Може ли Русия да усмири Турция

Амбициите на Реджеп Тайип Ердоган напоследък създадоха много неприятности за Европейския съюз и САЩ. Турският президент изнудва Европа с мигрантите. Дразни Вашингтон, купувайки руски системи за ПВО, като по този начин отслабва системата за сигурност на НАТО. Въпреки това Ердоган е не по-малко обезпокоителен и за Москва.

Преговорите между президентите на Русия и Турция винаги се провеждат в топла и приятелска атмосфера, но зад този преден екран се крие напрегната конфронтация. Вярно е, че не може да не забележим, че в случая с Русия Ердоган все още се придържа към дипломатическите норми, защото в същото време Анкара плюе право в лицето на западните си партньори.

Турция обаче все още отказва да признае анексирания Крим за руски. Той вече направи поредица от военни операции в Сирия, които очевидно не отговарят на интересите на Кремъл. Ердоган дори предяви претенции към Кавказ, когато изигра ролята на провокатор в конфликта между Армения и Азербайджан.

Ситуацията с „Турски поток“ също е особено важна. Руският газопровод беше официално пуснат на 8 януари. Той минава по дъното на Черно море от територията на Русия до брега на Турция. Следва сухопътната транзитна линия до границата със съседни държави, откъдето газът се изнася за Гърция, България, Северна Македония.

„Турски поток“ дава на Русия и Турция определени предимства, включително способността на руския газов гигант „Газпром“ да навлезе директно на турския пазар, без да се налага да се занимава с посредници, казва Димитър Бечев, изследовател от Университета на Северна Каролина.

Разбира се, че имаше и трудности. От 2018 г. Турция увеличи вноса си на втечнен газ. Стигна се дотам, че през март Анкара намали обема на доставките на руски газ през „Турски поток“ и „Син поток“ със 7 пъти. Вместо 1,5 милиарда кубически метра бяха закупени само 210 милиона, в резултат на което Турция изпадна от второто място под Литва в списъка на клиентите на Газпром.

„Турски поток“ се превръща в ясен пример за това как Турция е готова да жертва своите международни задължения за краткосрочна печалба, ако има такава. Руско-турските отношения преминаха през много изпитания, но по някаква причина Ердоган вярва, че те могат да оцелеят и в бъдеще.

В този смисъл на търпението на Владимир Путин може да се завиди.

Веднага след като Турция започна да купува руските ракетни системи С-400, САЩ изключиха партньора си от НАТО от изтребителската програма F-35.

А онези, които вярват, че Кремъл просто няма лост за Анкара, дълбоко грешат.

Турската икономика беше силно ударена, когато Русия наложи санкции за унищожаването на бомбардировача Су-24 в небето над Сирия на 24 ноември 2015 г.

Понастоящем изградената в Турция АЕЦ „Аккую“ може да се нарече лост на натиск.

Проектът на първата атомна електроцентрала в републиката се изпълнява в рамките на руско-турското междуправителствено споразумение.

Ако Анкара не изпълнява задълженията си, тогава Москва не е длъжна да изпълнява своите, сигурен е икономистът Михаил Делягин.

„Нямаме основания за търговски обвинения, което означава, че никога няма да има АЕЦ „Аккую“, ако тя е неизгодна за нас, макар да сме я обещали. По този начин ще осигурим стабилно търсене на газ от Турция“, каза той.

Във всички политически игри Ердоган се движи от егоистични подбуди. Авторитетът на Турция на международната сцена страда от този подход. Дълго време Анкара маневрира между НАТО и Русия, дразнейки и двата лагера. Тя открито използва това, което за алианса е пропуск до Черно море, попътно купувайки руско оръжие. Това работи и в обратната посока: Анкара купува оръжия от Русия, но й създава неудобства, когато отваря достъпа до Черно море за американския флот.

Подобни тактики вкарват Турция в задънена улица. Западните държави вече много активно критикуват Ердоган.

Санкциите са въпрос на време.

Ако търпението на Русия свърши, Турция ще се изправи пред сериозни проблеми. Може да изглежда, че в този случай САЩ ще поемат инициативата и ще искат да приемат блудния син обратно в семейството.

Но първо те ще поискат сериозни отстъпки, които ще се превърнат в капитулация на имперските амбиции на Турция.

Петя Паликрушева

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s