същото време балонът на американския пазар на ценни книжа се надул до астрономически размери. Но ето какво последвало: случило се нещо съвсем очаквано от диалектическа гледна точка – финансовият поток, който вече бил изгубил интерес към Германия, променил руслото си и нахлул в американския пазар. Въртележката на “трансатлантическия кръговрат на парите” спряла…

 

 

Гръм Небесен

7vИкономистите и до днес спорят върху следното: от какво бил предизвикан фондовият крах през 1929 г. и последвалата икономическа депресия. Има много предположения и версии, за да могат да бъдат изброени всички.

Изчерпателен отговор за причините за световната криза тогава едва ли ще бъде открит някога.

Парите обичат тишината.

Тайните, които обгръщали финансовата власт, били надеждно скрити зад мълчаливите фасади на банките. Но някои изводи, изхождайки от известните вече резултати, могат да бъдат направени.

До какво довела кризата?

През 1932 г. индексът на промишленото производство и националния доход в САЩ паднал два пъти. Производството на чугун и стомана, на автомобили – паднали със 75 %. Броят на банкрутиралите банки, на банкрутиралите производствени предприятия придобили катастрофален размер. Безработни били над 15 млн. човека.

В същото време разорените американци били принудени да заживеят в гета от бараки, които били наричани “хувървилидж” (в чест на президента Хувър). Едно от тези гета се законтрило в Централния парк на Ню Йорк, а някои просъществували до края на 1940 г.

88)Докато стотици хиляди обикновени американци умирали от глад, хиляди тонове месо, мляко, зърно…били изхвърляни в океана, за да се поддържат минимални цените на селскостопанската продукция.

Случващото се напомняло Германия в периода на хиперинфлацията. Там на пазара се появявали нови и нови порции хартиени пари, чиято стойност се приближавала към нулата. С тези нищо не струващи хартийки купували земя, недвижими имоти и производствени мощности на държавата.

На пазара се хвърляли тонове акции, чиято цена растяла, докато балонът, най-накрая, казал ПУК. Акциите мълниеносно се обезценили. А заедно с тях – капиталите на гражданите, на предприятията и т.н.

Забележително си приличат всички основни резултати от случилото се. Повече от половината американски банки по време на кризата били напълно разорени. 50 % от банковите активи на страната се оказали в ръцете на сто водещи банкери, а 25 % от активите – в ръцете на най-големите. Няма да бъде преувеличено да кажем, че през тези години американската финансова система се оказала купена от банкерите на Федералния резерв на страната така, както преди това от тях била купена Германия.

ge-6Сред тези, които спечелили от кризата, има интересни имена.

Например, Бернард Барух, Джезеф Кенеди (бащата на бъдещия президент), Хенри Моргентау (бъдещ министър на икономиката в кабинета на Рузвелт, автор на небезизвестния “план Моргентау” – икономическото унищожение на Германия след Втората световна война).

Дали финансовата криза била спецоперация на Федералния резерв?

Била ли кризата само резултат от финансовата война между Англия и САЩ?

Стихийно бедствие или страничен ефект от ограбването на Германия ли била кризата?

(В годините на депресията Ялмар Шахт дори изнасял лекции по света, за да убеди американците, французите и англичаните, че именно германските репарации били причината за световната депресия).

Така или иначе, кризата била катастрофална за Америка и за цяла Европа. В момента, в който доларовият поток на “хартиения кръговрат” пресъхнал, “Параходът Германия” заседнал в плитчините. А заедно с него и всички участници в маратона.

luxfon.com-25177Известно време Германия успяла да се задържи да не потъне окончателно, но с помощта на професионалните манипулиции на същия онзи Шахт. В края на 1931 г. станало ясно, че страната не е в състояние да изплаща каквито и да било репарации, а дори и лихвите по астрономическите си дългове. Германия заявила, че е банкрутирала, а това повлякло след себе си вълна от откази да се плащат дългове и от други държави. Обявени били суверенни дефолти от много държави.

През есента на 1931 г. рухнал английският фунт.

Към края на 1931 г. “цунамите на девалвацията” връхлетели върху повече от 20 валути по целия свят.

Обезценяването на валутата принудило Англия да се откаже от златния стандарт. Повече от 30 държави последвали нейния пример. През 1933 г. от златния стандарт се отказали и Съединените американски щати. Девалвацията на долара ознаменувала окончателния крах на системата на металните пари. От онзи момент нататък останали само хартийките.

Unemployed_men_queued_outside_a_depression_soup_kitchen_opened_in_Chicago_by_Al_Capone,_02-1931_-_NARA_-_541927_0Към края на 1933 г. обемът на световната търговия намалял три пъти от докризисния период.

Но най-силния удар от кризата отново понесла Германия. От самото й начало, американските бизнесмени, които приятно се разтоварили на палубата на “Парахода Германия”, започнали спешно да прибират натрупаното и да бягат като мишки от потъващия кораб. Отново започнала тотално неконтролируема разпродажба на собственост. Отново спекулативни търговски компании започнали трескаво да натрупват печалба. Държавата се върнала в 1923 г…

През 1933 г. производството на Германия паднало наполовина от докризисния период. Почти половината наемни работници останали напълно без работа, още четвърт били заети частично. Почти 9 милиона безработни зъзнели из немските улици през зимата на 1932-1933 г. Кулминационна точка ударила и смъртността. В страната отново се възцарили нищетата и безизходното отчаяние.

А заедно с всичко това в страната се завърнал човекът, който 10 години преди това бил измъкнат от неизвестността чрез френската окупация на Рур: лидерът на някогашната рехава национал-социалистическа работническа партия на Германия, превърнат във фюрер на германския народ – Адолф Хитлер.

Адолф Хитлер

Адолф Хитлер

И кръгът се затворил.

Следва продължение

Петя Паликрушева

ytfqio1_1280

Американски канадски фермери по време на Великата депресия

Американски канадски фермери по време на Великата депресия

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s