Сърбия иска да бъде “малък”, но надежден партньор на САЩ

Вучич Александър СЪрбия 730 Сърбия иска да стане “неголям, но надежден” партньор на САЩ, заяви министър-председателят на Сърбия Александър Вучич по време на срещата си с държавния секретар на САЩ Джон Кери.

“Надяваме се, че ще дойде това време, когато ще обсъдим всички важни двустранни въпроси. Ние бихме искали да видим Сърбия като неголям, но надежден партньор на САЩ в бъдеще”, – отбеляза Вучич в началото на срещата.

Така той изкоментира думите на Кери, който говори за икономиката и енергетиката като важни компоненти за всяка независима държава в този регион”, предаде РИА “Новости”.

“Разбираме, че винаги има натиск от страна на различни съседи, но приветстваме силното желание на сърбите страната им да заздравява отношенията си с Европа и САЩ балансирано и обмислено”, – каза Кери.

В същото време Вучич подчерта, че страната му има намерение да подкрепя същите добри отношения и с Украйна, а и с Русия  (Този шизофреник ли е?, риторичен въпрос на редактора).

“Признаваме суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Нямаме проблеми с Киев”, – отбеляза сръбският премиeр.

На въпрос, защо Белград не подкрепя политиката на санкции на Европейския съюз по отношение на Русия, макар самата Сърбия да иска да се присъедини към ЕС, Вучич отговори:

“Ние трябва да си продаваме стоката, трябва да печелим пари”.

Петя Паликрушева

Advertisements

One response to “Сърбия иска да бъде “малък”, но надежден партньор на САЩ

  1. Не, този тип не е шизофреник, а просто най-обикновен агент. Защо трябва да си мислим, че в Сърбия не се случва това, което и в много други сравнително малки страни? Навсякъде е едно и също: петата колона на САЩ тихо воюва с патриотичните сили. Целта е да победи на политическата сцена, за да предаде страната на тепсия на поробителя и да затвърди нейния колониален (робски) статут.

    Политическият живот в Сърбия, както и в други подобни нападнати, победени и полуколонизирани страни, ври и кипи. Даже в самото правителство на Сърбия явно няма единодушие по много въпроси, а да не говорим за някакво междуинституционално единодушие. Например, президентът на Сърбия е на съвсем друга вълна.

    Но както и в България, националните предатели винаги се стремят (и обикновено успяват) да внедрят на ключови министерски позиции най-отявлените и най-долнопробни предатели. На първо място, се стремят да ги направят външни министри.

    В случая министър-председателят на Сърбия е отявлен негодник и враг на сръбския народ. Типичен щатски агент и национален предател. Но просто в момента разположението на силите в сръбската политика все още е такова, че не му дава възможност спокойно, „с развързани ръце“ да пльосне Сърбия на масата за екзекуции и аутопсии. Затова увърта и шикалкави, като даже става смешен. Но на сърбите не им е до смях.

    И между другото, много се дразня, като чета неща от сорта на „Сърбия иска да бъде… нещо-си-там“. Нищо подобно! Сърбия НЕ ИСКА да бъде „партньор“ (т.е., храна) на САЩ, нито пък иска да бъде стъпкана и погребана в Еврейопейския съюз. Но кой ли пита народа? Нас, българите, кога и за какво ни питаха, когато определяха съдбата ни?

    (Впрочем, ние българите сме си безмозъчни и безхарактерни овце – защо да питаш едно овчо стадо? Него просто го водят натам, накъдето си решат. Но и сърбите също така не ги питат. И те, като ги гледам, вървят по нашия път към кланицата.)

    Изобщо, какво е „Сърбия“? КОЙ (#Кой, #Кой, #Кой?!…) е „Сърбия“? Сръбският народ ли? Или сръбските политици? Или сръбското правителство? Или сръбските соросоиди? Или сръбските национални предатели – еврейоатлантическите агенти? Или сръбското общество като цяло? А то, единно ли е изобщо – т.нар. „сръбско общество“? Кой говори от негово име?

    (Тук се сещам за измисленото понятие „гражданско общество“ – разбирай, хиперактивните национални предатели, чужди агенти и грантояди от безбройните антинационални НПО-та. Те от сутрин до вечер се занимават с „обществена“ деструктивна дейност – с вражеска пропаганда, със сеене на отровни и развращаващи идеологии под формата на „просвета“, с разузнавателно-аналитични и всякакви други, най-различни подривни дейности. Те ли са „цветът на нацията“? И най-важното, те ли са „гласът на обществото“?)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s