„Македония е мъртва“

Кървавата и унищожителна операция срещу Югославия заема само едно от местата в дългият списък на нарушенията от страна на САЩ на международното право, който представи Мария Захарова по време на традиционният ежеседмичен брифинг. 

 

А малко след това дойде новината, която ясно потвърди това: операцията продължава де-юре и в мирно време, по териториите, които даже в страшните години на прехода не бяха обхванати от военни сблъсъци.

Какво се случи? Миналият петък, 11 декември на Балканите престана да съществува страната Македония. Парламентът прие закон за внасяне на поправки в Конституцията, с които Македония ще се казва вече Северна Македония.

По такъв начин беше удовлетворено искането на ЕС и НАТО в лицето на Гърция, като член на тези организации. Спорът за името продължава години наред, и точно заради него се бавеше включването на Македония в западните интеграционни процеси, така необходими на …Македония? Не, разбира се, по-скоро на самият Запад.

 

Очевидно, че приетото в Скопие решение не се явява вътрешен въпрос. Изходът от спора силно се асоциира с водещата роля на западните лидери, а последствията неизбежно засягат целият балкански регион.

Особено интересно е положението на Сърбия: най-голямата постюгославска държава придържаща се към принципа за военен неутралитет, и, очевидно не е случайно обкръжаването й с държави членове на НАТО.

Струва си да се напомни, че през септември 2018 година в Македония се провали референдумът по преименуване на страната. Многохилядните протестни акции на македонците и ниската избирателна активност, не позволяваща признаване на гласуването, всъщност се превърнаха в синоними на македонското твърдо «НЕ!» на откровеният манипулационен въпрос «три в едно» :

«Подкрепяте ли встъпването в НАТО и ЕС, приемате ли споразумението за преименуване между Република Македония и Гърция?»

 

 

По такъв начин, управляващата коалиция в Македония на чело с премиера Зоран Заев игнорира не само несъгласието и бойкота от страна на президента Георге Иванов, но и широко представената опозиция, и резулататите от всенародният референдум.

Затова, коментарите на балканските експерти с цитати от сорта на «Държавата Македония приключи»- съвсем не са просто предизвикателни заглавия към читателите.

Става въпрос за внасянето на изменения в Основният закон, които категорично срещат несъгласието на болшинството от населението.

Но пък за сметка на това, получават силна подкрепа и одобрение от страна на западните ментори и албански лобисти.

 

В Сърбия- най-голямата държава-съсед на Македония и ключов играч на Балканския регион- тази стъпка беше оценена, като безвъзвратно предаване на суверенитета на страна, години наред раздирана от (не)вътрешни политически противоречия

» Сипят се поздравления от Брюксел- щабът на господа окупаторите, кумовете на «историческото споразумение», което се превърна в краят на Македония.

Йенс Столтенберг, Ангела Меркел и Фредерика Могерини не се вълнуват, че 70% от македонците казаха «не» на предателството на страната.

Те си говорят за демокрация, когато им изнася, а днес демокрация няма- днес цари беззаконие»- коментира преименуването на Македония сръбския правовед Даниел Игрец.

 

«Албанците доволно потриват ръце: Македония току що стъпка собствената си Конституция, и махна посления камък, на който се държеше нейната самостоятелност»,- добавя Игрец.

 

» Македония е мъртва- да живее Албания»,- така перефразира Игрец известната крилата фраза.

 

Препратките към албанските източници на съвременната македонска политика също са оправдано очевидни.

Властта в лицето на Зоран Заев твърдо се опира на съюзничеството с албански партии. Даже позитивната реакция на Заев към идеята на албанския му колега Еди Рама, за отваряне на границите между страните на Балканите с голям процент албанско население предизвика сред експертите-балканисти опасения, но в никакъв случай удивление.

 

Албанците, на свой ред,- това е нещо средно между съюзници, и кученца на каишка на американското присъствие в региона, които с нарастваща периодичност пускат заплахи.

» Коалицията на Зоран Заев е сформирана на базата на Тиранската платформа, която съдържа в себе си «великоалбански» претенции»,- коментира сръбският историк Неманья Старович, цитиран от белградското издание «Вечерни новини» подкрепата към провокационните инициативи.

 

На повърхността на тази македонска история остава естественият въпрос. Наистина ли, слабата икономически, потънала в политически разпри и протести, географски и национални недоразумения, Македония, е така отчаяно необходима на ЕС и НАТО, че присвояването й, да  си струва риска от нова конфликтна ситуация на вечно взривоопасните Балкани?

 

Именно тук е повече от уместен примерът с Черна Гора- малка страна на Адриатическото крайбрежие с двехилядна армия и няколко военни лодки, която преди две години беше вкарана в НАТО въпреки масовите протести на гражданите, и тоталитарно-мафиозната структура на държавната власт.

Географското разположение на тази страна има излаз на море и към военно-неутрална Сърбия, която е политически съюзник на Русия, се оказа по-важно от демократичното право на населението да решава самостоятелно съдбата на страната си.

Разликата между Черна Гора и Македония е единствено в това, че на черногорците не им позволиха провеждането на референдум по встъпването в НАТО, а в Македония такъв референдум беше проведен, но тъй като резултатите не се харесаха на Запада, просто бяха игнорирани.

Македония, разбира се, също не представлява практически интерес за западните блокове. Внасянето на стоки, използването на жива военна сила за миротворчески мисии- тези въпроси, разбира се, трябва да вълнуват местното население, и неслучайно съществуващите противоречия предизвикват толкова жива реакция сред гражданите.

И въпреки това, геополитическото значение от случващото се на Балканите се състои именно в опитите на НАТО на чело със САЩ за установяване на трайно присъствие и доминиране на Балканите.

Присъствието на американците в региона, които иронично, периодически се опитват да плашат местните с «ръката на Москва» действително е голямо.

След разпадането на Югославия всички републики — шрапнели, които останаха от нея, в различна степен попаднаха под влиянието на (тогава още) хегемона: политически, икономически, информационно.

Най-тежко от всички беше за Сърбия: война, санкции, бомбардировките на НАТО през 1999 година, откъсването на част от територията й- края Косово и Метохия, първата «оранжева революция» и годините на марионетното про-западно управление, масирана антисръбска информационна кампания.

Само изброяването на фактите, познати до болка на всеки сърбин, които са толкова много, че да се обвинява Русия, в създаването на «анти-западни»настроения в Сърбия си е даже непрофесионално.

И войната, само че, вече с други методи, продължава.

Самопровъзгласената «република Косово» при откритата политическа и техническа помощ от страна на САЩ обяви създаването на армия. Формиращата се «Велика Албания» принуждава към ответни мерки. Евросъюзът иска от Сърбия, която не е член на ЕС, да съгласува външната си политика, и именно по въпросите свързани с взаимодействието на Сърбия с Русия.

Страните-членки на НАТО  я обкръжават в буквалния смисъл от всички страни, и това не е просто образно казано. И сега, ако Македония стане член на НАТО, само Босна и Херцеговина, благодарение на политическата сила на Република Сръбска, ще останат единственият военно неутрален съсед на сърбите.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s