Сектата на богатите и демонизацията на бедните

Бедни богати 66Moзъците, промити от култа към богатството
Миналата седмица депутатът в парламента от Консервативната партия и заместник на нейния лидер, Иън Дънкан Смит – Eстер Маквей заяви, че е правилно, когато половин милион британци в „трудни времена“ са принудени да търсят помощ от раздаващите храна за благотворителност .
Почти по същото време наследницата на милиарди и дъщеря на действителния собственик на „Формула 1″ Тамара Екълстоун за една вечер похарчи 30 000 паунда за шампанско.
Богат тийнейджър от Тексас наскоро се сдоби с пробация за това, че пиян уби четирима души, тъй като адвокатите му доказаха: момчето страда от „богатизъм“ и поради това не може да поеме пълната отговорност при шофиране.
Сега разбираме, че въпреки риториката за това, че ние сме един отбор, и всички сме в една и съща лодка, в действителност във Великобритания и в чужбина има само две страни: екипът на супербогатите и… всички останали.
Богатите не са просто различни. Те са се превърнали в секта, която ни вербува за членове. Ние сме призовани да се самозаблуждаваме, като ни карат да вярваме, че ние залагаме на едни и същи неща, вярваме в едни и същи идеали. Те наричат този процес „амбиция“.
Участието ни в ритуалите по това време на годината, които отбелязват пика на манипулациите на сектата – да се купува, да се консумира, да се натрупва безмерно – помага да се погази нашата критика и възмущение от системната експлоатация . Ето защо ние можем да четем изявление, че колие на компанията Zara за 20 фунта, което херцогинята на Кеймбридж носи с дизайнерска рокля за няколко хиляди паунда, я прави абсолютно същата като нас.
Чуваме, че кралицата дава на охраната си орехи вместо кеш, и вярваме, че е ексцентричност, а не олицетворение на алчност и Дикенсовото описание на мизерията на духа, който е в основата на натрупването на богатство. Нископоклонничеството пред кралската кръв – това не е безобиден анахронизъм.
Това е добре разчетено преклонение пред тотеми, което само засилва много странната представа за това, че някои хора са богати, само защото са по-заслужили, но иначе те са същите, каквито сме ние.
Този култ се основава на изпълнения с демонстрации на лукс и изобилие, чиято цел е да събуди огромно възхищение пред богатството. Богатите деца от уебсайта Rich Kids of Instagram, които ни показват какво могат да направят – „имащите повече пари , отколкото вие“ – супербогаташи, получават още по-голяма слава , ставайки герои на романи и риалити шоута.
Снимки с лукс и разкош в лъскавите списания, подаръци, разпръснати небрежно по витрини на Harrods и Selfridges, уебсайта Goop на актриса Гуинет Полтроу, серии като “ Downton Abbey “ – всичко това ни прави роби, мислейки само за именията и властта на аристократите.
Те ни помагат да забравяме, че богатите британски земевладелци , включително кралицата, получават милиони лири под формата на земеделски субсидии, а останалата част от нас живеят в скромни жилища, често без да ги притежават, носещи вкъщи орязани заплати и намаляващи пенсии.
Бедни богати rОчаровани от съдебни драми с участието на хора, които могат да харчат за цветя годишен доход на малко семейство, ние не задаваме въпроси за това защо наследеното богатство дава още по-голям доход, а тежък физически труд носи малки заплати.
Както и напълно предсказуемите обвинения в „класова завист“, които кметът на Лондон Борис Джонсън небрежно нарича „пищене, стонове, жалби и проповеди“.
Такъв вид порицания, които чуваме от устата на високоморални проповедници, са се превърнали в неразделна част от поклонението към култа към богатството. Ние трябва да повтаряме мантрата, че алчността на единиците носи благоденствие за всички нас.
Тези, които следват правилата и смирено благодарят на сребролюбците – собствениците на имения, противоречиво уверяват, че парите не купуват щастие и че централното отопление е напълно възможно да се замени с електрически отоплителни одеяла.
На нас ни внушат идеята, че строгите икономии – това е модерно . Известни футболисти са хвалени за това, че те рядко влизат в магазини, където всичко струва една лира; милионери, които търгуват с луксозни имоти ни учат как да се справим със самоделни предмети в ежедневието, а известни готвачи демонстрират как можете да икономисвате продукти – разбира се, след като купите техните книги със съвети.
Бедни богати 68Култовото мислене води до факта, че безумно богати хора, които хвърлят трохи от трапезата си за благотворителност, както и организаторите на лъскави мероприятия за набиране на средства като гала концерта за бездомни Winter Whites на принца Уилям, провеждани в платения от данъкоплатците Kensington Palace, незабавно стават светци .
Бедните и не много богати хора, които са подложени на експлоатация и строги икономии, чиято „разточителност“ непрекъснато се следи, като се наказват съгрешилите, се превръщат в обект на покровителствено отношение, в благодарна маса, на фона на която може да се покаже сантименталната щедрост на богатите.
Култът към богатство излага идеята, че огромното икономическо неравенство е нещо естествено и справедливо, че победителят, който взима всичко, като всеки култов герой – той е просто по-умен и повече е заслужил богатството си, дори ако му е по наследство и се е превърнало в добър тласък нагоре и напред.
Ние малко се объркваме, а не горим с праведен гняв, когато ни се казва, че богатите са преследвани – обект са на тормоз и плащане на данъци, и ги линчуват, като искат от тях да им дават бонуси.
Демонизацията на бедните – това е обратната страна на култа към богатство. Или, както казва един от моите приятели, заедно те образуват Ин и Ян на репресивното статукво. Дошло в време да се промени това – но не с риалити шоута, а чрез проверка на реалната ситуация.“
The Guardian
Advertisements

One response to “Сектата на богатите и демонизацията на бедните

  1. Този мироглед, описан в статията по-горе, е плод на протестантизма.

    Всяка религия насажда у хората свой специфичен мироглед, свързан с определено възприемане на света, определени ценности, определена психология. Конкретно култът към богатството, описан по-горе в статията, е резултат от религиозния мироглед, насаден от протестантството.

    Някой ще каже: а защо не от юдаизма? Има ли по-меркантилни и по-сребролюбиви хора от юдаистите? Ами юдаизмът е по-лицемерен. Той е и много по-нацистки, докато протестантизмът е интернационален и космополитен. Спрямо „своите“ юдаистите са много по-солидарни, отколкото спрямо „гоите“. А пък спрямо гоите те са лицемерни – стремят се да не ги дразнят, а да изглеждат в техните очи я самите те като „жертви“, я като „милостиви“ или „щедри“… Докато същевременно им пият кръвта, но тайно.

    От друга страна, протестантството даже не си прави труда да лицемери. То е възприело от юдаизма месиянската идея за изключителност и богоизбраност. И я е развило до там, че не се страхува и не се срамува от нищо. Западният „християнин“ (протестант) се счита за вече спасен от Бога, избран за вечен живот в рая – и то независимо от това, какви са делата му. (Това е една тяхна такава, специфична религиозна особеност. Тяхна догма, богословски постулат.)

    А като „доказателство“ за това, че Бог е с него винаги и във всичко, протестантът счита именно това, че е забогатял. Щом си богат – значи си избран! А щом си избран, тогава защо да се притесняваш от нещо? Пред кого да се стесняваш? Можеш да се гордееш с богатството си! Можеш да си милостив и щедър, но не е непременно задължително, само от теб зависи. Ако искаш. Така или иначе, все едно те чака рая, каквото и да направиш. А, значи – майната им на „лузърите“ (губещите), те са само статисти, мъртви души. Бедните са нищо, те нямат никакво значение – нито тук в света, нито пред бога. Те няма да влязат в рая, така или иначе. Те са само човешки талаш и пълнеж, ресурс за правене на печалба.

    Много пъти съм казвал, че даже само един единствен религиозен постулат може да има огромни последствия за обществения живот. Защото той може да тласне религията в някаква съвсем друга, неочаквана посока. (Това се е случило и с протестантизма след отцепването му от католичеството – тогава си е добавил няколко свои, нови догмати.) А религията на свой ред оформя възгледите на обществото, неговите ценности, мироглед, философия, и накрая, неговите морал и етика. Тези неща така дълбоко попиват в обществената култура, че връзката им с религията, която ги е оформила, почти изчезва, тя не е очевидна. Даже и религията да бъде изкоренена и забравена, културата, която тя е създала, още дълго остава след нея. И тази култура се движи в първоначално зададената посока „по инерция“.

    Няма как да разберете западното общество, ако не си давате сметка за религиозните му корени. А в момента в света доминира именно тази част от западното общество, която е възпитана на основата на изповядването на протестантизма.

    Впрочем, трябва да разглеждате по този начин всяко едно общество. В Русия доминира православието и именно то определя руската народна психология, народните ценности, морала и етиката на руското общество. В ислямските страни това е ислямът, в Япония – езическият шинтоизъм, в Китай – моралистичната псевдо-религия на Конфуций, в Индия – езическото многобожие (индуизъм, ведизъм), в Израел – юдейската смесица от старозаветен законнически фанатизъм размесен със съвременен кабализъм, и т.н. и пр.

    Не, че не съществуват и общи, класови (!) закономерности. Напротив, може да се каже, че в греховната природа на човека има много общи черти, очевидни при всяка цивилизация, които са налице и при всяка религия. (Смея обаче да твърдя, че при това, именно православното общество, и единствено то! – е най-добре защитено от греховните културни навици, в сравнение с другите културни общности.) Капиталисти и експлоататори може да има във всяко едно общество, без значение каква е неговата културно-религиозна традиция.

    Но все пак, има и известни разлики. Както се казва, има лошо, но има и още по-лошо, а има и чудовищно. За съжаление, мръсната пяна винаги изплува отгоре. Коя е най-чудовищната култура, която доминира в момента в света, и която е родила нацизма, расизма, фашизма, гРобализма, тоталитарната диктатура, колониализма, милитаризма, фундаменталния мракобесен ислямизъм (да, да – съвсем не ислямът е родител на ислямизма!), в икономиката – неолиберализма и изобщо, всички най-страшни, мракобесни и антихуманни идеологии?

    Това е западната култура, рожба на ПРОТЕСТАНТИЗМА. Днес тя се е разположила главно в историческите англосаксонски територии и в земите, завоювани от англо-саксите. И няма значение, какви етноси включва в момента – всички, възприели въпросната култура, могат смело да се считат за нейни адепти, били те черни, жълти, червени или пембени, дръпнати или ококорени. След като е била „облагородена“ и овладяна от юдео-масонските общества, тази протестантска англосаксонска култура може смело да бъде наречена юдео-англосаксонска. Тя е едно истинско мирогледно чудовище. Корените на неговата чудовищност обаче са не класови, а именно религиозни. Не бива да забравяме това.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s