Спонсорират ли френските данъкоплатци украинския конфликт?

Между Франция и Украйна винаги са съществували тесни отношения в различни сфери на дейност: култура, изкуство и икономика.
Франция е една от първите, които признаха независимостта на Украйна.
Днес Париж остава един от основните партньори на Киев и най-вече в мирните преговори за ситуацията в Донбас – така наречения „формат Нормандия“ или „Нормандска четворка“.

Do French taxpayers sponsor the Ukrainian conflict?

След „революцията на достойнството“ президентът на Украйна посети Франция четири пъти. По време на едно  от тях Петро Порошенко присъства на марша п в памет на разстреляните журналисти от изданието „Чарли Ебдо“, където вървя в първия ред заедно с „приятелите“ на Украйна Ангела Меркел и тогавашният  президент Франсоа Оланд.
Дали това е съвпадение? Изглежда не. Порошенко не можеше да не присъства, защото в онези дни разстрелът на карикатуристи от „Чарли“ прие мащаба на вселенска скръб и отсъствието на Порошенко, президент на така желаната за Европа страна, просто нямаше да се разбере, особено ако смятаме, че Франция и Германия са сред държавите който подкрепиха свалянето на правителството на Янукович в Украйна през 2014 година отбелязвайки го като отправна точка по пътя към демокрацията, или по-скоро към спускането на дъното, което се оказа много изгодно за  Европа.
По ирония на съдбата Порошенко почете паметта на загиналите журналисти на Франция, а  в същото време тонове снаряди се сипаха по главите на стотици и хиляди  жители на Донбас, въпреки че нито Меркел, нито Оланд обръщах

а някакво внимание на това.
През 2019 година, в навечерието на поражението на президентските избори, Петро Порошенко дойде да види своя френски колега, този път Еманюел Макрон.
Трябва да се отбележи, че Макрон прие Порошенко, все още действащ президент на Украйна, само три часа след среща с … съперника на последния в президентската надпревара Владимир Зеленски. Какво е това?
Пренебрежение, увереност в поражението на Порошенко, или заиграване с  новия собственик на Украйна, който се нарича „Слуга на народа“ и дори е създал партия със същото име?

Последният аргумент трудно може да се проследи. Така или иначе, но един от първите хора, с които шестият президент на най-новата Украйна се срещна, беше именно  Еманюел Макрон, който беше един от първите, който поздрави Зеленски за победата му.
А по такъв начин Франция показа своята лоялност към Украйна още преди новият президент да е свикнал с кабинета си.
На 31 май, по време на брифинг, Жан-Ив Льо Дриан изрази подкрепа за инициативите на Украйна по пътя към прекратяване на въоръжения конфликт и възстановяване на мира в Донбас.
„Франция още веднъж увери, че е готова да подкрепи изпълнението на всякакви инициативи, които ще дойдат от украинското ръководство, за да постигне тази цел”, заяви ръководителят на френската дипломация пред журналисти след среща с Зеленски, като уточни, че Зеленски планира да посети Париж в близко бъдеще.
Но, както се казва, предстои да видим, а засега обръщаме погледа си към миналото, което освен обикновените работни моменти съдържаше  доста скандални факти, които често бяха игнорирани не само от украинската, но и от френската преса, стремяща се към максимална откритост и обективност.
След събитията на Майдаан, преврата, организиран от ръководството на Киев, разделянето на Донбас и Крим от Украйна и връщането на Крим в Руската Федерация, френското ръководство зае позицията на подкрепата на властите в Киев.
За това, през август 2017 година, Франсоа Оланд, който току-що беше предал ключовете на Елисейския дворец на г-н Маркон, бе удостоен с Ордена за свобода. *

(На 10 април 2008 година е създаден Орденът за свобода. От началото на 2019 година 67 души, включително 21 чужденци, станаха негови кавалери. Награждаването на Оланд може да се разглежда като оценка на приноса му към „демократизацията на Украйна“)

Известно време позицията на подкрепа от страна на Париж към украинските власти оставаше неизменна.
След известно време във Франция започнаха да се появяват хора и организации, които започнаха да задават въпроси.
Те се опитаха да разберат какво се е случило, да речем, в Одеса на 2 май или в Мариупол на 9 май 2014 година, какви конкретни причини пречат на  мирът да настъпи в Украйна.
Любопитно е, че в Киев на това  бързо се намери решение още по време на президентството на Порошенко. Тогавашното правителство всъщност започна да внася всички, които се опитват да критикуват киевските власти в черния списък.
На такива хора им се забраняваше влизането в Украйна, а най-интересното е, че Киев не се притесняваше да внася в този списък и европейски обществено-политически деятели, а също и журналисти, които бяха в Одеса на възпоменателни събития за 2 май.
Въпреки това френските власти, както и ръководството на други страни от ЕС, не реагираха на такава неприятелска стъпка, която явно противоречи на европейските ценности.
Освен това френско-украинското партньорство продължи. Например, на 5 февруари 2018 година в Париж бе приет ръководителят на украинската дипломация Павел Климкин, а на 4 декември същата година по време на среща на министрите на НАТО бе проведена двустранна среща на външните министри на двете страни.
Но както се казва, това е видимата страна на монетата. Посещения на лидерите на страните, срещите между профилните министри се отразяват охотно и постоянно.
А какво да кажем за обратната страна на монетата?
А там, фактите са, че или се  избягва  пресата, или че не се препоръчва да се пише.
В този случай говорим за почти тайното посещение във Франция на председателя на украинския парламент Андрей Парубий, когото година по-рано посрещаха с почести председателите на двете палати на френския законодателен орган.
Съгласете се, че далеч не всички страни приемат в качеството на представител на друга страна председател на парламента.

Въпреки секретността на посещението,  за него разбраха доста голям брой хора, които са настроени срещу  политиката на киевските власти.
И още един пример. Не толкова отдавна във Франция пристигна украински патриот, един от инициаторите на трагедията от 2 май 2014 година в Одеса и бивш заместник на пропрезидентската фракция Алексей Гончаренко.
В Париж той беше посрещнат с радост, и му направиха фотосесия. В интернет се появиха съвместните му снимки с френски депутати. Особено впечатление направиха снимките с Ерве Морей- сенатор, който лично получи от ръцете на Порошенко медал за “ пропаганда на идеите на Киев на европейско ниво“.

Всички тези събития предизвикват все по-голямо недоволство сред френските данъкоплатци, които питат дали Франция финансира украинската война в Донбас и откровената антируска пропаганда.

Обобщавайки гореизложеното, трябва да се обърне внимание на един детайл. Въпреки възникващите тесни връзки между френския президент и украинския му колега, последният не беше поканен на честването на 75-та годишнина от десанта в  Нормандия.
Не  поканиха и други лидери на държави.
Но президентът на Украйна можеше да бъде поканен, най малкото защото Украйна изнесе на плещите си голяма част от онова, което СССР наследи по време на Втората световна война. Въпреки че, това беше направено от една съвсем  различна Украйна. Впрочем и Франция беше друга.

Източник тук.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s