Паметникът на Солженицин осъмна с табела “Юда” във Владивосток

Солженицин Юда u_1Паметникът на руския писател и философ Александър Солженицин, който бе открит на 5 септември във Владивосток, осъмна с табела с надпис “Юда”, предаде Интерфакс.

Авторът на табелата е местен жител, който искал на това място да бъде поставен монумент на Сталин.

“Преди година с другарите се обърнахме с молба да се определи място за паметник на Сталин във връзка с 70-та годишнина от Победата на съветския народ във Втората световна война. Администрацията ни отговори, че няма място в града за паметник. Но място за паметник на Солженицин се намери”, – цитира агенцията видеообръщението на активиста, в което той пояснява причината за постъпката си.

Мъжът подчертава, че счита Солженицин за “предател, антисъветчик и русофоб”.

По произшествието е започнала проверка.

Александър Солженицин е един от най-ярките критици на политическия строй на СССР. За дисидентската си дейност той е обвинен в измяна към Родината през 1974 година, лишен от съветско гражданство и изхвърлен от СССР. Връща се в Русия през 1994 година.

Автор на “Архипелаг ГУЛАГ”.

През юни-юли 1975 г. Солженицин посещава Вашингтон и Ню Йорк, говори пред американския Конгрес. Там той критикува комунистическия режим и идеология, призовава САЩ да се откажат от сътрудничеството си със СССР в политиката на разведряване.

През февруари 1976 г. Солженицин посещава Великобритания, Франция и Испания. В популярното му изказване по испанска телевизия той одобрява режима на Франко.

По време на перестройката в СССР отношението към Солженицин се променя. В средата на 1990-те години Борис Елцин му подарява държавна вила – проектирана, построена и подарена му е двуетажна тухлена къща с голям хол, остъклена галерия, гостна с камина, концертен роял и библиотека, в която висят портретите на П. Столипин и А. Колчак.

Въпреки това, през 1998 г. Солженицин рязко критикува политиката на приватизация и реформи през 1990-те години, проведени от правителството на Елцин.

През април 2007 г. Солженицик заявява следното:

”НАТО методически и настойчиво настъпва към Източна Европа и е в основата на материалната и идеологическа подкрепа на “цветните революции”. Всичко това не оставя никакви съмнения, че се подготвя пълно обкръжаване на Русия, а после и загуба на нейния суверенитет”.

Солженицин участва във Втората световна война, има присъдени ордени Отечествена война II степен и Червена звезда.

Арестуван е от контраразузнаването “Смерш” за антивен антисъветизъм. Освободен е от затвора на 13 февруари 1953 година. В затвора Солженицин се разочарова от марксизма и става поклонник на православно-патриотичните идеи.

На 6 февруари 1957 година с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР Солженицин е реабилитиран, но продължава антисъветската си дейност. В същото време в САЩ излиза сборник с негови произведения, а във Федерална република Германия сборник с негови разкази на немски език.

През 1965 година КГБ конфискува антисъветските произведения на Солженицин. През 1966 г. Солженицин започна активна обществена антисъветска дейност – срещи, речи, интервюта пред чуждестранни журналисти…Известният певец Дийн Рид пише ярко критично писмо до Солженицин. СССР предлага на дисидента да напусне страната, но той отказва.

През 1971 г. в Париж е публикуван роман на Солженицин.

На 23 август 1973 г. Солженицин дава дълго интервю пред чуждестранни кореспонденти. По същото време Солженицин изпраща писмо до ръководителите на СССР, в което признава, че се отказва от комунистическата идеология и ще положи усилия за превръщането на СССР в руска национална държава.

На 12 февруари Солженицин е арестуван, обвинен в измяна към Родината и лишен от съветско гражданство. На 13 февруари е изгонен от СССР. Солженицин пристига във ФРГ със самолет.

През 1974 г. в Париж е публикувано “Писмо до вождовете на Съветския съюз” на Солженицин, но водещите западни издания и много демократично настроени дисиденти от СССР, включително Сахаров, оценяват “Писмото” като антидемократично, националистическо и съдържащо “опасни заблуждения”.

 

 

 

 

 

 

Advertisements

2 responses to “Паметникът на Солженицин осъмна с табела “Юда” във Владивосток

  1. Такава ще е и съдбата на сегашните наши дьомнета и еничерчета, слуги на душманите ни. Първите чакат своя Телериг, а вторите – своя Махмуд II и „15 юни 1826 г.“!

  2. Не е Юда, чак пък толкова… Твърде голяма чест е за Солженицин да бъде сравняван с най-великата в позора си личност. Той не е велик. Той е просто един вреден елемент – умен, но много объркан човек, син на покръстен евреин. В резултат на това още от малък явно е страдал от комплекси и фалшиво чувство за неудовлетворена справедливост. Враговете на Русия и Съветския съюз (на руската цивилизация) много са му се зарадвали и охотно са го използвали в пропагандната си война. Когато пък се е усетил, че е прекалил, че се е увлякъл, че се е превърнал в западен слуга и предател, отдръпнал се е от Запада, и… моментално им е станал безинтересен. Бил е захвърлен като употребен парцал. Така и си е умрял, изоставен от всички. Нещастен човек.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s