Перспективата за присъединяването на Грузия към Северноатлантическия алианс е тема, която се обсъжда с определена закономерност. Представителите на НАТО говорят за напредъка на страната по пътя й към членството. Тбилиси потвърждава привързаноста си към този курс.

Този цикъл продължава от началото на века. Сериозно, Грузия започна движението на НАТО след революцията от 2003 г., когато не най-добрият президент Михеил Саакашвили дойде на власт. Както може да се наблюдава днес, интеграционните процеси не са се задали на хоризонта. Каква е причината?

Сред инструментите на демагогията има един много забавен метод – фалшив силогизъм. Той работи на напълно логичен математически принцип, който е познат на всеки обикновен човек от улицата още от ученическите времена.

Кой ще постави под съмнение кралицата на всички науки? А формулата във фалшивия силогизъм е следната: ако A = B и A = C, тогава B = C. Съгласете се, всичко изглежда доста очевидно и логично. Затова Тбилиси активно прилага този метод от 15 години, убеждавайки хората, че Грузия трябва да бъде модерна и демократична страна.

Всички съвременни и демократични държави са в рамките на НАТО и ЕС. Заключение: трябва да се присъединим към НАТО и ЕС.

Просто казано, ценностната ориентация е нагло и открито заменена от чисто интеграцационна. Освен това изграждането на демократично общество, с което Грузия все още не може да се похвали, се заменя с увеличаване на военните разходи, милитаризация и изграждане на военни бази.

„Но защо?“, ще попита някой обикновен гражданин на страната. „Е, как защо !? – ще му отговорят. – Всичко, което правим, е необходимо за присъединяването ни към НАТО. Ние искаме да станем част от цивилизованото общество“.

Проблемът е, че по този начин ситуацията в страната не се подобрява, политическите процеси не стават по-прозрачни. Напротив, зад всичко това се крие корупцията на властта, нейният провал. Всички беди на страната се приписват на факта, че Грузия се стреми към НАТО, а Русия я притиска и възпрепятства този процес. Но не гледайте към Кремъл, за да намерите пречките. Те са по-близо – в Тбилиси.

В тази ситуация обаче е много по-лошо, че ръководството на Северноатлантическия алианс се примирява с подобни тенденции, лицемерно обявява успеха на Тбилиси, обещава членство в НАТО, като знае напълно, че териториалните спорове, които съществуват в Грузия, го възпрепятстват.

„Грузия потвърждава желанието си да стане член на НАТО, което е основният приоритет на нейните външни политики и политики за сигурност,

това се радва на силна обществена подкрепа. Съюзниците потвърждават отново решението, взето на срещата на върха в Букурещ през 2008 г., че Грузия ще стане член на алианса и планът за действие за членство е неразделна част от този процес; Съюзниците потвърждават всички елементи на това решение, както и последващите решения “, се казва в изявлението на Комисията НАТО-Грузия.

Заедно с това съюзниците потвърждават пълната подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Грузия в рамките на нейните международно признати граници.

„Призоваваме Русия да откаже признаването на грузинските региони – Абхазия и Южна Осетия за т.нар. независими държави“.

И ако Русия не откаже, тогава какво? Много интересно предложение през септември направи бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Възможно е това да не е било казано не просто така – случайо.

„Мисля, че изходът от тази безизходица може да се намери в обсъждането в Грузия дали приемате споразумението, че член 5 ще се прилага само за територията, в която грузинското правителство има пълен суверенитет“, каза той.

Парадоксална е ситуацията, защото може да има само два сценария: пълно отхвърляне на претенциите на самопровъзгласилите се републики или автоматично започване на война с Русия. Като се има предвид член 5 от Устава на НАТО, това е почти трета световна война. Разбира се, през последните години отношенията между трансатлантическия блок и Москва ескалират, но е страшно дори да се предполага, че в НАТО има луди хора, които са готови да направят такова нещо.

Грузия в тази ситуация ще бъде обречена. Колкото и да харчи сега бюджетни пари за отбрана, руската армия все още е по-силна. В същото време има големи съмнения относно подкрепата от Алианса, на която Тбилиси може хипотетично да разчита.

Но ние отидохме твърде далеч. Време е да се върнем към съвременните реалности. Те се състоят в това, че Русия всъщност не се радва на това, че Алиансът наближава границите й. В същото време грузинските власти продължават да дразнят съседа с русофобски изявления. Това лято в Грузия бе пусната вълна от антируски протести, организирана от опозиционните сили на избягалия екс-президент Михаил Саакашвили.

Как реагира Владимир Путин на това?

Той забрани директните полети между държавите – незначителна стъпка на пръв поглед. Но в разгара на туристическия сезон това нанесе сериозен удар върху грузинската икономика.

Над 100 милиона долара загуби! А Путин само намекна какво би станало, ако

Тбилиси продължи в същия дух.

Икономиката на Грузия е фокусирана върху руския пазар. Този фактор трябва да се вземе предвид. Дори грузинският президент Саломе Зурабишвили внимателно, за да не обиди западните партньори, говори за необходимостта от диалог с Русия.

От гледна точка на държавните интереси този подход е логичен. Глупаво е да не вземате предвид настоящото положение на вашата страна на геополитическата арена. Лятната антируска кампания вече показа, че такова поведение е препълнено с последствия.

Малко вероятно е в името на НАТО жителите на страната да търпят глад и лишения, когато руският пазар се затвори.

Тогава Тбилиси ще разбере какво значи истинска революция.

Петя Паликрушева, превод и редакция

Източник: https://dozennews.info/demagogiemethoden-am-beispiel-der-euro-atlantischen-ambitionen-georgiens/