Няма никаква „Моя страна, моя България“

Izbori_Pavel Ivanov3Правилно сте прочели! Няма никаква „моя“ страна, „моя“ България, „мой“ народ!

Имаше ги! Някога. Не чак толкова отдавна – поне аз ги помня.
Съществуваше страната България, която обяви експлоатацията за недопустима, университетското образование – за ценност и всеки гражданин – за достоен. Достойно образование, здравеопазване, достъп до култура и наука, за всеки, който е готов да работи, саморазвитие и собственост върху общонародното имущество.

Съществуваше български народ, който приемаше всички хора на Земята за братя, работата в интерес на обществото – за почтена, а в личен интерес и в интерес на крадеца – за срамна; книгите – за източник на знание, творчеството – за право на всеки един човек.

Съществуваше български народ, който не мразеше“американците“ или „англичаните“, но ненавиждаше управляващата класа в капиталистическите държави.

Съществуваше български народ, който никога не наричаше дори най-омразните представители на управляващата капиталистическа класа „маймуни“, само заради техния цвят на кожата.

Съществуваше български народ, който не се радваше в безумна истерия, когато някъде по света умираха човешки същества. Защото тези човешки същества бяха в неговите представи точно такива работници, какъвто беше и народа ни.

Формално моята страна загина през ноември 1989-та, но убийството й беше планирано още през 1985-та.

И не, аз не съм патриот на тази държава, която уби моята страна.

Моят народ малко или много издържа до 2009-та, но беше по-скоро умрял, отколкото жив.

И не, аз не съм патриот на този народ, който уби в себе си моя народ.

Това е ужасната трагедия – безкрайно ми е тъжно за онези хора, които се вписаха в конюнктурата и се отдадоха на жалки опити за изгодна продажба на своите стремително обезценяващи се от хода на времето духовни и телесни активи.

Нима това не е определение за проституция?

Но ми е тъжно само за онази тяхна вътрешна част, която почти е умряла. Която беше моя български социалистически народ, а не за онези техни, съхранили се през годините, обвивки, съществуващи в рамките на примитивния ура-патриотарски или ура-либерален ура-дискурс, който стана актуален веднага след удовлетворяването на потребността им от банани, кока-коли или от сто различни вида салами и сирена в магазина.

Моят народ делеше хората на „свои“ и „чужди“ по други критерии. Своите бяха всички трудещи се по света, които ежедневно се трудеха върху себе си и върху обществото – за обществото, за постигането на безценното знание, за безценното творчество, за общото щастие на всички хора. Чуждите бяха експлоататорите, лишаващи трудещите се хора от знания, от творчество и от самото общество чрез ограбването на продуктите на техния труд, чрез отчуждаването на човек от човека.

Вашите примитивни противопоставяния между „ние, българите“ и „те, чужденците“, между „нашите сектанти“ и „чуждите сектанти“, между „нашите фашисти“ и „чуждите фашисти“, между „нашите бизнесмени и капиталисти“ и „чуждите кръвопийци“, „между „нашите колонизатори“ и „чуждите колонизатори“, в рамките на които се опитвате да се напълните с чувство на фашистко-сектантско единство, бяха тесни за българския социалистически човек.

Точно той, българинът-социалист вътре във вас, мизерен, търсещ прехраната си в кофите за боклук и слугинажа, лишен от всичко, което му беше скъпо, с последни сили се опитва от дълбините на вашето подсъзнание да измъкне отминалото единство между хората, но дори тогава вие му давате само някакъв сурогат, тротивен на цялото му същество.

Не се притеснявайте, съвсем скоро този, вече приличащ на призрак бивш покровител на космоса във вас, ще се помине, като освободи жизнено пространство във вашата черепна кутия на квалифициран ура-патриотичен потребител. И заедно с него ще се поминат и терзанията на съвестта, и призивите към „странното“ съществуване в полза на обществото. Ще остане само тълпа от потребители-съмишленици, които с радост ще продават душата си на онзи, който предложи повече.

Доброто скоро ще престане с последни сили да досажда на победилото вътре във вас Зло.
Това е поредната Велика Победа на „демокрацията“ – не се съмнявайте.

Сигурно сега усетихте едно слабо пробождане. Това е вашето достойнство. Да, този мизерен и принуден да се крие човек вътре във вас все още изисква уважение към себе си. А заедно с това и към вас – ако все още делите един и същ мозък с него.

Събуден от неговите изисквания защитен механизъм търси подходящ примитивен шаблон за да привърже в нови рамки прочетеното и последвалото самоуспокоение. „Да, народът е друг, всички го знаят…“. „Ние всички се обединихме и въобще патриотите, националистите, а този народ…“. „Какво изобщо разбира той от нашата вродена българска духовност…“. „А какво се е вкопчил в такива прости човешки радости?…“

Бъдете спокойни, моят човек също съвсем се е измизерил. А това, че редом с него все още не се е заселил готов да се обедини с разрушилия моята страна и унищожилия моя народ кфалифициран потребител, съвсем не е причина да не виждам своето място на една от палубите на „Титаник“, упорито вкопчил се в мен в качеството си на „мой кораб“. В мен липсва това, което удовлетворява тези „прости радости“, и липсва онова, което се разтапя в масовото песнопение на „Осанна“ в чест на капитаните, водещи усърдно и самоотвержено (а може ли иначе) „нашия кораб“ към извисилият се над нас айсберг.

В мен се е изправил единствено този обосял човек и… пустота.

И този човек, с последните си сили, крещи в тази пустош, надявайки се, че ехото по някакъв приказен начин ще достигне до този свят, в който може отново да живее моят български социалистически народ и моята социалистическа планета. А хората от днешния „прекрасен“ свят може да чуят този предсмъртен вопъл и да се замислят над това как никога да не повторят целия този ужас, в който агонизираха последните призраци на моя български народ.

Павел Иванов

Advertisements

6 responses to “Няма никаква „Моя страна, моя България“

  1. Eй ги неговите шефове, на Павката. И той барабар с тях, в същата банда.
    vestnikataka.bg/2015/10/бсп-отказа-подкрепа-на-атака-срещу-„и/

  2. Мълчи бе, предател! Марш при господарите си от БСП, да продавате България на Брюксел и на САЩ, чрез еврейопейските си господари – ПЕСовете. Да, това сте вие, всичките, цялата ви „лява“ банда, ПЕС-ове долни… За тебе, „другарю“ Иванов, България нищо не означава, тя всъщност никога не е била твоя родина – ти нали си интернационалист-безродник? Освен, че си поредният лъжец и демагог, бълващ „марксистки“ клишета. Ама де да има кой да ти вЕрва.

  3. А че е смятан „всеки гражданин – за достоен“ е вярно, но непълно. Имаше и „по-достойни“, и богопомазани, и шуробаджанащина всякаква, Накратко, пак имаше бейове и рая. 😉

    • Но не защото системата беше лоша, а заради ей-такива, като Павката Иванов. Дето си намери под кого да легне, к… му долна.

  4. Г-н Иванов, много избирателно си спомняте старото време на „моят български социалистически народ и моята социалистическа планета“. Изпуснали сте купоните за хляб, празните магазини, привилегиите на „активните борци против фашизма и капитализма“ – някои от тях родени след войната, „парашутистите – наши момчета“ влизащи без конкурс в най- елитните учебни заведения, и т.н. и т.н.

    • Този път ще те подкрепя, фашисте. Но не защото изкривяваш обективната картина, както винаги. А защото този е наистина един безпринципен, безгръбначен лъжец. Не е никакъв марксист, а е точно такъв лицемерен подлец, каквито бяха събратята му – „комунисти“, дето компрометираха, омърсиха, освиниха и България, и социализма, и всичко, до което се докопаха. А накрая предадоха на янките и страната, и народа, и собствената си партия, и „идеалите“ си, и всичко, де що се сетите. Хвърлиха ни под оная работа на колонизаторите (ножа имах предвид, ама ако сте си помислили друго, пак е вярно). За трийсет сребърника – да си материализират накраденото. Не беше социализмът лош, ами ето ТЕЗИ бяха лоши, безпринципните ненаситни предатели. Същите като Иванов и като новите му „социалистически“ (демек, еврейопейски) шефове. Днес „мърдо, благоразумно, политическо и тактическо“ решение е взел – да си изрисува физиономията под бесепарската розичка. А оня ден? Вероятно би бил пръв сред разстрелващите, а вчера би бил пръв „перестройчик“, а утре – какъв ще бъде? Либерален и демократичен еврейопеец?… Чакайте да видите – много добре ще се забавлявате, ако имате съответното чувство за хумор.
      Накратко, трябва да сме напълно ЛУДИ, да вярваме на поетично-патетичните му словоизлияния.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s