СССР липсва в американските учебници

Учебник по история bigИсторията се пише от победителите, но при едни историята е наложителен факт, а при други тя целенасочено липсва. Социологическото допитване, за което ще стане дума по-късно,  показва следното: с всяко ново поколение на Запад все по-малко са тези, които смятат ролята на СССР за победата над Хитлер за решаваща. Корените на това са в глобалната култура, нахлуваща от САЩ, където историците се стараят да не забелязват СССР.

Да, ученическата програма в която и да е държава е съсредоточена върху изучаването на националната история, което е и напълно логично. Но ето каква забелязваме от проучването на ICM Research, според което жителите на Франция и Германия – съответно 61 % и 52 % – твърдят, че най-важна за освобождаването на Европа и света по времето на Втората световна война е американската армия. Логично е да заключим следното: ако от детството си децата във Франция зубрят само за генерал Де Гол, за маршал Петен и за стоварването на съюзниците в Нормандия, никак не е странно същите тези деца до края на живота си да смятат, че Европа и светът са освободени НЕ от Червената армия.

Американците не по-малко фанатично принуждават учениците да гледат само в пъповете си. Ученическите програми в САЩ сериозно се различават една от друга в различните щати и учебни заведения. В САЩ се конкурират няколко десетки учебници по един предмет. Те се избират на съвет, в който присъстват учители и родители.

Да видим сега какво е мястото на Втората световна война в американските учебници.

Да вземем учебник за 4-6 клас Everything You Need To Know About American History (“Всичко, което трябва да знаеш за американската история”) с автори Anne Zeman и Kate Kelly.

Учебникът е от 140 страници и обхваща периода от времето на разселването на индианците по американския континент до наши дни. В учебника има много снимки, карти, графики, написан е с необременяващ учениците език. На Втората световна война в този учебник са отделени цели девет страници.

От тях две страници заема разделът “ключови персони”, към които са причислени десет човека: четирима американеца, двама англичани, един немец (по-точно австриец), италианец, японец и един гражданин на Съветския Съюз. Честта да представлява СССР се пада на Йосиф Висарионович Сталин. Върховният главнокомандващ е получил следната характеристика в американския учебник:

“Руски революционер, който се е сражавал срещу цар Николай II и се е превърнал в диктатор на Съветския Съюз. Той избрал името си Сталин, което означава “стомана” на руски. Безжалостен човек, който първоначално се опитал да сключи сделка с Хитлер, а после се присъединил към съюзниците, когато Хитлер атакувал Съветския Съюз”.

СССР е представен чрез две таблички едновременно: със забележка “до 1941” под едната таблица, в която СССР е поставен сред страните от Оста, наравно с Япония, Италия и Германия, а на втората таблица СССР е сред съюзниците със забележка “след 1941 година”.

Какъв е била същността на сделката между Сталин и Хитлер, не е казано в учебника – авторите решили да не пълнят главите на подрастващите с подобна информация. В кратката хронология на събитията, която заема голяма част от раздела, е посочено, че на 30 ноември 1939 година СССР е атакувал Финландия. “Хитлер окупирал Чехословакия и я направил част от Германия”, – пише в учебника. Тук няма две мнения по въпроса.

В хронологията присъстват около 120 дати, от които по-малко от десет са посветени на Източния фронт. Ето какво става ясно от учебника: Хитлер нападнал, а после превзел Киев, стигнал до Москва, немците се предали пред Сталинград (“Повратна точка за съюзниците”, – честно признават авторите), съветските войски влезли в Полша, обкръжили Берлин, завзели Берлин. Ура! Ние победихме!

По-нататък има още четири дати: завземането на Окинава, Хирошима, Нагасаки, Япония се предала.

Нито дума за сражението Халхин-Гол през 1939 година, нито за блокадата на Ленинград, нито за участието на СССР във войната срещу Япония през 1945 година. За тези и още стотици важни неща от Втората световна война няма нито дума. Затова пък, що се касае до участието на САЩ в освобождаването на Европа, е посочена почти всяка битка за почти всяка къща. Имайте предвид, че това е един достатъчно добър учебник, защото има и такива, в които Източният фронт липсва НАПЪЛНО.

Е, ще кажете, това е ученик за 10-годишни деца. По-нататък те ще имат възможност да получат още и още знания по темата. Да, така е. Но е важно следното: обемът информация в американските учебници зависи от конкретния учебен план, но пропорцията ще си остане неизменна: 55 % за участието на САЩ, 30 % – за Англия и Франция, 10 % за СССР, 5 % за Китай (който воювал с Япония, според една хронология от 1931 година, а според друга – от 1937 година и по общи човешки загуби се намира на второ място след СССР).

Аналогична пропорция се наблюдава в която и да е друга културна продукция от САЩ: книги, комикси, филми, вестници и т.н. Така първите деца след войната пораснали, взели дипломи, започнали да снимат филми, започнали за обучават следващото поколение млади американци и….изведнъж се оказало, че Хитлер е победен лично от Капитан Америка. Ролята на Батман в ликвидирането на лудия фриц също е решаваща, да.

Едва ли може да се намери в света учебник или филм, който да твърди, че Берлин е завзет от американците. Просто американците се интересуват най-вече от собствената си история, а Източния фронт ги интересува точно толкова, колкото на руснаците им пука за африканските приключения на Ромел. Така Арденската операция е представена като равна на Берлинската, а случилото се в Нормандия е равно на случилото се в Сталинград, а пък в Манджурия през 1945 година руснаците въобще никой не ги е виждал.

Откакто Иван Грозний нарекъл английската кралица пошла дъртачка, на руснаците все така им се случва със Запада.

За културния и исторически Запад, ако това му е изгодно, разбира се, Русия и СССР са извън кадъра.

Липсват. Черно петно.

Не, казвайте, че някой се опитва да открадне победата на СССР!

Никой не е откраднал победата от СССР. Защо? Защото просто няма от кого да се открадне победата. СССР просто не съществувал, не разбирате ли?! Имало там някакъв си диктатор Сталин, който временно в годините на Втората световна война се оказал “гадно копеле”. Ако същият този Съветски Съюз не тръгнал „да завладява света“ (но Америка вовреме го спряла), то и една дума нямаше да има за този проклет Съюз на болшевиките.

Ако си мислите, че в американските учебници присъства Ким Ир Сен, лъжете се. Не, и него го няма.

И много други исторически личности ги няма там.

Що се отнася до прословутия “съюз между Сталин и Хитлер в първия етап на войната”, то по този въпрос американците са отвратително последователни. The New York Times през септември миналата година стартира интересен проект: всеки ден в Мрежата се пускат текстове от International Herald Tribune за периода от 1939 до 1945 години, ден след ден. Така се появиха над сто статии. Днес всички желаещи могат да ги прочетат – там пише и за зимните премеждия на германците, и за Халхин-Гол…

Ако стигнем в ровенето до 1939 година в американските вестници, ще открием следното, обаче: американците и в миналото твърдят, че има “съветска окупация на Полша”, че има “разделяне и нахлуване”, което повтарят и днес. По този въпрос при американците няма никакви двойни стандарти, за разлика от позицията на Великобритания и Франция. Е, как мислите, че може да спорите с позиция, която се набутва в мозъците, която доминира в съзнанието на масовия американец вече 75 години?

В глобалния свят има място само за една нация, а в настоящия момент това е само американската. Факт!

Почти същата трансформирана история може да се види вече и в родните учебници, но за тях дори вече не ми се мисли…

Проблемът, че следващото поколение ще изучава историята само от западните филми, както сме я подкарали.

Дори смятам, че децата със сигурност ще мислят, че американците са победили Хитлер чрез случилото се в Нормандия.

Ех, този прекрасен и величав Капитан Америка!

Колко е невероятен, когато лети!

Ура!

Петя Паликрушева

Advertisements

3 responses to “СССР липсва в американските учебници

  1. Част от това вече се случва! Мога да ви посоча коментар във Фийсбук към рускиня, който гласи: „Ако не бяха САЩ – руснаците щяха да се поздравяват не с „Доброе утро!“, а с „Гут морген“! Същата тази личност, дори и една женя, отхвърли ролята на Русия за Освобождението на България! Което показно прави и президентът ни Плевналиев! В Русия едва ли щяха да се поздравяват с „Гут морген!“ без „помощта“, но на нас фереджетата ни щяха да са част съвремието без Русия. Което всъщност се стремят да поправят стратезите на Запада.

  2. Колко по-лесно се управляват дебили! Много ясно, че най-яките дебили трябва да бъдат отглеждани в САЩ. Ей ги там техните уроци по история, как изглеждат. Може би все още не са съвсем такива… Но много скоро ще бъдат. Гаранция.

    youtu.be/DueSvcjn810

    След тях, ние сме следващите по ред на номерата.

  3. Преди да гледаме американските учебници е хубаво да прегледаме и нашите,където 5 вековната борба срещу османското робство е принизена до борба срещу някакво си владичество.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s