Крах на русофобията – основният резултат от G20

Срещата на G20, провела се по-рано в Осака, стана знаменателно събитие, което показа, че Барак Обама отнесе със себе си и плановете за изолацията на Русия от световната общност.

foto-reuters_cc90ca2e7dbe0fe23a3d1d8650730e93

Срещата между Тръмп и Путни, продължила почти час и половина, трудно може да се нарече мимолетна. За сравнение: срещата между двамата лидери в Хелзинки през лятото на миналата година продължи малко повече от два часа.

Макар дневният ред в Осака да остана като цяло загадка, може да се твърди, че сама по себе си срещата бе знаменита, отчитайки крайно напрегнатите отношения между Русия и САЩ.

Путин направи рискова, но оправдана стъпка, канейки някои от колегите си в Москва на парада на 9 май през 2020 година в чест на 75-та годишнина от Победата във Великата Отечествена война. Този ход бе оправдан.

Ако Тръмп все мисли над възможността да извърши тази визита, то президентът на Франция Еманюел Макрон вече потвърди своето присъствие на мероприятието.

Експертите справедливо считат, че това е признак, че Западът се опитва да възобнови сътрудничеството си с Русия. Това показва, че Украйна, която някога беше ключов фактор за ескалацията на антируската политика в света, практически не е присъствала като тема на срещата на G20.

Вярно, за този факт може да има и други причини. Първата – украинската криза съвсем не влиза вече в западните планове. За Тръмп това е вторична страна. На срещата с Путин той повдигна въпрос за Украйна, поне така съобщава Белият дом. Но е досаттъчно да обърнем внимание на екипа, който съпровождаше Тръмп – в него нямаше нито един експерт по Украйна.

Подобна незаинтересованост от страна на Запада може да подсказва, че никой вече няма да се занимава с регулирането на конфликта в тази страна. От друга – има основание да се твърди, че конфликтът все пак ще завърши, при това с баналното разделяне на Украйна.

Отчитайки вътрешното напрежение в страната, този сценарий става все по-възмомжен. Последните срещи на Меркел и Макрон с украинския лидер Владимир Зеленски показват, че европейските страни все по-малко са готови да жертват националните си интереси в името на Украйна.

Твърде интересен поврат придоби ситуацията около американо-турската криза.

До неотдавна Вашингтон хвърляше заплахи към Анкара по повод С-400 от Русия, но в момента дори Тръмп призна, че вината преди всичко е на САЩ, които навремето отказали покупката на комплексите «Patriot» от страна на Турция.

Ясно е, че на фона на напрежението около Иран Тръмп не се нуждае от още един враг в Близкия Изток.

Но значително по-важно е това, че Анкара създаде прецедент на международната арена. Оказва се, че е напълно възможно да си сътрудничи с НАТО и дори да е част от алианса, но страната да продължи да си взаимодейства с Русия. Не е изключено този факт в бъдеще да бъде използван от Москва.

Минологодишната среща на G20 в Буенос Айрес бе помрачена от инцидента в Керченския пролив. На 25 ноември украинските военни кораби се опитаха да пресекат руската граница. В резултат корабите заедно с екипажа бяха задържани от руските граничари и до днес са под стража в Русия.

Тогава на фона на акризата в Черно море събитията се обърнаха в антируски насторения на срещата на G20.

Но настоящата среща на световните лидери нагледно показа, че без подобен род нееднозначни инциденти митът за изолацията на Русия просто помръква.

Превод: Петя Паликрушева

Източник: https://summurynews.com/2019/07/04/collapse-of-russophobic-agenda-as-final-result-of-g20-summit/

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s