Интервенцията на Запада срещу Съветска Русия, 2 част

Листовка срещу интервентите, 1918 г.

Листовка срещу интервентите, 1918 г.

Главна част от съюзническата интервенция срещу Съветска Русия е и антисъветският метеж на Чехословашкия корпус. По време на преговорите за евакуацията от Русия на корпуса Съветското правителство дава съгласието си за напускането на чехословашките войници от пределите на Съветска Русия. Но командването на корпуса влиза в престъпен заговор с представителите на Антантата, целта е организирането на антисъветски метеж. Редовите войници били излъгани относно целите на Съветското правителство и неговите намерения по отношение на Чехословашкия корпус. Планът за използването на корпуса в борбата срещу Съветската власт бил разработен от съюзниците още през ноември 1917 г. Държавите от Антантата и САЩ похарчили много пари и усилия за подготовката на метежа. Той започнал на 26 май 1918 г. в Челябинск. Скоро метежниците завладели Пенза, Самара, Омск, Томск и редица други градове. Във всички завзети райони метежниците съборили Съветската власт и начело на местното управление поставяли контрареволюционни партии.

На 4 юни представителите на Англия, Франция, Италия и САЩ протестират срещу разоръжаването на чехословашкия корпус, което било предприето от Съветското правителство, наричайки разоръжаването

“недружелюбен акт, насочен срещу нашите държави, защото чехословшките отряди са съюзни войски и се намират под покровителството и грижата на държавите от Съгласието”.

На 12 юни 1918 г. НКИД разкрива контрареволюционния характер на метежа и изпраща ответна нота. Съветската власт твърди, че в метежа участват страните от Антантата. Съветското правителство изразява надеждата, че

“представителите на 4-те държави…няма да се забавят да осъдят чехословашките отряди, намиращи се под тяхно покровителство, за техните контрареволюционни въоръжени цели, които са по същество откровена и сериозна намеса във вътрешните работи на Съветска Русия”.

Паметник на жертвите на интервенцията в Архангелск

Паметник на жертвите на интервенцията в Архангелск

Най-активно участие в работата на Съветското правителство за прекратяване на интервенцията на Антантата и САЩ взема Ленин.

“При моите постоянни опити да се споразумея с Антантата, – пише В. Чичерин, – които, дори при неуспех, можеха да отсрочат заплахата, Владимир Илич в ежедневните ни телефонни разговори ми даваше подробни съвети, проявявайки изумителна гъвкавост и умение да отклонява ударите на противника”.

Всички най-важни стъпки на НКИД в областта на външната политика се предприемат по указание и с одобрението на Ленин.

В името на мирните отношения с най-големите капиталистически страни, най-вече на САЩ и Англия, Ленин решава да наблегне върху развитието на търговските връзки и икономическото сътрудничество с тях.

В съответствие с ленинските идеи, Комисията по външна търговия разработва през 1918 г. план за развитие на икономическите отношения със САЩ. На 14 май Ленин изпраща плана на американското правителство чрез полковник Р. Робинс. Планът съдържа подробен списък от стоки, които Русия може да продава на САЩ. Ленин призовава Робинс да докладва съветските предложения на американското правителство. В плана има предложения за концесии, за аренда на мини, участие в ж.п. строителство в Сибир, за експлоатация на морските богатства в Източен Сибир и в Северна Русия, в строителството на електростанции и т.н.

Полковник Робинс представил на държавния секретар доклад, озаглавен “Американското икономическо сътрудничество с Русия”. В него доказвал необходимостта от развитието на търговски връзки. Предлагал да се създаде икономическа комисия, която да работи с “лидерите на революционна

Американци охраняват червеноармейци, 1918 г.

Американци охраняват червеноармейци, 1918 г.

Русия, без да се вземат предвид техните принципи или формули за икономически, социален или политически живот”.

Документы внешней политики СССР, т. 1, с. 357, 358.

Воспоминания о В. И. Ленине. М., 1957, т. 2, с. 169.

АВП СССР. Письмо заведующего отделом Средней Европы НКИД РСФСР полпреду Советской Республики в Берлине А. А. Иоффе от 21 мая 1918 г.

Документы внешней политики СССР, т. 1, с. 286-294, 299-301.

Правителството на САЩ не реагира нито на доклада на Робинс, нито на съветския план за развитие на икономическите отношения между двете страни.

Японска войска в Приморие, 1918 г.

Японска войска в Приморие, 1918 г.

За съветските предложения към САЩ Ленин припомнил в интервю, дадено за американската журналистка Л. Брайът на 13 октомври 1920 г. Там той заявява:

“В началото на 1918 г. говорих с американците, с полковник Робинс, че САЩ имат интерес да поддържат приятелски отношения със Съветска Русия. Още тогава посочих, че е желателно да се развиват търговски отношения между държавите ни”.

Но правителството на САЩ остава на предишните си позиции – не признава Съветска Русия и продължава икономическия бойкот.

Независимо от случилото се, Робинс продължава да апелира САЩ да признаят Съветското правителство. Изказванията му за необходимостта от установяване на мирни и приятелски отношения между САЩ и Съветска Русия звучат твърде актуално и днес:

”Ще дойде време, – казвал Робинс, – когато връзките със Съветския съюз ще бъдат за американците не огромно нещастие както днес, а велико преимущество…Ако Съветската република на трудещите се може да победи в съревнованието американската система, то нека победи…Мой дълг е да се погрижа американските момчета и руските селяни да не се убиват един друг в бъдеще”.

Белият генерал Деникин рапортува пред английския генерал Пул, 1918 г.

Белият генерал Деникин рапортува пред английския генерал Пул, 1918 г.

Ако се върнем към средата на 1918 г., трябва да отбележим и за усилията, които Съветското правителство полага за установяване на търговско-икономическите отношения и с Англия.

С английския дипломатически представител Линдли се водят преговори за изпращане на английска икономическа комисия за установяване на икономически отношения между Великобритания и Съветска Русия. Сключено е споразумение за продажба на платина на Англия, но сделката е провалена от английското правителство. Съветската власт няма вина, че предложенията й не били приети, макар и реална възможност за икономически отношения да съществували. Достатъчно е да споменем, че в този период Съветското правителство сключва повече от 20 крупни сделки с Швеция, с Дания…По това време се водят активни преговори също с Япония и Китай.

Само мимоходом споменаваме, че след смъртта на Ленин Р. Робинс в двора си във Флорида посадил “дърво на Ленин”, което надживяло стопанина си. Робинс починал през 1955 г. Приживе Робинс посетил съветското представителство в Берлин, а през пролетта на 1933 г. той пристигнал в СССР. След завръщането си в САЩ Робинс казва следното:

“Ние, разбира се, трябва да признаем Съветите, това без всякакво съмнение е в наш интерес”. Същият извод той направил и в отчета си към президента Фр. Рузвелт.

"Хуманитарна" интервенция във Владивосток, 1918 г.

„Хуманитарна“ интервенция във Владивосток, 1918 г.

В същото време Съветското правителство води усилена политико-дипломатическа борба срещу интервенцията на Антантата и САЩ. Чрез ноти и изявления, адресирани не само към чуждестранните правителства и министерства, но и до народите от целия свят, правителството на Съветите разобличава действителните цели на военната интервенция на съюзниците в Съветска Русия. Чрез радиото и пресата Съветската страна призовава народите към борба за мир, разяснява на народите от всички стани съветската програма за мир и информира за мирните предложения, които Съветите отправят към Антантата и САЩ. На 20 май и 6 юни 1918 г. Съветското правителство изпраща до държавите от Антантата и САЩ дипломатически ноти за недопустимото пребиваване на военни кораби на съюзниците по крайбрежието на северна Русия.

Съветското правителство се бори и срещу интервенцията в Далечния Изток

В правителствено съобщение от 5 април четем следното:

”…Разрази се отдавна подготвяния империалистически удар от Изток. Империалистите от Япония искат да задушат Съветската революция, да отрежат Русия от Тихия океан, за заграбят богатите пространства на Сибир, да поробят сибирските работници и селяни. Буржоазна Япония се обяви за смъртен враг на Съветската Република”.

Армията на САЩ във Владивосток, 1918 г.

Армията на САЩ във Владивосток, 1918 г.

В указанията на Ленин към Съвета във Владивосток от 7 април се подчертава необходимостта от създаването на въоръжени сили за борба срещу чуждата агресия. Ленин предупреждава, че японците ще помагат на другите съюзни държави. Случва се точно това, което предвижда Ленин. На 23 април в съветския печат е публикувано изявлението на френския посланик в Русия Нуланс, в което той одобрява японската интервенция в Далечния Изток. Това означавало политическа подкрепа на японската интервенция от страна на Франция. Съветското правителство реагира моментално и Нуланс е изгонен от страната.

В нота от 25 април, адресирана до съюзниците, НКИД разобличава френския, английския и американския консули, които подкрепяли заговора във Владивосток за сваляне на Съветската власт.

На следващият ден НКИД настоява правителствата на Антантата и САЩ да определят отношението си към контрареволюционното Автономно сибирско правителство и подчертава, че е недопустимо да се поддържат различни шайки от контрареволюционни заговорници.

Документы внешней политики СССР, т. 1, с. 718.

Съюзническата интервенция продължава. Съветските мирни предложения към съюзниците

Германска войска в Киев, 1918 г.

Германска войска в Киев, 1918 г.

На 2 юли 1918 г. Върховният съвет на съюзниците решават да разширят интервенцията спрямо Съветска Русия. На 31 юли англичаните стъпват на руска земя. После бомбардират подстъпите към Архангелск и на 5 август го превземат. През август във Владивосток нахлуват нови отряди японски, английски и американски войници. В същото време английските войски нахлуват от Иран в Туркестан и Закавказието. На 4 август те стъпват в Баку. На 20 септември извършват зверства над 26 комисари, след което ги разстрелват в пустинята. Характеризирайки създалото се положение, Ленин пише през август 1918 г.:

”Външният враг на Руската Съветска Социалистическа Република в момента е англо-френският и японско-американският имеприализъм. Този враг атакува Русия, той заграбва земите ни…”.

Заедно с това под ръководството на съюзническите дипломати се активизира дейността на контрареволюционната нелегална дейност. Най-голям от антисъветските заговори е разкрит от ВЧК в Москва – заговорът на Локарт. Английският дипломат Локард подготвя заговора с участието на френския и американския консули. В Петроград начело на заговорниците е английският военно-морски аташе Кроми.

Британски танк пленен от Червената армия през 1918 г.

Британски танк пленен от Червената армия през 1918 г.

Органите на ВЧК съумяват да обезвредят заговорниците и да ликвидират коварните им планове, които, както става ясно в съда, били следните – да се извърши контрареволюционен преврат в Москва и Петроград и физически да бъдат унищожени видните дейци от партията на болшевиките и Съветското правителство, преди всичко Ленин. Подобна е дейността и на представителите на Англия и САЩ, които междувременно вече са до Вологда. Въоръжена, финансирана и направлявана от съюзниците, руската контрареволюция извършва редица подли терористични актове (убийството на Урицики, Володарски). На 30 август е извършено злодейското покушение над Ленин, който е тежко ранен. В същото време съюзниците все повече и повече притискат и обграждат Страната на Съветите в железен обръч, в пълна хранителна блокада, към която е добавена и дипломатическа изолация. Под натиск на съюзниците неутралните държави отзовават от Русия своите представители и прогонват от държавите си упълномощените от Съветското правителство пратеници.

Ленин В. И. Полн. собр. соч., т. 37, с. 38.

Американски войски в Русия, 1918 г.

Американски войски в Русия, 1918 г.

Съветското правителство не спира опитите да прекрати войната по пътя на дипломацията. На 5 август, в деня, в който англичаните завземат Архангелск, Съветското правителство изпраща на американския консул Пул дипломатическа нота, в която се казва, че съюзниците са нахлули в Русия, без да имат основания за това и без обявяване на война. Съветското правителство заявява, че няма да обяви война, че желае мир и призовава Англия да уведоми Съветска Русия какво тя иска от нея.

В дипломатическата нота, изпратена на 24 октомври до президента на САЩ Уилсън, Съветското правителство, разобличавайки действията на империалистите, потвърждава готовността си да започне мирни преговори със съюзническите държави и призовава САЩ и страните от Антантата да съобщят при какви условия може да се сключи мирен договор със Съветска Русия.

На 3 ноември Съветската страна още веднъж предлага на правителствата на Антантата и САЩ прекратяване на военните действия.

На 6 ноември VI Общоруски Извънреден конгрес на Съветите приема специално постановление за призив към правителството на САЩ и държавите от Антантата, а също и към Япония с предложение да се започнат преговори и сключване на мир. НКИД е упълномощен да предприеме в тази връзка необходимите мерки. Постановлението е излъчено няколко пъти по радиото за сведение на правителствата и народите от целия свят.

Съветско-германските преговори

Окупационни войски във Владивосток, 1918 г.

Окупационни войски във Владивосток, 1918 г.

По-важно от предотвратяването на войната с бившите съюзници на Русия за Съветската страна през 1918 г. било запазването на мира с Германия, защото огромните немски и австро-унгарски армии се намирали в Украйна, в Белорусиия, в Прибалтика и Финландия. Затова Съветска Русия трябвало на всяка цена да не скъсва Бресткия договор, да избегне голям военен конфликт с Германия.

“Днес спасението ни не е в скъсването на Бресткия договор, – подчертава Ленин, – а в умението да лавираме сред сложните международни отношения, благодарение сблъсъка на интересите на различните империалистически държави. Трябва да имаме предвид отношенията между Япония и Америка, между Германия и Англия, разногласията в немската капиталистическа и военните партии и пр., и пр.”.

Ленин В. И. Полн. собр. соч., т. 36, с. 346.

Независимо от изключително трудното състояние, в която се оказала през пролетта на 1918 г. младата Съветска република, Ленин твърдо вярва в непоклатимостта на Съветската власт и крайната победа над вътрешните и външните врагове. Това се потвърждава и от германския посланик в Москва граф Мирбах в едно от донесенията си до Берлин. Съобщавайки за разговора си с Ленин, Мирбах пише на 16 май 1918 г., че Ленин говори с оптимизъм и вяра в победата и непоклатимостта на Съветската власт в Русия.

“Ленин е абсолютно уверен в звездата си и продължава да съхранява неизчерпаем оптимизъм”.

Германски войски в Киев, 1918 г.

Германски войски в Киев, 1918 г.

Ленин считал, че за предотвратяването на нов поход на Германия срещу Съветска Русия голяма роля ще изиграят икономическите връзки, защото Германия изпитвала остра нужда от суровини и храни. Трябвало да се притиснат военните партии чрез интересите на германската промишленост и търговия.

“Ако, – пише Ленин на 2 юни 1918 г., чрез работата на политическите представители на РСФСР в Берлин, – немските търговци получат икономическа изгода, осъзнавайки, че от войната ще имат само загуби, то политиката ни ще има успех и в бъдеще. А ние можем да дадем суровини на немците”.

Чичерин впоследствие отбелязва, че

“основно средство на дипломатическата ни работа в Берлин в този най-труден период беше да предизвикаме интереса на германките делови кръгове от икономическо сътрудничество със Съветската република”.

Германският представител в Москва получил план за привличане на чуждестранен капитал в различни отрасли от народното стопанство на Съветска Русия. Активна дейност за разширяване на икономическите връзки с Германия има и съветското представителство в Берлин. В писмо от 3 юли 1918 г. Йофе пише на Ленин:

“Политиката, която провеждам, е продиктувана от Вас, тя е логическо неизбежно следствие от приетото решение на всяка цена да поемем въздух”.

Представители на Антантата в Мурманск, 1918 г.

Представители на Антантата в Мурманск, 1918 г.

Задачата на съветската външна политика не се ограничавала с това да се избегне открит военен конфликт с Германия. Изключително важно било да се отстранят ненормалните отношения с Германия – германските империалисти продължавали да завземат руски територии, ползвайки се от факта, че Бресткият мир не поставял точни граници на временно окупираните области, разположени на изток и откъснати от Русия, а също не поставял граници между Съветска Русия и Украйна, а и Финландия.

Vierteljahreshefte fur Zeitgeschichte. Stuttgart, 1968, 1. Heft, S. 80.

Ленинский сборник, XXXVI, с. 46-47.

Воспоминания о В. И. Ленине, т. 2, о. 168.

АВП СССР. Донесение полпреда РСФСР в Берлине В. И. Левину от 3 июля 1918 года.

Съветското правителство се сблъскало в лицето на германските империалисти с коварен и хитър враг, който използвал за агресивните си намерения и други методи, например инсцениране на фалшиво “самоопределение”. С помощта на подобни “самоопределения” те откъсвали от Русия големи райони (например Грузия и Крим), обявявайки ги за “самостоятелни” държави. Затова и било твърде важно да се постигне конкретност и да бъдат установени “окончателните граници на германската, австро-унгарската и турската окупации във всички части на Русия и границите на Финландия и Украйна”.

Именно така била формулирана целта на съветско-германските преговори в съветската нота от 13 май 1918 г.

Съветското правителство по препоръка на Ленин се обърнало в началото на май 1918 г. към германското правителство с предложение да се започнат преговори по политически, икономически и финансови въпроси.

Японски войски във Владивосток, 1918 г.

Японски войски във Владивосток, 1918 г.

Германия се съгласила на тези преговори, защото вече била убедена, че със сила не може да вземе от окупираните от нея руски територии нужното й количество хляб и промишлени суровини. Под краката на немците-окупатори земята горяла с огъня на народната война. Под ръководството на болшевишката партия с всеки изминал ден се увеличавал броят на съветските освободителни войски, в които влизали руснаци, украинци, белоруси, народите от Прибалтика и Кавказ срещу немските, австро-унгарските и турските окупатори.

Народната война сложила кръст на германските планове за разграбването на Русия.

Германските империалисти били заинтересовани от преговори със Съветското правителство и по финансови съображения: те имали намерение да претендират за компенсации за немците в Русия, те искали парични компенсации и за намиращите се в Германия руски военнопленници, която клауза присъствала в Бресткия договор. За преговорите били създадени съответните комисии от представители на двете страни. Преговорите се водели в Москва и Берлин.

Съветската делегация се оглавявала от заместник народния комисар по търговията и промишлеността на РСФСР М. Вронский. За Ленин тези преговори били от изключително значение. За целта Съветското правителство разработило огромна програма за развитието на съветско-германските търговско-икономически връзки. Програмата, която изложил Вронский, била разработена с активното участие на Ленин.

На 15 май преди началото на съветско-германските преговори Ленин разговарял с Вронский, прочел доклада му и го одобрил. Ленин дал указание на Вронский да говори първи, за да представи съветската програма.

Ленин В. П. Полн. собр. соч., т. 50, с. 74, 426-427.

Отбелязвайки особено голяма роля на Ленин в тази програма, Вронский пише:

”Нашата главна линия по въпроса за възстановяване на стопанските отношения с Германия беше ясно и категорично очертана не от някой друг, а от другаря Ленин”.

Заседанието на икономическата комисия е открито на 15 май в Москва. На първото заседание М. Вронский представил програмата за търговско-икономическо сътрудничество между Съветска Русия и Германия, огласявайки готовността на РСФСР да продължи да разширява икономическите връзки и с бившите съюзници на Русия. Той подчертал, че му е възложено да

“изложи основните черти на нашата стопанска политика и да даде разяснения по същество”, а също да характеризира “основните принципи, на чиято база е възможно възобновяването на нашите взаимни търговски отношения”.

Първият от тези принципи бил такъв:

“в името на възстановяването на народното стопанство Русия, като неутрална страна, трябва да възобнови икономическите отношения с Централните държави и в същото време да разшири отношенията си с държавите-съюзници”.

Германия трябвало да се откаже от намеса в икономическата политика на Съветското правителство, да признае национализацията на външната търговия и банките, да не се намесва в икономическите отношения между РСФСР и Украйна, Прибалтика и Кавказ, да даде кредит на Русия. Ако тези условия бъдат спазени, а както и съветските закони, то РСФСР ще се съгласи да даде на Германия концесии в различни отрасли. Търговията и концесиите трябвало да се базират на равноправието на държавите и взаимната им изгода.

(следва продължение)

Из “История на външната политика на СССР 1917-1980 г.”, Андрей Громико

Превод: Петя Паликрушева

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s