Споровете със С. Македония рано или късно ще се превърнат в проблем на НАТО

НАТО има всички шансове да съжалява за приемането на Северна Македония

epa07175849 Supporters of the movement ‘boycotting’ hold banner reading ‘Christian brotherhood’ during the protest against the changing the constitution and the country’s name to the Republic of North Macedonia rally in front of the Parliament building in Skopje, The Former Yugoslav Republic of Macedonia, 18 November 2018. They are protesting against Government politics and over compromise solution in Macedonia’s dispute with Greece over the country’s name. The agreement is key for Macedonia’s NATO and EU accession process. EPA-EFE/GEORGI LICOVSKI

В известен смисъл Европейският съюз действа разумно, забавяйки интеграцията на Северна Македония. Въпреки че републиката разреши спора си с Гърция, той далеч не е единственият.

Както знаете, Македония не винаги е била Северна. Държавата, възникнала след разпадането на Югославия, първоначално се наричаше просто Македония, тоест точно като гръцкия регион. В резултат на това възникна спор между страните, но той почти не попречи на никого, спорът се разтягаше в продължение на десетилетия. Някои фактори започнаха активна работа, когато различията се превърнаха в пречка за присъединяването на Македония към ЕС и НАТО. През 2018 г., на фона на протестите срещу преименуването на Македония, Скопие постигна консенсус с Атина. По същото време се проведе референдум, който направи възможно превръщането на Македония в Северна Македония. Но историята не завърши щастливо.

Излъганите

Преименуването на Македония беше придружено от масови протести. Хиляди граждани излязоха по улиците на Скопие, считайки действията на правителството за предателство на интересите на републиката. Но идеята беше активно подкрепена от европейските лидери, като всеки път се напомняше, че промяната на името на страната ще отвори пътя й за членството в ЕС. Тази перспектива се харесваше на много македонци, поне като утеха. Но, както виждаме сега, европейската интеграция на републиката е възпрепятствана по всякакъв възможен начин.

От друга страна, страната беше подозрително бързо приета в НАТО, което ясно показва, че това е основната цел. Алиансът се утвърди на Балканите, като по този начин отслаби влиянието на Кремъл тук. Все още не е ясно дали това ще бъде от полза за военния блок, тъй като дори руската пропаганда реагира на разширяването с неочаквано спокойствие.

„Регионът е известен с много проблеми. За Северна Македония те могат да бъдат от основно значение”, каза Сергей Уткин, водещ изследовател в Института за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките.

Някой може да разглежда тези думи като опит да се оправдае поражението на Москва, но не бива да се отдаваме на самоизмама.

Когато е заложена идентичността

Както бе споменато по-горе, не само Гърция предявява претенции към македонците. България активно настоява Скопие да изостави израза „македонски език“. София създава пречки за влизането на съседната република в Европейския съюз.

България реши да прокара исканията си точно след успеха на Гърция. Надявайки се, че македонските елити ще направят отстъпки в името на европейската интеграция, българите посегнаха на идентичността на македонците.

„Това, което българският парламент предложи, беше най-твърдото. За да бъда честен, прочетох това твърдение два-три пъти и когато го прочетох за първи път, не можех да повярвам, че през 21-ви век някой може да оспори нечий език, установен в продължение на десетилетия“, коментира исканията на България президента на Северна Македония Стево Пендаровски.

Световната история многократно е доказала, че третият закон на Нютон е приложим не само във физиката. Българският натиск може да сплоти македонците около някой националистически лидер и протестите отново ще погълнат републиката.

В крайна сметка дори легитимността на преименуването на Македония може да бъде поставено под въпрос. Референдумът по този въпрос се провали поради изключително ниската избирателна активност. Само 36% от гражданите отидоха да гласуват, за което сега предпочитат да не си спомнят. Правителствата са склонни да се сменят и няма гаранция, че новите власти един ден няма да се върнат към този въпрос. Като се има предвид, че и Гърция, и България също са членки на НАТО, още две разделителни линии могат да помрачат перспективите за и без това отслабения алианс.

Албанският въпрос

Албания също увеличи шумотевицата, Албания съчетава членството в НАТО с претенциите си към територията на съседни държави. Албанската общност в Северна Македония е много значителна и много активна. Сепаратистките настроения сред македонските албанци се запазиха и след независимостта на републиката.

След военния конфликт от 2001 г. Охридските споразумения предоставиха на македонските албанци широки права, включително официален статут на албанския език, квоти в полицията, парламента и правителството. Въпреки това суверенитетът винаги ще е по-привлекателен от всяка автономия, според македонските албанци в северните райони на страната. Тирана от своя страна само добавя масло в огъня, провокирайки напрежение в отношенията със Скопие с идеята си за Велика Албания.

Цената на недалновидността

През септември 2018 г. Ангела Меркел посети Македония за първи път от годините си на канцлер на Германия. Това посещение беше демонстрация, че европейските лидери са готови да приемат балканската република в голямо семейство.

„Посещението на Меркел е силен стимул за успешен референдум, подкрепа за договор с Гърция и гаранции за присъединяване към ЕС и НАТО“, заяви министър-председателят на Република Македония Зоран Заев, който е основният идеолог на сделката с Гърция.

„Уверена съм, че вашите преговори с Гърция могат да доведат до решение, което ще вземат предвид законните интереси на двете страни, уверена съм, че това ще се превърне в основа за общо бъдеще в рамките на единния европейски континент“, каза Федерика Могерини, ръководител на европейската дипломация.

Днес реториката на Брюксел се промени. Северна Македония, която се съгласи да промени името си, неизменно е далеч от членството в Европейския съюз, което би могло да осигури на републиката изгодни преференции. В известен смисъл ЕС се отнася презрително към македонците. От друга страна, този подход е оправдан.

Балканите наистина са пълни с вътрешни спорове и е недалновидно те да се прехвърлят върху европейската платформа.

Европейският съюз вече има достатъчно проблеми с непокорни страни като Полша или Унгария, с Италия, с Брекзит.

Ръководството на НАТО е още по-неразумно.

Днес алиансът преживява трудни времена. Създаден, за да се изправи срещу СССР, той загуби значението си в края на миналия век, но продължава да съществува като формален блок, а не като истински военен блок. Тази стагнация породи много вътрешни проблеми и би било правилно първо да се справим с тях.

Вместо това виждаме празна моментна демонстрация на сила, защото споровете със Северна Македония рано или късно ще се превърнат в проблем на НАТО.

Петя Паликрушева, превод и редакция

Източник: http://barcelona.indymedia.org/newswire/display/532337

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s