В Източна Европа избухна мащабна война между икономическите елити

Нищо лично, просто бизнес. Този цитат, който стана световноизвестен след филмовата адаптация на романа на Марио Пузо „Кръстникът“, е повече от уместен в съвременната политика, където икономическите интереси излизат на преден план.

original

Разбира се, не става въпрос за ползи за всички и за всеки. Обогатяването може очаква само от представителите на елита. И за целта се водят войни, в името на това се рушат държави. Украйна се превърна в нагледен пример за това как работи тази система.

Нещо повече, в момента имаме уникална възможност да наблюдаваме разгара на конфронтацията между конкуриращите се елити – вътреукраински и международни.

От едната страна на бойното поле, в което се превърна тази многострадална срана, е Игор Коломойски – известен украински бизнесмен. Капиталът му се оценява на около 3 милиарда долара. През 2018 г. той зае петото място сред най-богатите хора в Украйна. На световно ниво позициите му, разбира се, не са толкова впечатляващи, но това не му пречи активно, макар и без прекалено много публичност, да популяризира интересите си в Съединените щати.

Прави впечатление, че израелският премиер Бенямин Нетаняху се счита за лобист на Коломойски. Именно в тази държава той живее до завръщането си в Украйна. В същото време бизнесменът получи израелско гражданство през 1995 г., което не му попречи да заема ръководни позиции в местните власти, макар с това той фактически да нарушаваше закона.

За никого не е тайна, че Коломойски е основен спонсор на мащабната PR кампания на Владимир Зеленски. Тя започна по време на старта по телевизионния канал на Коломойски на сериала „Слуга на народа“. Зеленски изигра главната роля там – прост учител, който стана президент на страната.

Подобно „програмиране“ на населението е неоригинален ход, но ефективен. Резултатите от президентските избори в Украйна са отлично доказателство за това, защото кандидатът без опит или политическа програма, само по популистки обещания, надмина всички съперници. Той повтори този успех на парламентарните избори, в резултат на което абсолютното мнозинство в законодателния орган беше получено буквално в движение от създадената от Зеленски партия „Слуга на народа“.

Както вече казахме, президентът на Украйна дължи този успех на партньора си Игор Коломойски, който, трябва да се осъзнае, не се сбогува с парите си от доброта.

Сега Коломойски се счита за един от най-влиятелните хора в Украйна. Всъщност той стана същият онзи кръстник – сивият кардинал.

Това вече ще се отрази и във вътрешнополитическите тенденции. Първо, активно се работи върху връщането на бизнесмена на ПриватБанк, която беше национализирана по времето на Порошенко.

Второ, в парламента се насърчават решения, които оказват натиск върху неговите конкуренти. Например Киев реши да закупи елестроенергия от Беларус, което удари магната Ринат Ахметов, който на практика монополизира енергийните предприятия в страната.

Сега отиваме от другата страна на фронта, където точат саби икономическите елити от световна класа, по-специално Джордж Сорос.

Ролята на Сорос в Украйна е трудна за надценяване. Представителството на глобалната мрежа „Фондация Отвореното общество” беше открито в Киев преди обявяването на независимостта на Украйна през 1990 г. под името Международната фондация „Възраждане”.

Оттогава само официално фондът е похарчил в Украйна над 200 милиона долара, финансирайки над 18 хиляди проекта, през Фонда са преминали над 55 хиляди активисти.

Финансовите структури на Сорос бяха спонсори на украинската революция през 2004 г. Те повториха този опит през 2014 г. През ноември 2017 г. американският милиардер получи от ръцете на президента Петро Порошенко една от най-високите държавни награди в Украйна – Орденът на свободата.

Е, сега хората на Сорос успешно са се установили в правителствени агенции. Ето само един пример: 29-годишната Анна Новосад – новият министър на образованието, а в миналото стипендиант на Фондация „Отворено общество“ в Маастрихтския университет. Прави впечатление, че тя се завърна в родината си с други такива учени в разгара на Революцията на достойнството и участва в завземането на кметството в Киев.

Простичко казано, Сорос може да се нарече архитект на съвременна Украйна с всичките й плюсове и минуси. Евромайданът докара на власт не най-честните служители, които започнаха да си сътрудничат с Международния валутен фонд.

Украйна получи многомилиардни траншове, но не само под гаранцията за погасяване на кредита с лихва. Имаше и други условия, които предпочитаха да не се рекламират.

Те касаеха приватизацията на държавните предприятия и старта на пазара на земята. Порошенко като президент дръпна изпълнението на тези изисквания, но Зеленски беше в безнадеждна ситуация, затова започна и двете кампании на законодателно ниво.

Защо МВФ се нуждае от украинската земя и предприятията? Всичко е много просто. Фондът е на първо място по своите спонсори, те са милиардери, собственици на транснационални корпорации.

Парите им се изпращат в различни страни под формата на заеми. Но те не просто така биха рискували доларите си. В крайна сметка не всяка държава би изплатила дълга си.

Никой не е отменял фалита. Следователно, в техен интерес е да получат достъп до нещо по-съществено от долара. По този начин земята, природните ресурси или предприятията са удобня плячка за тях.

Говорейки конкретно за Украйна, може да се отбележи, че в последните години икономиката на страната е в пълен упадък, независимо от щедрата подкрепа на САЩ, Европа и международните структури. Защо? Защото всичко това осигуряваше отлична цена за предприятията от национално значение, промишлеността, банките, земеделската земя и т.н. Но има един проблем – Коломойски.

Украинският бизнесмен разбира как ще приключи пълната приватизация. Мегакорпорациите ще изместват хора като него от украинския пазар. Лоялната конкуренция е присъда за него. Като се имат предвид подобни мрачни перспективи, Коломойски вече е започнал да действа, опитвайки се възможно най-малко да позволи на външни структури да се намесват в политиката на страната.

Не е изненадващо, че критика към Коломойски се появява в американските медии на редовни интервали. Но с Тръмп не всичко е толкова просто.

Спомняме си как Руди Джулиани каза, че Зеленски е заобиколен от врагове, които „започнаха кампания срещу президента Тръмп“. Очевидно Белият дом се страхува от прекомерното влияние на Коломойски върху властта на Киев, но американският президент не е против използването на този ресурс за почистване на украинските правителствени структури от хора, свързани с демократите и Сорос.

Това е особено вярно сега, в разгара на американските избори. Коломойски в замяна има шанс да получи „снизхождение“ от Вашингтон, където обърнаха внимание на сериозните финансови измами на украинския милиардер.

Така в Украйна самата конфронтация на икономическите елити започва да пламва систематично. Разбира се, Коломойски по очевидни причини е по-слаб, но той воюва на земята си, има предпазна мрежа от лобисти в чужбина.

Скоро той може да започне да изчиства властта от хората на Сорос, като хвърли върху противника си патриотични и националистически организации, които, по ирония на съдбата, възникнаха точно по време на Революцията на достойнството, която Сорос подкрепи.

Превод и редакция: Петя Паликрушева

Източник: https://realbomb.info/2019/10/01/in-eastern-europe-a-large-scale-war-of-economic-elites-erupts

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s