Капитализъм, демокрация и социализъм

Капитализъм 28„Светът днес“ публикува статията, за да се превърне написаното в повод за размисъл и дебати. „Светът днес“ споделя голяма част от написаното, но НЕ споделя дадени изводи и съждения.

Автор: Begetron

В нашето време необходимостта, за създаване на човешки закони, които действително да защитават правата на човека, чука на вратата на цивилизацията ни. Защото човешките права до сега не са защитавани със съответни държавни закони, а само са извращавани от античовешки държавни закони, защитаващи привилегированото малцинство на управляващите и богатите. На съвременния етап прибавиха и мафията, която не признава никакви закони, и под прикритието на празнословието – Човешки права, продължават извращенията срещу човекът и човечеството.

В животинския свят неразумната еволюция е изградила закономерни правила, инстинкти за съществуването и оцеляване на всеки вид, които запазват чрез равновесието: телесната цялост на всеки индивид, равновесие вътре във вида и между видовото равновесие, наречено екологично равновесие. Нарушението, на всеки вид законово равновесие от посочените системи е гибелно за системата и абсолютно гибелно, когато системата не върви към развитие. Индивидуалното телесно равновесие, като необходима основа за съществуването на общото, видово и всеобщо между видово равновесие, е зависимо в голяма степен от тях, а те от него. Равновесието, хармонията в света се организират от диктатурата на природните закони заради съществуването на целостта на структурите и формите на материята, за да го има света. Без диктатурата на природните закони света е невъзможен, защото свободата ще се превърне в абсолютен хаос и невъзможност за образуване и съществуване на цялостни системи на структурите и формите на материята.

Затова Разумният човек е възникнал при социалното равновесие в първобитната община, и е започнал закономерна борба за оцеляване, за да намери ниша или свое място в екологичната система на видовете като запази и развие своят разумен вид. Огромна роля за успех в тази борба на първобитния човек, изиграва социалното равновесие между членовете на първобитната община, което той наследява от стадния си етап на развитие и развива закономерно до примитивно социално равенство. Това му помага така да се вклини във екологичното равновесие на заобикалящата го среда, за да я приспособи към себе си, че започнал да я разрушава като нарушава екологичното равновесие, с помощта на своя разум и заради развитието на своя примитивен разум. Чрез това разрушение трупал опит и превръщал овладяването и преобразуването на заобикалящата го среда в полезна сила, така че посегнал и на първобитното социално равенство чрез разпадане първичната община.

Ражда се частната собственост, семейството и държавата и се унищожава социалното първобитно равновесие. Появява се необходимостта за законова държавна уредба, която да замени неписаните първобитни племенни закони с писани закони за държавно устройство в изгода на управляващото малцинство. С началния си примитивизъм като всяко първично нещо, тези закони са насочени главно против човекът, за да го превърнат в оръдие на труда, необходима сила за съществуване и развитие на робовладелското общество. Така се ражда безправния роб, защото около 80% от хората на това общество са роби и този робски период на противоречивото обществено развитие е първия и най-продължителен период на противоречивата система, с времетраене няколко хилядолетия. Една голяма част от свободното население по времето на Римската империя се управлява и подчинява на втора ръка закони, за разлика от законите на привилегированото население на аристократичен Рим.

Следователно робовладелското общество се управлява от закони позволяващи превръщането на хората в роби. Така болшинството от хората са узаконени като безправни роби, които осъзнавали своето положение на онеправдани, за разлика от животните. Бунтували са се и бягали от робовладелецът, за което робовладелските законите позволявали най-тежкото и жестоко наказание наложено от робовладелецът на провинилия се роб.

В Римската империята избухвали много робски въстания: в Древна Гърция, 1 и 2 робско въстание в Сицилия. Третото най-голямото робско въстание на тракиеца Спартак (през 73 г. пр. н. е.) разклатило робовладелските основи, което предполага появата на нова религия и нови демократични идеи за управление на държавата. Така че в това робско време промяната на законите се е извършвало с меч в ръката, за да има прогресивно развитие и кървавия данък винаги са плащали онеправданите.

Ражда се робовладелската демокрация и християнството и нито едно от тях не успява да защити човека законно, а се прегръщат в самобиоза насочена отново против човекът. В името на човешкия прогрес само сменят ярема, като стария хомот оставили само за животните, а за хората създали нови противочовешки закони в полза на новите властващи и религията.

Така се ражда феодалната монархия със своите крепостни закони, които закрепостили селянина към земята на феодала с привилегия на поземлен роб или по близо до роба, отколкото до свободата. Като притурка и подобряване на черната законова окраска се явява християнското зловещо средновековие. Феодалите притискат физически народите, а религията духовно, докато абсолютното безправие на роба го освобождава от притесненията на религията. И всичко това узаконено с феодалните държавни и религиозни закони, които разрешавали и подържали безправието на народните маси в полза на феодалния и религиозен елит.

Този черен монархически период на вилнеещия феодализъм и инквизиция, продължава по-малко от хилядолетие и принуждава народите с оръжие в ръка да воюват отново за права и човешки закони, което ги потапя отново в кръв и сълзи.

Може да се гордеем, че въстание на Ивайло през 1277 – 1280 г. е първото успешно антифеодално въстание в света.

Събитията по времето на просвещението в Европа водят до революционна обстановка. Започват граждански войни и победоносни революции в много държави и падат главите на няколко монарси в името на новите по-прогресивни закони. В Холандия се извършва първата европейска революция, през 1565 год,, предшественик на английската революция от 1642 г., френската през 1789 и по-късно германската през 1848 г. и др.

Пресен и нагледен пример са САЩ с гражданската война, за прокарване на нови закони, между северните индустриални американски щати и южните робовладелски, селскостопански. В страната до гражданската война са съвместими три строя: робовладелски, феодален и капиталистически. Победата на северните щати, е победа на прогреса чрез промяна на законите като е отменено робството през 1865 год. от президента Е. Лънкълн. Постигането на прогресивни закони за увеличаване правата на човека, също става с оръжие в ръка и много жертви, но тази законова победа платена с много жертви по време на гражданската война, стои в основите на съвременното технологично развитие на САЩ.

Предшественици на Октомврийската революция срещу неравноправието на царизма в Русия са голямото селско въстание на Е. Пугачов през 1773 – 1775 год. Въстанието на декабристите през 1825 год. Революцията през 1905 – 19007 год. За първи път в света след победата на Октомврийската революция в Русия се създават не само нови социални закони, но и най-добри социални закони, с които Русия премина от феодализъм, направо към социализъм, който стана его на всички социалистически държави. След огромният прогрес на социализма настъпва регрес, за който имат пръст и капиталистическите държави, но главната причина е липсата на демокрация и необходимото човешко съзнание за изграждане на социална база. Макар и неуспешен, този социализъм изигра своята положителна роля като спаси човечеството от фашизма и научи капитализма, че без социални закони е унищожително и безсмислено по-нататъшното развитие.

Следователно общественото развитие е вървяло към прогрес, винаги чрез поява на нови прогресивни социални закони отвоювани с проливане на кръв. Социалното като първа необходимост за човека се явява и като законова основа за прогресивно обществено развитие.

След буржоазните революции идва на власт капиталът и захвърля ръждясалия робски и феодален хомот, за да нахлузи гъвкавия лъскав и прогресивен капиталистически хомот на пазарната икономика и за около три столетия превърна света в чудо, но вече върху гърба на колониалната неправда и на новата безимотна, безправна работническите класа. И отново законовия сценарий за безправието на масите под заблуждаващия девиз за частна собственост и свобода на пазарната икономика, която уж се саморегулира и самоуправлява.

Под лъскавия капитализъм запълнил пазара с всевъзможни стоки се крие социалната мърсотия на безправиeто и огромната пропаст между бедни и богати. Защото отменените робски и феодални закони са заменени със закони защитаващи богатия, властоимащ капиталист с право да използва полицията и армията за потушаване на стачки и бунтове на онеправданите маси борещи се за правата си. Да не забравяме, че през 50 и 60 години на 20 век все още се стреляше срещу стачкуващите демонстранти, убиваха се ръководни работнически дейци, а в някой капиталистически държави все още нямаше пенсии, което доведе до законови промени за статуквото на полицията, армията, пенсионната система и работните заплати в капиталистическите държави. Въпреки положителните промени, капитализмът е оставил на произвола на съдбата близо 1 милиард празни кореми по света и още няколко пъти повече бедняци. Отново се прилага неосъзната или осъзната законова манипулация за потискане и ограбване на болшинството безправни народи, а чрез локалните войни дирижирани от едрия световен капитал, невинните човешки жертви постоянно се увеличават. Разделението между бедни и богати е било винаги съпроводено с насилие, а днес насилието продължава и то в най опасната форма поради силата и съвършенството на оръжията.

Съществуването на частна собственост е голямата илюзия, зад която се крие законова престъпна насилствена манипулация в полза на богатите. Защото има частна собственост, но кой я притежава – само 5% притежават 95%, а за останалите трохите. Според Дж. Стиглиц 1% срещу 99%. И всеки има свободата да влезе в тия 5% като стане богат, ала 5% си остават същите, но само по-богати, а милиарди са гладни и мизерни без право на живот. Това прилича на религиозната илюзионна възможност за живот в рая. Най-лошото, е че останалата част, трохите също отива в алчния джоб на капиталистите. Защото така наречените хора от средната класа на запад, живеещи повече на кредит, когато загубят работата си или възможността да връщат кредитите си на банки и лихвари, остава безпризорни на улицата без жилище и храна. В България, това е ежедневна капиталистическа практика. Тези хора стават по-зле от роба, защото робовладелецът е задължен да подсигури храна и подслон на роба.

Жилищните събития в САЩ и навсякъде по света изхвърлят длъжниците от жилищата им като ги остават без подслон и препитание, за да се стигне до абсурдното положение с Гърция, която е почти обявена за продажба. И всичко това се случва днес без война, при наличието на огромния научно-технически потенциал заливащ света със стоки с възможност за добро социално разпределение, но вместо това се стига до световна криза и мизерия на голяма част от човечеството, което е големият минус на капиталистическата демокрация. А там където не се случват кризи, идват наред програмираните размирици и локални войни, които изхарчват няколко пъти повече средства, отколкото са необходими за задоволяването нуждите на тези региони.

Констатацията е нагледна, че управляващите и богатите са луди, защото те са хората с възможностите за защита на човека и цивилизацията ни, а правят точно обратното, провокират възможността за самоунищожението на цивилизацията ни, което е най-неизгодно нещо за тях. Защото бедният няма какво да губи.

Кризите в капиталистическия свят опровергават и вторият голям мит за саморегулация на свободната пазарна икономика. Саморегулацията е ограничение, а ограничението на свободната пазарна икономика може да бъде извършено само от диктатурата на държавната законова форма като регулация.В противен случай сценарият за регулация при кризи е ясен, метежи, хаос, войни – граждански и световни, което човешката история го доказа и продължава да го доказва в наши дни с проливане на човешка кръв.

Следователно НТ етап, в който се намираме, приложението на този сценарий е нерентабилно, защото е разрушителен и убийствен за цивилизацията ни. Ако го сменим със социални закони, не само ще спасим цивилизацията, но ще задоволим социалните нужди на всички хора от освободените ресурси за военни цели и ще изгоним кризите. И вместо разрушения, убийства и периодични кризи, най-полезно ще се окаже изтеглянето на благата към социалното задоволяване на народите, което ще се превърне в отдушник на капитала и на онеправданите. Това ще спре войните и кризите от всякакъв характер с възможност за защита на правата на всички хора, развитие и използване на огромен човешки интелектуален потенциал, което е златната мина на бъдещето.

Другият мит за саморегулацията на свободната пазарна икономика или чрез демокрацията не само е невъзможен, но също е много опасен. Защото неограничената демократична свобода, при наличието на социална несправедливост, е възможност за мафиотизирането на държавното управление и неспазване на законите, което води също до насилствена регулация на пазара и икономиката, много по-опасна от тоталитарните системи. Мафиотската регулация е опасна, защото е постоянна, а не само при кризи, което подлага на всекидневен тормоз гражданите на държавата и е най-непрогресивната и уродлива форма като сплав между политици, прависти, икономисти и престъпници, като всички попадат в категорията – престъпници. За пример може да посочим обескървената наша държава. Мафиотската практиката е позната в цял свят и служи добре на капитализма и също може да я причислим към митовете на капитализма за невъзможност на нейното изкореняване. Защото как е възможно в най-богатите капиталистически държави, при огромния потенциал от армия, полиция, разузнаване и съвременни НТ средства, да съществува мафия и то на много места по високите етажи на властта, безнаказано и дори узаконено като се развихря престъпността, проституцията, наркоманията, клошарството и др. Не случайно съществува афоризма за българската мафия, „че не в държавата има мафия, а мафията си има държава“. Всичко гореизложено предполага необходимост от законови промени.

В статията си „Цената на неравенството и справедливото общество“, Петър Гинев оневинява капитализма и го увековечава. Съвсем популистки той използва цитат от желязната леди на Англия, М. Тачър в началото на 90 години, както популистки го поднася и Тачър за намаляване на разликата между богати и бедни, което уж е за сметка на бедните. Намалява се разликата, при която богатите стават по бедни, но и бедните стават още по-бедни притова намаление, според Тачър. Такова намаление на разликата нито е логично, нито е възможно, а съдържа дълбока популистка манипулация. Защото решението е много просто и нагледно, когато изливаш част от съдържанието на препълнения съд в по-празния, нивото на празния съд се повишава до изравняване на нивото на двата съда.Така че огромните богатства очертаващи разривът между богати и бедни имат възможността да намаляват само като се намалява бедността. В противния алогичен и популистки случай поднесен от Тачър и подържан от Гинев богатствата на богатите изчезват щом бедните стават по-бедни. Може да зададем въпросът, къде отиват те? Намаляваме богатствата на богатите, което предизвиква по-голяма бедност е фикция и илюзия. Такова нещо е невъзможно за изпълнение, пардон може да бъде изпълнено, но като огромна част от благата на богатите се хвърлят на кладата, вместо за социални нужди. Капитализмът го е правил много пъти, за да задържи цената. Гинев подсъзнателно прави връзка с казаното от Тачър и социализма, за да изтъкне, колко лош е бил социализма в България и колко бедни са били хората тогава, но той не разбира какво е бедност. Разликата между бедни и богати в социалистическа България бе минимална, но не за сметка на бедните, безработните и неграмотните, защото тези думи бяха обречени на изчезване. Защо не можеш да наречеш бедняк, осигурения с работа, жилище (българина имаше вила на лозето, къща на село и апартамент в града), нахранения, облечения, с безплатно учение и лечение човек, с възможност за безплатна почивка и безплатни лагери за децата и мн. др. придобивки, които голяма част от гражданите в демократичното време не могат да си позволят дори на сън. Целта на идеята за социално равенство беше да станем еднакво богати, а не еднакво бедни, както манипулационно го представят някой, и се вървеше натам към еднакво богати, но ниското човешко съзнание облечено във власт не допускаше осъществяването му. Същото това ниско съзнание облечено във власт, получило неограничена демократична свобода в днешно време доведе до гибел България за сметка на 1%, богат елит. Затова се появи крилатата хувористична фаза: „Причината за бедността не е в това, че не можем да нахраним бедните, а в трудността да нахраним богатите“. Следователно обедняване на капитала не води до повече бедност, а води до социално равенство и по-добър свят за работа и живеене на народите, което може да се осъществи чрез законово преосмисляне на свободната пазарна икономика, която е добър производител, но лош разпределител на благата. Защото неограничената свобода се превръща в хаос и е по-опасна и от най-лошата диктатура. Ограничението на свободата се постига от диктатурата на законите, които да балансират свободата в определени полезни рамки.

Когато се пише за социализма се пропуска най-главното, че това беше държавен капитализъм, защото имаше, пари, банки, пазари и др. атрибути на капитализма, а не комунизъм, защото никъде по света нямаше комунизъм, но той си остана най-светлата мечта на човечеството и най-омърсеното нещо от манипулаторите. Въпреки своите недостатъци, този социализъм работеше за човека, имаше човешко лице с разлика светлинни години от човещината на световния и капитализмът в днешна България. За първи път едно въпреки тоталитарно общество имаше повече човещина и равноправие от всички минали и сегашни обществени формации. Затова не е вярно твърдението на Гинев, че човечеството е избрало демокрацията или свободната пазарна икономика не затова, че е перфектна, а защото искат да живеят в нея както стана в България. Никоя не знаеше какво ще донесат мътните води на фалшивата демокрация, а възможностите за манипулации чрез популизъм и всякаква изродена форма на плуреализъм и мафиотизъм бяха огромни и 25 години само съсипваха България. Никой не иска да живее в такава неперфектна демокрация или да имаме пълна свободата само по пътеката към боклукчийската кофа, която нашите луди управници искат да отнемат чрез глоби на клошарите. А Гинев я препоръча като най-хубавото нещо за болшинството, но такива препоръки са най-огромното манипулационно извращение, защото неперфектната демокрация е изгодна само за „1%“ богати.

Красноречив факт за нечовешко отношение, е казаното от един наш богат политик и общественик, като отговор на справедливите искания на протестиращите за нормален човешки живот. „Какво мислехте, че ще стане като дойде демокрацията, че ще запази хубавото от социализма и ще прибави хубавото от капитализма и ще ви се поднесе на тепсия. Много ви се иска, но има да вземате…“ Оставаше му само да покаже среден демократичен пръст на протестиращите. Този същия човек не се нареди за чорбица подаяние, а отиде в гилдията на престъпните лапачи. Затова народът искаше и вярваше в свободата, но не в тая, с която го обезвериха престъпните лапачи, които излапаха всичко народно и накрая ехидно го подиграха с казаното: „…Много ви се иска…“ Никой не иска да живее в несправедлива, неперфектна демокрация, особено хората от социалистическия лагер, които бяха вкусили от социалното обезпечение и се надяваха демокрацията да го направи още по-добро, но срещнаха средния пръст на демокрацията.

Така че никой не иска гладната и голата безправна свобода, защото всички народи са минали през мизерията и глада на социалното безправие и добре го познават и знаеха, че свобода с огромно социално неравенство е по-лоша от робство, и никой не желае такава популистка демократична свобода.

Гинев, като разглежда несправедливостта и я разграничава като – законна несправедливост и несправедливост поради „богатството“, е в груба грешка. Той е сложил богатството в кавички, за да снеме обвинението за несправедливост от него, но не е обяснил връзката между законовата несправедливост, богатството и властта, а същевременно дава за пример, че при всички предшестващи капитализма общества, законовата несправедливост е съществувала. Отговора се съдържа във въпросът защо е съществувала несправедливостта, защото винаги са управлявали богатите чрез несправедливите закони създадени от тях, които ги овластяват и ги правят богати за сметка на онеправданите?

Статията, която представям главно обяснява несправедливостта, като третира и критикува точно тази връзка, която в зародиша на противоречивото общество е най-здрава, между властоимащи, закони и богатство. Защото властоимащите създават законите, а те ги правят богати като узаконяват и пазят богатството им. Именно тази сплав от власт, закон и пари е правила и продължава да прави несправедливостта непоносима, а капитализмът като е узаконил мафията, която увеличава несправедливостта, за разлика от предхождащите капитализма общества, където законите за престъпниците са били смъртоносни.

П. Гинев, критикувайки „ Цената на неравенството“ на Дж. Стиглиц, като подминава голямото зло съдържащо се в капитализма и отрича възможността за социално равенство, но абсолютизира капиталистическите закони като най-добри. В действителност те са по-добри от робовладелските и феодалните, но не са идеални и са много далеч от необходимите човешки обществени закони на съвременния етап. Защото в тях се съдържа възможността за най-големи извращения, за да не бъдат равни за всички, а да служат на властоимащите и богатите, а не на „99%“ от народа. От което следва, че цената на неравенството е узаконена и и се плаща от „99%“ онеправдани, потискани, манипулирани, ограбвани и унищожавани от мизерията, метежите и войните. Залъгвани с трохите от капиталистическата трапеза на „1% елит“ според Стиглиц – вместо да им създадат законова социална основа за развитие и изкореняване на неграмотността, мизерията, мафията и войните, от което ще спечелят всички. Изводът, е че цената на неравенството е следствие от несправедливите закони съдържащи се в капиталистическата система, които през цялата човешка история, винаги са били против народите за сметка „1% елит“.

Когато се прави истински анализ за ситуацията на съвременния капитализъм, а не популистки, трябва да се започне с въпросите. Какво е капитализмът, защо е такъв и какъв трябва да бъде капитализма, на къде върви и какво ще е след капитализма и защо в края на краищата има капитализъм. Когато се постигнат правилни отговори на посочените въпроси, без популизъм с повече научен реализъм и по малко плуреализъм, ще избегнем празнословието на религиозната схоластика или празнословието, което може да изкриви и най-добрата идея и човешките права да се превърнат в мизерни празни обещания.

Затова е необходимо да се обърнем към природните закони разкривани от науката, за да разберем същността на свобода и диктатура, справедливост и несправедливост, социализъм и демокрация, равенство и неравенство богатство и бедност, ред и хаос, зло и добро, хармония и дисхармония, случайност и закономерност, равенство и неравенство, симетрия и асиметрия и много други противостоящи фактори със сроден корен, неразбрани до сега, които са тормозели човечеството със своята неяснота и загадъчност от древността до днес. Това е изискването за задълбочен анализ, а не повърхностно приемане, че богатството не носи несправедливостта, а фактически то е коренът на несправедливостта, нагаждащо законите към себе си.

Древните философи стигат до извода, че държавата може най-добре да се управлява от философи и учени или от умни хора, превръщащи парите в човещина, а не човещината в пари. На по-късен етап при раждането на научната диалектика Маркс предполага, че законите на Природата се пренасят чрез отражението като продължение в обществото, с което трябва да се съобразяваме при промяната и разработването на необходимите нови съвременни човешки закони. Защото законовата същност както в България, така и по света съдържа много противочовешки аргументи, което позволява да ни управляват съмнителни икономически и политически върхушки избрани с манипулационни демократични избори, подплатени с пари. Това са политици, които нямат нищо общо със законността и човещината, защото с едната ръка държат документа за правата на човека, а с другата подписват анексирането на чуждите блага и изписват оръжията и бомбите за унищожение на стотици хиляди невинни човешки същества.

Няма вечни системи, а всяка система при развитието си ражда своят гробокопач, както е предположил Маркс.

Тетралектика е разкрила всеобщия смисъл на гробокопача на всички системи, или кое точно е гробокопачът на системите и как се поражда във всяка система. Основните Тетралектични системи са: противоречива система на развитието, в която противоположностите имат относителна свобода внасяща противоречия в системата, чрез които формират ново качество. И равновесната система, в която преобладават свързаните в равновесие противоположности, което унищожава, занулява противоположните свойства като намалява противоречивостта на системата и определя продължителността на съществуване целостта на качествено новата система. Противоречивата система е система на развитието, а равновесната е система на съществуването на целосттта всички неща. Двете системи, са сложни, и не могат да образуват триада, а се превръщат директно една в друга без посредник поради пораждането на противоположния гробокопач във всяка от тях.

Гробокопачът в противоречивата система е раждането и нарастването на свързаните в равновесие противоположности, които увеличават общото равновесието в системата, което намалява противоречията, и при определен противоречив минимум, системата преминава в своята противоположност – равновесната система. Обратно е в равновесната система. В нея се разрушава равновесието между свързаните противоположностите и се увеличава броят на свободните противоположности, които предизвикват противоречия в системата и при определен противоречив максимум, равновесната система се превръща в своята противоположност – противоречивата система.

Основният извод, е че гробокопачът на всяка система е натрупване на противоположни свойства, които я разрушават, за да я превърнат в нейната противоположност, което съдържа основния еволюционен принцип на системното съществуването и развитието на структурите и формите на материята.

Следователно гробокопачът на капитализма не е работническата класа, а е НТП роден от капитализма и развиващ фактор на капитализма, с възможност да създаде база за социално равновесие, равенство, което го унищожава. (тук редакцията може дълго, продължително, а и обосновано да спори, бел.ред.) При преходните общества робовладелското и феодалното, робът и крепостният селянин са рушителите на системата, но само са предизвикали намаляване на противоречията чрез нова законова форма на управление, но без възможност противоречивата система да се превърне в своята противоположност и човекът да се освободи от физическия труд. Първичните стадии на противоречивата система са потискали и експлоатирали най-жестоко човека, но не са били заплаха за унищожение на цивилизацията ни.

На съвременният етап на капиталистическото развитие ситуацията вече е коренно различна, поради това, че капитализмът е последен стадии на противоречивата развитие и е с възможност за преход към противоположната равновесна система на социално равенство. Този преход не само е възможен, но е необходим, заради развитието и спасението на цивилизацията ни от унищожение. Защото една противоречива система, която е узряла за преход в противоположната равновесна система и не го направи, се саморазрушава и настъпва пълно унищожение поради лавинообразното нарастване на противоречията раждащи хаотични кризи от всякакъв характер. Също така е унищожително нарастването и  неограниченото съществуване на равновесието в една равновесна система узряла за преход, защото става неразрушима и се спира развитието, а заобикалящият динамичен и променлив свят я унищожава. Причината, е че противоречивата се самоунищожава без развитие, а развитието и е в необходимия преход към противоположната система. Също е унищожително неразвитието на равновесната система, а развитието и означава разрушаване на равновесието и преход към противоположната противоречива система. Унищожителната разликата, е че гибелта на равновесната система идва от заобикалящата я среда при неразвитието и, а гибелта на противоречивата е самоунищожението. От казаното по-горе се наблюдава двойствеността на свободата и диктатурата с възможност да причиняват добро или зло при определени обстоятелства.

НТП се явява директен гробокопач на капитализма по следните причини: Първо при съвременния бърз ход на НТ развитие, става много реално, в близък план, роботизирането на всички процеси, което ще освободи хората от физическия труд и ще направи безработицата 100%. При това положение капиталиста няма на кого да плаща, или отпада нуждата от банки и пари, а 100% безработни ще се нуждаят от социално осигуряване.

Вторият фактор на НТП, който също води до край на капитализма е откриването на нови закони позволяващи неизчерпаем и евтин достъп на енергия. Термоядрения процес, енергията на гравитацията, на вакуума и др. непридвидими открития. При толкова евтина енергия и роботизирани процеси, цените на стоките стават нулеви.

Трето, при така развиващи се технологични процеси качеството на стоките става прекалено голямо и дълготрайно. И всичко това в края на краищата ще доведе до огромно количество и разнообразие на стоките с нулеви цени, което ще задоволи нуждите на цялото човечество без пазар, без бог и без господар. Нарастването на човечеството също е необходимост, която ще увеличи качеството на мисленето и достигането до новите открития. Ресурсният фактор също е неизчерпаем. След изчерпване на земните ресурси, ще започнем експлоатацията на ресурсите на планетите от Слънчевата система и след това ще се отправим към безкрайния Космос. За всичко това няма да е необходима пазарна икономика, банки, пари, междузвездни войни и убиване на хора, а най-ценното и необходимо нещо ще стане човешкия интелектуален и хуманен капитал.

НТП необходим за развитието на капитализма и обществото се превръща в гробокопач на капитализма, след като той развие НТ потенциал на обществото. Това ще промени обществените отношения с построяване на социалната равновесна база, с което капитализма завършва като социализъм, необходим за изграждането и съществуването на истинска демокрация.

Основния верен извод за същността на капитализма, като последен стадии на противоречивата система, е че той не развива частното, а развива обществото чрез потискане развитието на най-частната обществена единица – човекът като необходима производителна сила. Така капитализмът е призван да построи базата за социалното равенство, което ще е основата за преход към ново равновесно общество, с което завършва противоречивото обществено развитие, постигнато от капитализма като най-добра производителна сила. Този преход вече е невъзможен с насилствена разрушителна революция, а предполага градивна еволюция, чрез постигнатия Научно-технически прогрес от капитализма и създаване на нови човешки закони.

Затова и другото популярно виждане, че комунизма ще направи този прогрес като развие обществото също е погрешен. Защото комунизмът, следващото равновесно обществено развитие ще получи готовата база на социално равенство от капитализма и върху тази основа започва еволюционното развитие на индивидуалния човек. Повтаря се като отражение равновесното първобитно общество, необходимо за направа на прехода от неразумно животно към разумен човек, но на по-висок НТ етап, в който започва еволюцията на разумния човек и постигане на мислещия, хуманен и високосъзнателен човек.

За това на този етап е възможно и необходимо очовечаване на капиталистическите закони, а не само празнословието за човешки права. Защото човешките права най-добре се защитават от съответните закони: правни, икономически и политически, за което е назрял момента. През цялото човешко развитие законодателството, икономическо и политическо е било противочовешко. Капитализма не прави изключение, а само потвърждава правилото, но с една много по-голяма възможност от предшестващите общества може да обедини демокрацията и социализма с балансиране на свободата със закони работещи за човека, които ще премахнат капиталистическите кризи. Ако капитализма не започне законовите промени или не ги направи, подписва двойната смъртна присъда, на себе си и на цялата цивилизация. Ако ги направи ще избегнем самоунищожението си и цивилизацията ще продължи своето некапиталистическо развитие като обединение на цялото човечество в равновесна система, която може да даде отпор на космическите катаклизми. Защото следващите научни открития на човечеството ще му позволят достъпът до огромни енергии, които не само могат да унищожат Земята, но ще могат да унищожат цялата Слънчева система. Изходът е хуманизация чрез социализация или последния стадии на капитализма е социализъм. При всички останали случаи няма да има свидетели как е завършил капитализмът.

Защото огромните научни постижения на цивилизацията, ако не се превърнат в общочовешко благо, което ще хуманизира човечеството, я самоунищожават. Такъв е неписаният хуманен закон на разумните цивилизации, че цивилизация достигнала до научно-техническите постижения с възможност да напусне собствената си планета майка, ако не се хуманизира се самоунищожава чрез своите постижения. Това е неумолимата необходимост, за да не пренесем хаосът на свръх енергийните войни в Космоса.

На този етап ни остава другата желязна необходимост да променим античовешките закони по-безболезнено и ги превърнем в закони за защита на Разума чрез социалната основа за развитие на бъдещия, мислещ и хуманен човек.

Advertisements

3 responses to “Капитализъм, демокрация и социализъм

  1. В тази предълга статия авторът се е опитал да обхване „всьо и вся“. Да бъдем милостиви към него – да речем, че не защото е ограничен като идеолог, а единствено с цел да „съкрати изложението“ е натрупал куп примитивизми. Рядко се среща такава примитивност на изложението, до степен на пълна профанизация. Но карай, само това да е.
    Неприятно е да се прави анализ на такъв „труд“. Не е невъзможно, но дали е плодотворно?

    Авторът разсъждава от позициите на атеист-материалист. Това вече ограничава мирогледа му (поне) наполовина. И именно на това се дължи част от примитивизма му. Защото той изобщо не се интересува от човека като едно много особено, специално същество. Антропологията би трябвало да бъде основополагаща дисциплина в социологията. Вместо нея авторът явно изхожда от пропагандните клишета на марксизма, които даже не са измислени от Маркс. Ясно е, че примитивната, саката антропология води до примитивна, саката и гротескна социология.

    Православната антропология и социология са трудносмилаеми за атеистичната аудитория, която изначално е свикнала да се отнася към тях с отвращение, даже без да е вникнала и в първите да реда текст. Но възгледите на православието по въпросите на човека и обществото могат да бъдат „преведени“ на езика на безбожния читател. И то така, че да не го дразнят, за да стигнат до него и той да успее все пак да ги разбере. Тогава е възможно даже и да се съгласи с тях.

    Но да оставим настрана християнската антропология, етика и социология. Даже един чисто безбожен, материалистичен анализ не бива да се основава на теориите за „диктатурата на природните закони“. Защото човекът очевидно е отрицание на животните, тъй като е създание, качествено по-висше от тях. Следователно и човешкото общество не е производно на природните закони, на които се подчинява животинският свят. Излишно и глупаво е да се търсят в „природата“ примери и подсказки, как трябва да бъде устроено човешкото общество. Напротив, то е призвано да надскочи, да преодолее „природата“.

    Равновесието на обществото не е равновесието на „природата“. Обществото си има своя, отделна, по-висша, човешка природа. Разбира се, съществуват обективни и естествени закони, от които зависи обществото. Личността или дадена част от обществото, а може би и цялото общество, може да не ги знае. Или може да избере да не се интересува и да не се съобразява с тях. Тогава резултатът за обществото е лош, понякога плачевен. Да, тогава възникват и хаос, и противоречия, и нестабилост.

    Но тези обществени закони съвсем НЕ СА законите, насъбрани в юридическите законодателства. Става въпрос за съвсем други Закони… Ще ви разкрия „тайната“ – те са духовни. Те се намират по духовната вертикала на обществото, а не в плоскостта с две координати: икономика и политика. Или производителни сили и производствени отношения. Или, каквото и да е там друго, – защото само духовността ни дава третото, вертикалното измерение. Което ни рисува верния, триизмерен образ на обществото. Без това измерение няма как да се види реалността, да се направят верните изводи и да се открият верни решения.

    Така, че в общи линии, обществено-историческият анализ тук е направо трагичен. Следователно, няма как възоснова на подобен „анализ“ да се изведат някакви полезни заключения.

    Ще дам няколко примера. Авторът очевидно е материалист и главата му е пълна с марксистки клишета. Може би затова счита, че производителните сили определят производствените отношения, материалното благосъстояние определя развитието на обществото и следователно, затрупването на хората с безплатни материални блага в неограничени количества може да доведе до по-хуманни отношения, до възникването на едно по-справедливо общество. (Е, да, разбира се, при някои определени условия – като „опитомяване на капитализма“, да речем.)

    Нищо подобно! Всичко е наопаки. Всъщност, мирогледът на обществото определя доминиращата му философия, която определя неговата идеология, която пък води до определени обществени отношения, и до конкретни политики на управление. Обществените взаимоотношения, които далеч не са само „производствени“, зависят именно от тази верига. А конкретно производствените отношения оказват на производителните сили по-силно въздействие, отколкото обратното. Защо тогава вторите да са първични? Всъщност духовният полюс е причинно водещ, а не материалният. Той формира мирогледа и оттам, всичко останало. Но който живее в своя плосък свят и не забелязва духовната вертикала, не може да проумее тази зависимост.

    „НТП“ не води до по-добро общество, напротив – в най-лошия случай може да доведе и до експлоатация, която унищожава всяка представа за човешко общество, както го познаваме днес. И даже до пълно унищожение на самото човечество, и то не задължително чрез война, но и, да речем, чрез израждане или „естествено“ измиране.

    Очовечаване на капиталистическите закони е невъзможно. Няма как нещо античовешко да бъде очовечено. Трябва да бъдат наложени съвсем нови закони. Но трябва да се започне от „другия край“ – не от производителните сили, от „конкуренцията на свободния пазар“ (чети от социал-дарвинизма), от класовия антагонизъм, от борбата за ресурси и за оцеляване, от ценностите на хедонизма („природните“ методи)… Накратко, не от борбата за „все по-пълно задоволяване на непрестанно нарастващите материални (!) и „духовни“ (ха-ха! – като кино, театър и галерии, например?) потребности на населението…“ (популярен лозунг на БКП). А от обществен консенсус по въпроса, какво изобщо е това човекът? Защо съществува човекът, какъв е смисълът на неговия живот? Що е то общество, какво трябва да бъде справедливото човешко общество, на какви принципи трябва да се основава? С каква цел изобщо трябва да съществува обществото? Какви са спойващите му елементи, и т.н. – все философски, мирогледни въпроси, на които отдавна дават отговор именно религиите, а не партийните идеологии. Последните твърдят, че всички подобни отговори са винаги демагогия и манипулация на обществото от страна на експлоататора. Но дали експлоататорите създават мирогледа, или мирогледът – експлоататорите? Или нито едно от двете – а мирогледът идва от друго, трето място? Или наблюдаваме борба на различни мирогледи, идващи от различни източници?

    Какво представлява това нещо „хуманизация чрез социализация“? Как може да се извърши промяна на системата, ако даже това не е изяснено? Какво е „хуманизация“, ако не е ясно какво е това нещо „човек“? Какво е „социализация“, ако не е ясно, какво е това нещо „общество“ (социум)?

    Не е зле да се откажем най-после от идейните клишета на марксизма за това, че историческото развитие на човечеството било уж прогресивно по нарастваща линия. Родово-общинният строй бил най-непрогресивен, тоест, неефективен, примитивен, накратко – калпав. Робовладелският бил по-прогресивен от него, т.к. производителните сили се били усилили. (Ха-ха…) Иначе, производствените отношения станали ужасни, но това е, защото вие още не знаете края на историята – почакайте да видите, къде ще ви изведем накрая, па да разберете. И така, феодализмът бил още по-прогресивен, понеже все така бил продължавал да развива производителните сили. И капитализмът – и той все така… (Производствените отношения продължават при това да са все така кошмарни, само че по свой си начин, но това не е важно.) Иначе строят продължава да „прогресира“. И ето, накрая – ХОП! Фокус-бокус, чудото се извършва! Идва на ред комунизма, където прозводителните сили стават още по-силни (ю-хууу!), но тук вече става чудото – производствените отношения чрез вълшебните революционни преобразования стават качествено по-различни, направо чак обратни на досегашните – разцъфтява обществената справедливост, поради новия начин на разпределение на благата. Да бе, да… И ние взехме, та повярвахме.

    Само че със стари … хм… нов бардак не се прави. И със старите хора, със старите им навици, не можеш да направиш не само комунизъм, но и един „реален социализъм“ – което и видяхме да се случва. А днес масово има хора, в морално отношение паднали даже по-низко и от варварите, живели преди хиляди години.

    Всъщност, Маркс е преписвал глупости именно от философи с капиталстически възгледи. Няма възходящо историческо развитие, няма „исторически прогрес“. В историята производителните сили наистина са се развивали, но единствено възоснова на „ТП“. Производствените отношения обаче, които в обществото са истински важните, са се влачили след развитието на царуващата обществена идеология, а именно – според ценностите, давани от господстващата религия. И не винаги религията е служила като инструмент на господстващата класа, за да насажда чрез нея производствените отношения, които са й изгодни. През Средните векове напротив, християнската религия е била сдържащ фактор, който не е позволявал на господстващата класа да се развихри така, че да създаде общество на тоталното мракобесие. (С иначе, много „добре развити“ производителни сили…)

    Впрочем, днес се разпространяват откровени пропагандни лъжи по този повод. Невежеството, т.е. избирателната слепота на историците май е причинена от агресивна идеологическа пропаганда. През Средните векове нито Инквизицията е била това, което днес се ствърди, нито структурите на църквата, нито влиянието на църквата върху държавата или да речем, върху науката е било такова – всичко днес е прието да се обръща нагоре с краката. Причината е елементарна – идеологическа политкоректност. Това е всъщност съвременната господстваща омраза към християнството и към неговата система от обществени ценности.

    Всъщност истината е, че между производителните сили и производствените отношения или няма пряка връзка, или ако има, тя е много по-силна в другата посока. Защото, ако капиталистът реши, че може да използва робски труд, – вярвайте, непременно ще го направи. Което и наблюдавахме в САЩ. Ако робовладелецът реши, че му е по-изгодно да използва капиталистически механизми – той непременно ще ги използва. Което и се наблюдава в древния Рим. Няма в историята монолитен обществен строй. Винаги се наблюдават съвместно и едновременно разни елементи от различни обществени системи, с различни производствени отношения. Този „хаос“ е причинен от упоритото игнориране от страна на хората на духовните закони на обществото. Или от тяхното съзнателно извращаване, или от следването на извратена представа за тях.

    Друг пример: индианското общество в Северна Америка, основано на родово-общинни механизми, е образец на справедливо обществено устройство. Интересно е, че то е било способно да съществува успешно и по време на капитализма – технологиите са били вече достъпни на индианците, но въпреки това те не са пожелали да възприемат англосаксонските „производствени отношения“ и са били готови да подчинят новите производителни сили на своите принципи. Чероките са си имали държава и са били само на крачка от общество, много близко до мечтания комунизъм. И тогава негодникът Джаксън решава да разтури напълно законната им държава и да ги прогони на запад. Но фактът е налице: от родово-общинен строй може да се премине направо към комунизъм, защото няма нищо „по-прогресивно“ в робовладелчеството и в капитализма. „НТП“ не трябва да се бърка с обществения прогрес. Комунистически производствени отношения (и съответно, обществена справедливост) са възможни и при най-ниско развитие на науката и технологиите. Просто вместо в дворци, тогава хората живеят в колиби; или в дървени къщи, а вместо в самолети пътуват в каруци. Но не това е най-същественият проблем за тях.

    А за Маркс и подобните му „мислители“ проблем явно е единствено религията, която заема своето непоклатимо място в „примитивното“ общество. Която именно (презряна) религия го прави функциониращо и доста често, максимално близко до идеала за справедливост. Религията е това, което ги дразни, което ги кара да класифицират родово-общинния строй като „примитивен“. Защото според тях атеизмът, естествено, е „неоспорим“ критерий за „обществен прогрес“. Както впрочем, и безмерното потребяване на материални блага.

    Но нима семейството – основната клетка на обществото, не е най-често даваният пример за реални комунистически производствени отношения? (Да речем, в домашното стопанство.) Комунизмът, ако изобщо някъде може да съществува и да се наблюдава като модел (макар и в миниатюра), то той е именно в семейството. Не е ли това причината, че срещу семейството днес се води яростна идеологическа война? Но в семейството има нещо, което е трудно в „голямото общество“. В семейството невидимо, често неосъзнато, присъства стожерът, наречен „любов“. Докато в „голямото общество“ той отдавна е отхвърлен и осмян. Така то е загубило своята духовна вертикала. Ето защо в семейството, откакто свят светува има „стабилност“ и „равновесие“ (според термините на автора), или иначе казано, съгласие. А в „голямото общество“ – само хаос, нестабилност и противоречия.

  2. Pingback: Когато фактите говорят… | Tepavica online·

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s